Проблемът на Стефан Янев не е в това, че пише

Проблемът на Стефан Янев не е в това, че написа статуси във Facebook или че по идеологически аргументи се пробва да заобиколи истината.

Проблемът е, че човек, който постоянно е бил подобен, беше министър председател (а в този момент – боен министър) на България.

Проблемът е, че в страната, в това число с негово присъединяване (и/или одобрение) се управляваше по чекистки.

Проблемът е, че голяма част от българските висши офицери са правилни повече на (пост)съветската идеология, в сравнение с клетвата към България.

И точно това е слабостта в българската войска – че в сърцето (командния си състав) тя може да бъде българска единствено в случай че това е угодно на Евразия.

И Кирил Петков няма какво да се прави на демократ и европеец. Той беше част от държавното управление на Янев, имал е доста благоприятни условия да види каква е житейско-политическата философия на … генерала. И освен че не излезе от чекисткото ръководство, само че се гордееше с него.

И като явен израз на тази горделивост е фактът, че Стефан Янев беше поканен за министър и му беше дадена независимост и комфорт да прави антинатовски изказвания, като по този метод дискредитираше страната пред съдружниците ни и пред цивилизования свят.

Днешното половинчато искане на оставката на Янев от страна на Кирил Петков е демонстрация на опит да се измъкне.

Кирил Петков пристигна на власт след типичен пуч, последван от операция и замяна на вота на хората, и всичко това – в средата на нападателна и цинична медийна експанзия. Всички, които участваха в това интензивно мероприятие и „блажат“ от него, са съдружници против България.

Един ден ще се учат като един от огромните позорни в историята. Проблемът е, че ние ще би трябвало да си изстрадаме този срам.

от фейсбук профила на Станислав Станев, адвокат