Феерията на две водни стихии – реката и морето –

Феерията на две водни стихии – реката и морето – може да предложи освен това от картина на естетика и противостояние. Реката, попадаща в морето, може да стане източник на сила и да донесе практическа изгода на индивида без щета за екологията. Или най-малко учените считат, че могат да въплътят това.

Това е един от най-достъпните източници на екологично чиста сила. Когато солената вода и сладката вода от устието на реката реализират контакт, протича химичен развой, който може да бъде употребен за производството на електрическа енергия.

Тази „ синя сила “ е толкоз доста, че може да удовлетвори всички наши потребности, в случай че успеем да намерим ефикасен метод да я усвоим.

Предложение да се употребява „ синята сила “ за първи път е направено през 1954 година от английския инженер Р. Е. Патъл, оповестява BBC. „ Синята сила “ от време на време се назовава „ осмотична мощ “, защото употребява явлението осмоза.

За да стане ясно по какъв начин работи, е належащо да вземем две порции вода с разнообразни концентрации на разтворено вещество, като да вземем за пример сол.

Тези два разтвора се разделят от тънка полупроницаема мембрана, която разрешава на водата да се придвижва, а на солните йони – не. Тогава водата естествено се придвижва към по-солената порция. Потокът вода през мембраната основава налягане, което може да се употребява за задвижване на турбини и изработването на електрическа енергия.

Невъзможно било да се употребява тази концепция до 70-те години, когато станали налични изкуствените материали за разработване на полупроницаеми мембрани. Израелският академик Сидни Лоеб предложил те да се употребяват за „ осмотични електростанции “. Лоеб се надявал, че те ще могат да получават сила от мястото на разбъркване на река Йордан със солените води на Мъртво море.

Първата сходна електростанция била открита в Тофте (Норвегия). През 2009 година компанията Statkraft направила осмотична електростанция с мощ 4 квт. Това е доста малко спрямо нормална неголяма атомна станция с мощ 5000 квт.

Но без значение че електростанцията работела, компанията въпреки всичко решила да я закрие през 2013 година заради липса на доходност. Електростанцията просто не давала задоволително сила, с цел да компенсира разноските за строителство, употреба и техническо обслужване.

Това не спряло разработките. В холандския институт на водата Wetsus в Леуварден в прототипа на електростанцията бил употребен различен способ за осмоза, наименуван противоположна електродиализа. Този способ се отличава с това, че вместо водните молекули през мебраната минават солните йони.

Учените от Wetsus основали способ за разбъркване (capmix). Морската и сладката вода поетапно се подават в камерата, съдържаща два електрода, които служат като кондензатори. Този развой покачва напрежението, само че и той към момента не е лимитът.

Осмозата работи с всевъзможни концентрации на разнообразни субстанции, да вземем за пример захар. През 2013 година екипът на Wetsus предположил, че може да генерира електричество от разтворения въглероден диоксид. Газът може да се получи от електростанциите на изкопаеми горива.

Въглеродният диоксид елементарно се разтваря във вода с образуването на въглена киселина, която по-късно се разпада на бикарбонат и въглероден йон, които също се употребяват в технологията на capmix с кондензатор.

Изследователите считат, че по целия свят газовете от електростанциите на изкопаеми горива съдържат задоволително въглероден диоксид, който може да дава към 850 тераватчаса елктроенергия. Това е съвсем 100 пъти повече от годишното ползване на Англия.

Технологиите на осмотичните електростанции се развиват и може би в скоро време на всички места ще можем да следим този тип екологични източници на сила.