Присъщата на Кенет Брана театралност е намирала приложение в какви

Присъщата на Кенет Брана превзетост е намирала приложение в какви ли не столетия и сюжети - от Шекспирови нещастия до комикси ( " Тор " ). И до момента в който елегантният му черно-бял спомен за детството в разкъсваната от религиозни спорове Северна Ирландия " Белфаст " точи зъби за главните " Оскари ", " Смърт край Нил " няма такива искания. Той дава опция да се насладим на пищността на неговата сценография, костюми, прически и мизансцени в рамката на поредната добре позната история. Стъпва върху известния престъпен разказ на Агата Кристи, по този начин както стана преди 7 години и с " Убийство в Ориент експрес " - един от касово най-успешните филми на Брана.

" Смърт край Нил " е сред най-пострадавшите от ковид кинопродукции. Заснет още през 2019 година, неговата премиера бе отлагана удивителен брой пъти. Първоначално желанията са били огромна част да бъде снимана на терен в Мароко, в последна сметка фотосите протекли напълно във Англия, като и храмът на Абу Симбел, и корабът " Карнак " са издигнати в студио и достроени благодарение на цифрово генерирани изображения.  

Също както и в " Убийство в Ориент експрес " в ролята на Еркюл Поаро влиза самият Брана, за повторно евентуален претендент за приза  " Най-добри мустаци ". В пролога на " Смърт край Нил " е разказана трогателна (и напълно измислена от сценариста Майкъл Грийн, Кристи не е писала такова нещо) история за добиването на тези мустаци и за вкоравеното сърце на детектива, разчитащ напълно на аналитичния си разум. На борда отново се качва блестящо съзвездие артисти, въпреки и не с мащаба на това, което пътуваше в първа класа на влака от Истанбул - Анет Бенинг, дамата знамение Гал Гадот, (низвергнатият) Арми Хамър, Софи Оконедо и така нататък И Брана отново ни предлага първокласна разходка в предишното, разгръщайки забележителностите на Египет пред очите на зрителите като в туристическа листовка.

Режисьорът се заема с мистерията на Кристи едвам откакто изцяло е изшлайфал формата: декорите, костюмите, цялостната ретро атмосфера. Така се получава, че по-забавна е първата част на кино лентата, в която той вкарва персонажите на сцената и разкрива динамичността на връзките посред им; а кулминационната точка, в която труповете театрално стартират да падат един след различен, като че ли изумени от проклятието на фараона, и развръзката, в която Поаро показва килъра измежду към този момент не толкоз радостните сватбари, са някак претупани. На този стадий по-интересно е да се следи по какъв начин сценаристът от епохата на Black Lives Matter се е справил с подводните камъни на трудове през 1937 година разказ, в чиито дълбини бълбукат расизъм, колониално предимство на белия човек и буржоазно презрение към левите хрумвания. 

" Смърт край Нил " е типично развлекателно представление, което кинематографично отстъпва на предходната екранизация от 1978 г. (с титани като Питър Устинов, Бет Дейвис, Миа Фароу, Маги Смит и Анджела Лансбъри). Както във всички филми на Брана - даже прочувствено обагрения " Белфаст " - и тук формата е с приоритет пред наличието, въпреки че да засенчиш престъпната конспирация на Агата Кристи не е лесна работа. И въпреки всичко се е получило.