Зазимиха мозайките на Бузлуджа, сградата може да се отвори за посетители напролет
Приключи сезонната консервация на мозайките на емблематичния монумент Бузлуджа.
„ Работата на терен беше доста сложна, тъй като вятърът е мощен, времето не ни помагаше – беше студено и мъчно да се работи. Започнахме през септември, последните два месеца сме на терен и успяхме “, описа пред БНР арх. Дора Иванова от фондация „ Проект Бузлуджа ”.
Зимата е пагубна за мозайките , посочи тя.
„ Те безусловно се разпадат и се унищожават. Губим окончателно едно извънредно произведение на изкуството. Това са 1000 квадратни метра мозайка – едно от най-големите творби, мозаечни, в Европа, на най-хубавите български създатели. Изключителна е материята, извънредно – изкуството и за нас беше значимо и е значимо да го пазим за идващите генерации. “
След подхванатите през предходната година деяние за мозайките от вътрешния мозаечен кръг към този момент е построен предпазен заслон , разясни арх. Иванова в предаването „ Преди всички “.
„ Вече няма никакви разрухи във вътрешния мозаечен кръг. Ако всяка предна зима вземаше големи квадратни метри мозайка и те се разпадаха, то през последната зима нямаше нищо изгубено. Беше по този начин, както сме го оставили. Сега организирахме същия тип ограничения за външния мозаечен кръг и имаме вяра, че той към този момент е непокътнат и съхранен. “
Следват действия по опазването на цялата постройка и превръщането й във функционален монумент на културата, който да се посещава от туристи. Доброволци от страната и чужбина подкрепят възобновяване на паметника.
Има построена система за мониторинг с камери и датчици, с които се мерят вятърът, влажността, температурата . Прави се и регулярен мониторинг на самото място.
От 14 пана върху външния мозаечен кръг 10 са осиновени , а другите четири са били покрити с помощта на извършен през лятото фестивал.
„ Първият осиновил мозайка беше самият създател на паметника арх. Георги Стоилов, който даде образец за началото на акцията “, акцентира Дора Иванова.
„ Много хора от чужбина виждат в това превъзмогване на разрухата и гледане в бъдещето “, разяснява тя.
Има техническа опция още идната пролет паметникът да бъде отворен за гости , увери арх. Дора Иванова.
„ Паметникът се посещава последната година от 50 хиляди души. Това е много висока цифра за българския туризъм, а всички тези хора желаят да влязат и да заплатят входна такса. Това е метод, по който ще могат да се финансират и последващи действия за запазване. “
За покрива на постройката обаче ще бъдат нужни няколко милиона лв., които не са налични все още.
„ Там ще би трябвало поддръжка от страната, от институциите, ще би трябвало огромен план, който да се развие, да се възнамерява и реализира “, уточни Иванова.
Това съгласно архитекта е осъществима цел, тъй като структурата е в положително положение, а след ремонта паметникът ще може да се самоиздържа , като носи доходи.
Разработва се повсеместен проект за запазване и ръководство на постройката, добави Иванова.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС, БНР - Радио Варна
„ Работата на терен беше доста сложна, тъй като вятърът е мощен, времето не ни помагаше – беше студено и мъчно да се работи. Започнахме през септември, последните два месеца сме на терен и успяхме “, описа пред БНР арх. Дора Иванова от фондация „ Проект Бузлуджа ”.
Зимата е пагубна за мозайките , посочи тя.
„ Те безусловно се разпадат и се унищожават. Губим окончателно едно извънредно произведение на изкуството. Това са 1000 квадратни метра мозайка – едно от най-големите творби, мозаечни, в Европа, на най-хубавите български създатели. Изключителна е материята, извънредно – изкуството и за нас беше значимо и е значимо да го пазим за идващите генерации. “
След подхванатите през предходната година деяние за мозайките от вътрешния мозаечен кръг към този момент е построен предпазен заслон , разясни арх. Иванова в предаването „ Преди всички “.
„ Вече няма никакви разрухи във вътрешния мозаечен кръг. Ако всяка предна зима вземаше големи квадратни метри мозайка и те се разпадаха, то през последната зима нямаше нищо изгубено. Беше по този начин, както сме го оставили. Сега организирахме същия тип ограничения за външния мозаечен кръг и имаме вяра, че той към този момент е непокътнат и съхранен. “
Следват действия по опазването на цялата постройка и превръщането й във функционален монумент на културата, който да се посещава от туристи. Доброволци от страната и чужбина подкрепят възобновяване на паметника.
Има построена система за мониторинг с камери и датчици, с които се мерят вятърът, влажността, температурата . Прави се и регулярен мониторинг на самото място.
От 14 пана върху външния мозаечен кръг 10 са осиновени , а другите четири са били покрити с помощта на извършен през лятото фестивал.
„ Първият осиновил мозайка беше самият създател на паметника арх. Георги Стоилов, който даде образец за началото на акцията “, акцентира Дора Иванова.
„ Много хора от чужбина виждат в това превъзмогване на разрухата и гледане в бъдещето “, разяснява тя.
Има техническа опция още идната пролет паметникът да бъде отворен за гости , увери арх. Дора Иванова.
„ Паметникът се посещава последната година от 50 хиляди души. Това е много висока цифра за българския туризъм, а всички тези хора желаят да влязат и да заплатят входна такса. Това е метод, по който ще могат да се финансират и последващи действия за запазване. “
За покрива на постройката обаче ще бъдат нужни няколко милиона лв., които не са налични все още.
„ Там ще би трябвало поддръжка от страната, от институциите, ще би трябвало огромен план, който да се развие, да се възнамерява и реализира “, уточни Иванова.
Това съгласно архитекта е осъществима цел, тъй като структурата е в положително положение, а след ремонта паметникът ще може да се самоиздържа , като носи доходи.
Разработва се повсеместен проект за запазване и ръководство на постройката, добави Иванова. Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: БГНЕС, БНР - Радио Варна
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ