Вълшебният разказвач от детството
> Продрум Димов
Всяко българско детство прохожда с магнетичните приказки, разкази и книги на този рядко талантлив вълшебник на художественото ни слово. А за отбелязване е, че неговото творчество за деца, изключително в недалечното минало, имаше голямо изобретателно влияние при създаване на нравствения и прочувствен образ на подрастващите ни генерации.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица. Още като гимназист сп. " Ученическа мисъл " разгласява дебютното му стихотворение " Орелът ", а през 1923 година излиза от щемпел революционната му поема " Мауна лоа ". Тя е плод на естественото му пристрастяване за онази ера към левите политически сили. И неслучайно стартира старателно да сътрудничи на сп. " Червен смях ", " Чернозем " и " Нов път " на Георги Бакалов, където печата първите си впечатляващи разкази. Тази креативна ориентировка ще го подреди и измежду най-ревностните участници в Септемврийското въстание през 1923 година в родния му край. За тези " грехове " след кървавия разгром е подложен на нечовечен побой от освирепелите " усмирители ". Това са малко известни обстоятелства от неговата биография.
По настойчива рекомендация на Ран Босилек се насочва към творчеството за деца. Появяват се и първите му произведения за малчуганите - " Жълтици ", " Мечо ". Трудно можем да изброим всички: " Аз съм книга-хубавица за най-мирните деца " (1935), " Бързоходната княгиня " (1933), " Тошко Африкански " (1940) и доста други, с цел да стигнем до неговия неосъществим по влияние и дългоденствие шедьовър " Ането " (1938).
Докоснах се онлайн до писателя чак през лятото на 1946 година в родното ми село Лесичово. Оказа се, че ще има среща с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. Тогава вълшебникът от Стражица ни придвижи в атмосферата на новия си забавен роман " Соколова равнища ". А пък създателят на " Южен вятър " развълнува многочислената аудитория с къси стихотворения. Дълго се вглеждах изпитателно в лицата им и въображаемо търсех прилики с облиците, запечатани в паметта ми от христоматиите. Сетне в двора ненаситно се тълпяхме към тях и всеки се стараеше да улови оживените погледи на скъпите посетители. В изражението им грееше добрина, а бавната им походка издаваше великолепието и самочувствието на създатели, очевидно одухотворени от следващата им среща с обичаните читатели. Още в тези мигове почувствах по метода, по който разговаряха, че двамата не са инцидентно срещнали се сподвижници, а мъже, свързани, както разбрах и по-късно, от рядко срещано приятелско сродяване.
По-късно, през май 1948 година, в селото ни гостуваха още веднъж Каралийчев и Фурнаджиев, този път ги придружаваше Младен Исаев. И в този момент, след толкоз десетилетия, си мисля, че и тримата ги е привличало родното ми село с буреносната си история, обвързвана с ревностното присъединяване на лесичовци в Априлското въстание и битките за обществена правдивост след Освобождението. Те влизаха в класните стаи, разговаряха с възпитаници, учители и се стараеха да изровят забавни обстоятелства и събития, свързани с недалечното минало. Особено ги интересуваше присъединяване на селото в партизанското придвижване.
Не се мина и седмица и по страниците на в. " Септемврийче " се появи публикация " Децата на Лесичово ", която провокира извънредно раздвижване в цялото село. Тази обява беше препоръчана за щемпел в тогавашното авторитетно детско издание от Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Всяко българско детство прохожда с магнетичните приказки, разкази и книги на този рядко талантлив вълшебник на художественото ни слово. А за отбелязване е, че неговото творчество за деца, изключително в недалечното минало, имаше голямо изобретателно влияние при създаване на нравствения и прочувствен образ на подрастващите ни генерации.
Ангел Каралийчев е роден на 21 август 1902 година в Стражица. Още като гимназист сп. " Ученическа мисъл " разгласява дебютното му стихотворение " Орелът ", а през 1923 година излиза от щемпел революционната му поема " Мауна лоа ". Тя е плод на естественото му пристрастяване за онази ера към левите политически сили. И неслучайно стартира старателно да сътрудничи на сп. " Червен смях ", " Чернозем " и " Нов път " на Георги Бакалов, където печата първите си впечатляващи разкази. Тази креативна ориентировка ще го подреди и измежду най-ревностните участници в Септемврийското въстание през 1923 година в родния му край. За тези " грехове " след кървавия разгром е подложен на нечовечен побой от освирепелите " усмирители ". Това са малко известни обстоятелства от неговата биография.
По настойчива рекомендация на Ран Босилек се насочва към творчеството за деца. Появяват се и първите му произведения за малчуганите - " Жълтици ", " Мечо ". Трудно можем да изброим всички: " Аз съм книга-хубавица за най-мирните деца " (1935), " Бързоходната княгиня " (1933), " Тошко Африкански " (1940) и доста други, с цел да стигнем до неговия неосъществим по влияние и дългоденствие шедьовър " Ането " (1938).
Докоснах се онлайн до писателя чак през лятото на 1946 година в родното ми село Лесичово. Оказа се, че ще има среща с Ангел Каралийчев и Никола Фурнаджиев. Тогава вълшебникът от Стражица ни придвижи в атмосферата на новия си забавен роман " Соколова равнища ". А пък създателят на " Южен вятър " развълнува многочислената аудитория с къси стихотворения. Дълго се вглеждах изпитателно в лицата им и въображаемо търсех прилики с облиците, запечатани в паметта ми от христоматиите. Сетне в двора ненаситно се тълпяхме към тях и всеки се стараеше да улови оживените погледи на скъпите посетители. В изражението им грееше добрина, а бавната им походка издаваше великолепието и самочувствието на създатели, очевидно одухотворени от следващата им среща с обичаните читатели. Още в тези мигове почувствах по метода, по който разговаряха, че двамата не са инцидентно срещнали се сподвижници, а мъже, свързани, както разбрах и по-късно, от рядко срещано приятелско сродяване.
По-късно, през май 1948 година, в селото ни гостуваха още веднъж Каралийчев и Фурнаджиев, този път ги придружаваше Младен Исаев. И в този момент, след толкоз десетилетия, си мисля, че и тримата ги е привличало родното ми село с буреносната си история, обвързвана с ревностното присъединяване на лесичовци в Априлското въстание и битките за обществена правдивост след Освобождението. Те влизаха в класните стаи, разговаряха с възпитаници, учители и се стараеха да изровят забавни обстоятелства и събития, свързани с недалечното минало. Особено ги интересуваше присъединяване на селото в партизанското придвижване.
Не се мина и седмица и по страниците на в. " Септемврийче " се появи публикация " Децата на Лесичово ", която провокира извънредно раздвижване в цялото село. Тази обява беше препоръчана за щемпел в тогавашното авторитетно детско издание от Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев. style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ