Страшно е да се разболееш!
Притесненията на една майка за своите деца и бъдещето!
Никога не съм се поддавала на суматоха: нито през 2008 година, когато имаше рецесия, нито по време на грип, нито в този момент. Днес този вирусж сковава всички служби и страните като цяло. Но към този момент стартирам да се тормозя малко, тъй като в този момент имам семейство и деца. Страхувам се, че ще се разболея от вируса. Какво ще се случи с децата ми? Ако се наложи да вляза в болница, просто няма на кого да ги оставя. Не мога да ги оставя на родителите си, тъй като те са изложени на по-голям риск даже от мен.
Може да се наложи да помоля приятелите си за помощ, само че не желая да ги тормозя.
Не постоянно виждам, че неумишлено допирам лицето си, което усилва възможностите за заразяване с вируса. И е доста ужасно, когато имаш семейство. Понякога изпитвам завист на младите, че въобще не се тормозят за здравето си.
Вече работя от у дома, което значи, че могат да ми понижат заплатата. Появява се и втори проблем, с изключение на вируса, няма да мога да задоволя потребностите на децата си. Ами в случай че се случи нещо по-сериозно и би трябвало да се оправям с всичко сама?
Най-лошото е, че нямам родственици или другари, които да ми оказват помощ, в случай че се наложи. Наскоро се преместихме в нов град и всичките ми познати останаха в родния ми град. Изглеждаше по-рационално да се върна, само че къде ще пребивавам? Родителите ми не могат да ме одобряват, а приятелите ми си имат своите терзания. Наистина попаднах в безнадеждна обстановка, от която ще би трябвало да се измъкна сама.
Също по този начин, би трябвало непрестанно да изяснявам на децата си за какво в този момент не могат да вървят на учебно заведение. Те също гледат новините и знаят, че в страната ни има вирус, само че са дребни и не осъзнават сериозността на ситуацията. Понякога, също ми се коства, че нещата не са толкоз съществени, само че моята отговорност не ми разрешава просто да махна с ръка и да не обръщам внимание.
Не ми се мисли какво може да се случи по-нататък.
Вижте още: Защо се усукват листата на доматите?
По един или различен метод ще се надявам на най-хубавото. Бих желала всичко да завърши и да не се повтаря. Въпреки че, разбирам, че това е невероятно, уповавам се идващият път да съм доста по-добре готова.
Това са терзанията на една майка за своите деца. Никой от нас не е сигурен по какъв начин ще се развият нещата и какво ще ни донесе бъдещето.
