Кои са съвременните даровити деца?
Пример за модерно гениално дете е 12-годишният Майк Уимър от американския щат Северна Каролина, който през май приключи гимназия и лицей с висок триумф. От началото на пандемията той е взел изпитите си за последните две гимназиални години, като по едно и също време с това съумява да завърши с триумф и курса за придобиване на асоциирана степен. Амбицията на Уимър обаче излиза и отвън класната стая. Той към момента не е младеж, само че към този момент е основал компания, чиято цел е да „ даде ново определение на бъдещето ” благодарение на изкуствения разсъдък, науката, технологиите, инженерните науки и математиката . Една от практическите разработки, с които се хвали 12-годишният Майк Уимър:
„ Преди няколко години сътворих оперативна система, която да стандартизира другите бизнеси и компании в областта на изкуствения разсъдък. Така те се комбинират в доста по-лесна за прилагане платформа. Компаниите не обичат да приказват между тях – както и другите устройства с изкуствен интелект. Всички те споделят в разнообразни форми и на разнообразни програмни езици, всичко в тях е друго. На процедура аз съм преводачът в средата. Така не би се налагало да имате 20 разнообразни приложения за другите си умни устройства у дома. Първоначално сътворих операционната система за майка ми, която претърпя интервенция на гръбначния дирек предходната пролет и мъчно ставаше от леглото. Свързах звънеца и умната ни брава и сътворих логаритъм за лицево различаване за петимата души в фамилията, които се грижехме за нея. И до момента в който аз бях на учебно заведение, а татко ми – на работа, в случай че някои от тях звъннеше на вратата, тя се отваряше автоматизирано. А в случай че беше чужд – вратата оставаше заключена и SMS с неговата фотография се изпращаше към нашите телефони с въпрос дали вратата да се отвори. В сходни планове усетих неналичието на стандартизацията и възвожността й за приложение и услесняване на живота на хората. ”
Излезлият предходната година сериал „ Гамбитът на кралицата ” , който се радва на огромна известност в целия свят, споделя за малко момиче – шахматно знамение. Историята остава отворен въпросът дали геният на героинята е унаследен – майка й е талантлив математик, или идва вследствие на часовете подготовка с преподавател перфекционист. Намеква се, че и двете – естествените фактори и персоналното развиване на база личен опит, играят роля. Мнението по въпроса на професора по логика на психиката в „ Бостън Колидж ” и създател на книгата „ Надарените деца: легенди и действителности ” Елън Уинър:
„ Има доста разисквания каква роля играе природата и каква – средата. Някои спорят, че тласъкът и насърчаването са всичко. Че е належащо само да се натрупа голяма процедура в сферата – да се стартира рано и да се работи настойчиво, и по този начин ще станеш доста надарен. Не съм съгласна с това виждане. Мисля, че е налице ясна биологическа основа при надарените деца. Едно от доказателствата за това е, че се виждат доста нетипични признаци за високи качества в тези деца, доста преди те да имат опцията да стартират да упражняват интензивно – на една-две годинки. Това допуска вроденост. Не отхвърлям обаче смисъла на усърдната работа. Никой не става популярен без доста старания. ”
Истинското шахматно дете-чудо на този век досега обаче е норвежецът Магнус Карлсен , който e вторият най-млад гросмайстор в историята – подобен става когато е на 13 години и 4 месеца през 2003 година И с доза възприятие за комизъм може да се каже, че още тогава той мисли с ходове напред до злочестата 2020 година:
„ Надявам се да стана международен първенец. Това би трябвало да стане преди 2020 година ”, споделя той тогава.
Така и става – още през 2015 година Магнус Карлсен е към този момент международен първенец в трите категории – типичен, бърз и блиц шахмат . Това свое достижение той повтори и през 2019 година И с изключение на, че е талантлив шахматист той е харесван и поради възприятието си за комизъм , като по този начин се трансформира в доказателство, че на надарените не им липсват обществени умения :
„ Не съм от хората, които имат идоли. Уважам достиженията, а не самите персони. В този ред на мисли бих споделил, че обичаният ми състезател от миналато съм аз отпреди три-четири години. ”
Пример за вундеркинд, който се е развил с помощта на напъните на родителите е Бела Девяткина от Москва, която на 6-годишна възраст чете и приказва на 8 езика – съветски, британски, испански, френски, италиански, немски, мандарин и арабски. Майката на Бела – Юлия, стартира да й приказва на съветски и на британски незабавно след раждането й и последователно, употребявайки метода на американския академик Глен Доман , я научава и на френски:
„ С Бела започнахме единствено с два езика. Исках да владее свободно съветски и британски. Когато се роди не мислех за осем езика. На втория ден от нейния живот започнах да й приказвам на британски. В началото сесиите бяха по към 15 минути, само че последователно ставаха по-дълги. Когато беше на 1 месец сменях езиците през ден. Когато стана на 10 месеца беше явно, че схваща и съветския и британския на еднообразно равнище – реагираше на лесните послания – пляскай, махай, вдигни ръце. Говоря малко френски и взех решение, че ще е добра концепция да прибавя в програмата й френски. Успехът пристигна мигновенно. Когато Бела за първи път ме чу да приказвам френски се развълнува доста, стартира да се радва и да подскача от наслада. Мисля, че й харесваха звуците на новия език, както и обстоятелството, че е нещо ново. ”
След като научава съветски, британски и френски Бела демонстрира възторг да учи още езици. Особено й харесват пословиците. И дава образци на всеки език, които знае. 8-годишната Бела Девяткина сега учи и гръцки.
Едно от музикалните деца-чудо пък е джаз пианистът Джоуи Алекзандър , роден през 2003 година, който преди да навърши 10 години издава първия си албум, на 11-годишна възраст е номиниран за „ Грами “ , а втория си албум издава, когато е на 13.
„ Благодарен съм, това е всичко. Не мисля, че съм талант. Благодарен съм за дарбата, която Бог ми е дал – да изсвирвам музиката, която обичам. “
Джоуи Алекзандър стартира да свири на пиано, когато е на 6 години. Оригинален е и методът му към подготовката – той не разчита на прекомерно дълга ежедневна процедура:
„ Винаги се пробвам да упражнявам страстите си, тъй като в тази музика не става въпрос единствено за техника, а и за възприятието по какъв начин свириш и свободата, която можеш да дадеш. Всъщност доста чувам. Не упражнявам толкоз дълго – по 2-3 часа дневно, само че чувам и по-късно се практикувам и пробвам нови неща “, казва Джоуи Алекзандър, когато е на 13 години.
А за родената през 2005 година в Англия Алма Дойчер споделят, че Моцарт се е преродил в нея . Тя е композитор, пианист и цигулар. Започва да свири на пиано на двегодишна възраст, а на цигулка – на три. Когато е на 5 стартира да записва композициите си, а на шест основава първата си соната за пиано. Година по-късно към този момент е създател на къса опера, на 9 – на концерт за цигулка, а на 10 – на цялостна опера със заглавие „ Пепеляшка “ . Европейската й премиера беше във Виена през 2016 година, а година по-късно – в Съединени американски щати, като осъществяването в операта „ Сан Хосе “ беше издадено и на DVD.
„ Ако се опитам да седна и да си мисля „ в този момент би трябвало да се вдъхновя “ – не се получава. Но когато не мисля за това – когато си почивам, обикалям в градината, преди да заспя, тъкмо преди да се събудя или даже до момента в който сънувам – тогава идва прелестното ентусиазъм. Понякога си мисля, че в случай че имах брада и бях остаряла и дебела хората може би щяха да ме одобряват по-насериозно. “
Не липсват обаче и образци, че дарбата и огромните упования от страна на близките могат да носят неволи . Музикалното дете знамение Брендън Бремър , който приключва гимназия и влиза в лицей, когато е на 10 години и има коефициент на просветеност 160 споделя в изявление, че „ американското общество изисква съвършенство ” . През март 2005 година, на 14-годишна възраст се самоубива , прострелвайки се в главата.
Не бива да се подценява и фактът, че общественото състояние и финансовите благоприятни условия, които обезпечават достъп до обучение и поддръжка трансформират надарените деца в деца-чудо . Неоспоримо е, че в случай че дете с извънреден гений се роди в семейство, което няма опция да го подкрепи или в общество, което не признава или не предизвиква дарбата – то ще остане неусетно. Сред дългия лист фактори, с цел да се трансформира даровитото дете в дете-чудо психилозите включват финасовата поддръжка от фамилията и потребността най-малко единият родител да се отдаде съвсем напълно на развиването на детето.
„ Преди няколко години сътворих оперативна система, която да стандартизира другите бизнеси и компании в областта на изкуствения разсъдък. Така те се комбинират в доста по-лесна за прилагане платформа. Компаниите не обичат да приказват между тях – както и другите устройства с изкуствен интелект. Всички те споделят в разнообразни форми и на разнообразни програмни езици, всичко в тях е друго. На процедура аз съм преводачът в средата. Така не би се налагало да имате 20 разнообразни приложения за другите си умни устройства у дома. Първоначално сътворих операционната система за майка ми, която претърпя интервенция на гръбначния дирек предходната пролет и мъчно ставаше от леглото. Свързах звънеца и умната ни брава и сътворих логаритъм за лицево различаване за петимата души в фамилията, които се грижехме за нея. И до момента в който аз бях на учебно заведение, а татко ми – на работа, в случай че някои от тях звъннеше на вратата, тя се отваряше автоматизирано. А в случай че беше чужд – вратата оставаше заключена и SMS с неговата фотография се изпращаше към нашите телефони с въпрос дали вратата да се отвори. В сходни планове усетих неналичието на стандартизацията и възвожността й за приложение и услесняване на живота на хората. ”
Излезлият предходната година сериал „ Гамбитът на кралицата ” , който се радва на огромна известност в целия свят, споделя за малко момиче – шахматно знамение. Историята остава отворен въпросът дали геният на героинята е унаследен – майка й е талантлив математик, или идва вследствие на часовете подготовка с преподавател перфекционист. Намеква се, че и двете – естествените фактори и персоналното развиване на база личен опит, играят роля. Мнението по въпроса на професора по логика на психиката в „ Бостън Колидж ” и създател на книгата „ Надарените деца: легенди и действителности ” Елън Уинър:
„ Има доста разисквания каква роля играе природата и каква – средата. Някои спорят, че тласъкът и насърчаването са всичко. Че е належащо само да се натрупа голяма процедура в сферата – да се стартира рано и да се работи настойчиво, и по този начин ще станеш доста надарен. Не съм съгласна с това виждане. Мисля, че е налице ясна биологическа основа при надарените деца. Едно от доказателствата за това е, че се виждат доста нетипични признаци за високи качества в тези деца, доста преди те да имат опцията да стартират да упражняват интензивно – на една-две годинки. Това допуска вроденост. Не отхвърлям обаче смисъла на усърдната работа. Никой не става популярен без доста старания. ”
Истинското шахматно дете-чудо на този век досега обаче е норвежецът Магнус Карлсен , който e вторият най-млад гросмайстор в историята – подобен става когато е на 13 години и 4 месеца през 2003 година И с доза възприятие за комизъм може да се каже, че още тогава той мисли с ходове напред до злочестата 2020 година:
„ Надявам се да стана международен първенец. Това би трябвало да стане преди 2020 година ”, споделя той тогава.
Така и става – още през 2015 година Магнус Карлсен е към този момент международен първенец в трите категории – типичен, бърз и блиц шахмат . Това свое достижение той повтори и през 2019 година И с изключение на, че е талантлив шахматист той е харесван и поради възприятието си за комизъм , като по този начин се трансформира в доказателство, че на надарените не им липсват обществени умения :
„ Не съм от хората, които имат идоли. Уважам достиженията, а не самите персони. В този ред на мисли бих споделил, че обичаният ми състезател от миналато съм аз отпреди три-четири години. ”
Пример за вундеркинд, който се е развил с помощта на напъните на родителите е Бела Девяткина от Москва, която на 6-годишна възраст чете и приказва на 8 езика – съветски, британски, испански, френски, италиански, немски, мандарин и арабски. Майката на Бела – Юлия, стартира да й приказва на съветски и на британски незабавно след раждането й и последователно, употребявайки метода на американския академик Глен Доман , я научава и на френски:
„ С Бела започнахме единствено с два езика. Исках да владее свободно съветски и британски. Когато се роди не мислех за осем езика. На втория ден от нейния живот започнах да й приказвам на британски. В началото сесиите бяха по към 15 минути, само че последователно ставаха по-дълги. Когато беше на 1 месец сменях езиците през ден. Когато стана на 10 месеца беше явно, че схваща и съветския и британския на еднообразно равнище – реагираше на лесните послания – пляскай, махай, вдигни ръце. Говоря малко френски и взех решение, че ще е добра концепция да прибавя в програмата й френски. Успехът пристигна мигновенно. Когато Бела за първи път ме чу да приказвам френски се развълнува доста, стартира да се радва и да подскача от наслада. Мисля, че й харесваха звуците на новия език, както и обстоятелството, че е нещо ново. ”
След като научава съветски, британски и френски Бела демонстрира възторг да учи още езици. Особено й харесват пословиците. И дава образци на всеки език, които знае. 8-годишната Бела Девяткина сега учи и гръцки.
Едно от музикалните деца-чудо пък е джаз пианистът Джоуи Алекзандър , роден през 2003 година, който преди да навърши 10 години издава първия си албум, на 11-годишна възраст е номиниран за „ Грами “ , а втория си албум издава, когато е на 13.
„ Благодарен съм, това е всичко. Не мисля, че съм талант. Благодарен съм за дарбата, която Бог ми е дал – да изсвирвам музиката, която обичам. “
Джоуи Алекзандър стартира да свири на пиано, когато е на 6 години. Оригинален е и методът му към подготовката – той не разчита на прекомерно дълга ежедневна процедура:
„ Винаги се пробвам да упражнявам страстите си, тъй като в тази музика не става въпрос единствено за техника, а и за възприятието по какъв начин свириш и свободата, която можеш да дадеш. Всъщност доста чувам. Не упражнявам толкоз дълго – по 2-3 часа дневно, само че чувам и по-късно се практикувам и пробвам нови неща “, казва Джоуи Алекзандър, когато е на 13 години.
А за родената през 2005 година в Англия Алма Дойчер споделят, че Моцарт се е преродил в нея . Тя е композитор, пианист и цигулар. Започва да свири на пиано на двегодишна възраст, а на цигулка – на три. Когато е на 5 стартира да записва композициите си, а на шест основава първата си соната за пиано. Година по-късно към този момент е създател на къса опера, на 9 – на концерт за цигулка, а на 10 – на цялостна опера със заглавие „ Пепеляшка “ . Европейската й премиера беше във Виена през 2016 година, а година по-късно – в Съединени американски щати, като осъществяването в операта „ Сан Хосе “ беше издадено и на DVD. „ Ако се опитам да седна и да си мисля „ в този момент би трябвало да се вдъхновя “ – не се получава. Но когато не мисля за това – когато си почивам, обикалям в градината, преди да заспя, тъкмо преди да се събудя или даже до момента в който сънувам – тогава идва прелестното ентусиазъм. Понякога си мисля, че в случай че имах брада и бях остаряла и дебела хората може би щяха да ме одобряват по-насериозно. “
Не липсват обаче и образци, че дарбата и огромните упования от страна на близките могат да носят неволи . Музикалното дете знамение Брендън Бремър , който приключва гимназия и влиза в лицей, когато е на 10 години и има коефициент на просветеност 160 споделя в изявление, че „ американското общество изисква съвършенство ” . През март 2005 година, на 14-годишна възраст се самоубива , прострелвайки се в главата.
Не бива да се подценява и фактът, че общественото състояние и финансовите благоприятни условия, които обезпечават достъп до обучение и поддръжка трансформират надарените деца в деца-чудо . Неоспоримо е, че в случай че дете с извънреден гений се роди в семейство, което няма опция да го подкрепи или в общество, което не признава или не предизвиква дарбата – то ще остане неусетно. Сред дългия лист фактори, с цел да се трансформира даровитото дете в дете-чудо психилозите включват финасовата поддръжка от фамилията и потребността най-малко единият родител да се отдаде съвсем напълно на развиването на детето.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ