Природен феномен в изкуствена пещера в Родопите
Природен феномен назова новооткритата Бисерна пещера в България Ваньо Гьорев, член на Управителния съвет на Българското пещерно сдружение. " Всъщност тази пещера е изкуствена, това е по този начин наречените минни проходки, които геолозите употребяват за откриването на минерални запаси, които са скъпи за промишлеността ", изясни Гьорев. Той посочи, че тази не би трябвало да се бърка с пещера Бисерна, която е в Шуменското плато. Новооткритата се намира в Родопите, съобщи БГНЕС.
" Ние я назоваваме пещера, поради вторичните формирания. Има вторичните формирания и безусловно всички белези на една пещера, т.е в нея има сталактити, има сталагмити и голямо количество пещерни бисери ", сподели Гьорев. Истинското разкриване е преди 3 години от трима членове на Българско пещерно сдружение, които първи влизат и откриват този естествен феномен. "Защо е естествен феномен? Защо всичките тези образования, вместо за стотици хиляди години, са образовани за към 60 години”, изясни Ваньо Гьорков.
Дълго време я пазят в загадка, в действителност там са влизали общо 9 души до този миг, за интервал от 3 години. "Много деликатно подхождаме към нея, тъй като това е извънредно нежно място. Идеята е най-малко за обозримото бъдеще тя да бъде една същинска подземна лаборатория, в която учените да създадат свои проучвания в частта за минералогията, за скоростта на повишаване на минералите, на пещерните бисери, на сталактити, сталагмити и изобщо всякаква форми, които се срещат там – в тази минна проходка, наречена условно Бисерна пещера”, сподели още Гьорев. От своя страна Камен Бонев, който е ръководител на пещерното сдружение, уточни, че българската пещерняшка общественост от години се пробва да обърне вниманието на държавното управление и на Народното събрание за основаването на Закон за опазването на пещерите в България. Той добави, че такива закони съществуват в доста други страни.
"Това остава една от главните грижи на българските пещерняци по отношение на опазването на подземното царство на България и ние ще продължаваме да се борим в тази тенденция със устрема един ден да достигнем фактически до гласуването на един подобен закон и приемането му, и обнародването му”, сподели Бонев. По думите му би трябвало да има "някаква законова рамка, която да защищава тези естествени образования от вандализиране”.
До момента в България са изследвани, и огромна част картирани, към 6 200 пещери. "За нашия район - Балканите, може би България е една от страните с най-вече изследвани пещери. Те надлежно са картотекирани и има подобен списък, който пази знанието за тях”, сподели още Боев. Българското пещерно сдружение е основано през 2015 година Към днешна дата в БПД членуват 125 пещерняци.
" Ние я назоваваме пещера, поради вторичните формирания. Има вторичните формирания и безусловно всички белези на една пещера, т.е в нея има сталактити, има сталагмити и голямо количество пещерни бисери ", сподели Гьорев. Истинското разкриване е преди 3 години от трима членове на Българско пещерно сдружение, които първи влизат и откриват този естествен феномен. "Защо е естествен феномен? Защо всичките тези образования, вместо за стотици хиляди години, са образовани за към 60 години”, изясни Ваньо Гьорков.
Дълго време я пазят в загадка, в действителност там са влизали общо 9 души до този миг, за интервал от 3 години. "Много деликатно подхождаме към нея, тъй като това е извънредно нежно място. Идеята е най-малко за обозримото бъдеще тя да бъде една същинска подземна лаборатория, в която учените да създадат свои проучвания в частта за минералогията, за скоростта на повишаване на минералите, на пещерните бисери, на сталактити, сталагмити и изобщо всякаква форми, които се срещат там – в тази минна проходка, наречена условно Бисерна пещера”, сподели още Гьорев. От своя страна Камен Бонев, който е ръководител на пещерното сдружение, уточни, че българската пещерняшка общественост от години се пробва да обърне вниманието на държавното управление и на Народното събрание за основаването на Закон за опазването на пещерите в България. Той добави, че такива закони съществуват в доста други страни.
"Това остава една от главните грижи на българските пещерняци по отношение на опазването на подземното царство на България и ние ще продължаваме да се борим в тази тенденция със устрема един ден да достигнем фактически до гласуването на един подобен закон и приемането му, и обнародването му”, сподели Бонев. По думите му би трябвало да има "някаква законова рамка, която да защищава тези естествени образования от вандализиране”.
До момента в България са изследвани, и огромна част картирани, към 6 200 пещери. "За нашия район - Балканите, може би България е една от страните с най-вече изследвани пещери. Те надлежно са картотекирани и има подобен списък, който пази знанието за тях”, сподели още Боев. Българското пещерно сдружение е основано през 2015 година Към днешна дата в БПД членуват 125 пещерняци.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ