Плоски питки от цял свят
Приготвянето на питки е едно от най-старите занимания в света. А насъщният се счита за един от най-древните артикули в човешката история. Първите сведения за приготвянето му датират от късната неолитна ера. Вероятно първите приготвени плоски хлябове са били под формата на изпечена зърнена каша, приготвена от едросмляно зърно и вода.
В Древен Египет питките са се приготвяли в домовете на хората. Хлебопекарните са съществували единствено в двора на фараона и висшите му сановници, като за приготвянето му са работили единствено плебеи. Едва в разцвета на Римската империя, хлебопризводството става публичен поминък. В този интервал се появяват и първите публични пекарни, които изхранват популацията.
В средновековна Европа питката става съществена храна, даже се употребява като паница. Едва през 15 век стартират да се създават дървени чинии и хлебните съвсем не се употребяват. Някои култури обаче не престават да си служат с питките, вместо принадлежности или посуда.
Питката е неразделна част от индийската кухня. Няма общоприети правила с кое ядене е уместно да се съчетава. Важно е да се изяде незабавно, откакто се подготви и да не се съхранява. Смята се, че в случай че преседи повече от осем часа, става нездравословна.
Индийците подготвят питките си най-вече от пшеница, само че и от ориз, тапиока, нахут, царевица, просо и други Индийският самун не носи религиозна и ритуална стойност, той е делнична нужда. Всеки регион и всеки дом пазят и предават свои неповторими предписания.
В Индия части от хляба служат и като уред, с който се загребват ястия от варива или месни хапки.
В Северна Индия хлебчетата Чапати се подготвят от пълнозърнесто пшенично брашно без закваска, вода, малко сол и гхи (пречистено масло) за намазване. Полученото тесто би трябвало да е меко, с цел да може да се разточи незабавно след омесването.
Има вид, в който може и да се остави покрито с забрадка или похлупак за половин час. Оформят се топки с идентична величина, които се разточват до плоски питки с диаметър от десетина сантиметра и дебелина от няколко милиметра. Пекат се в загрят тиган, само че без лой за към 10 до 30 секунди.
Ако предпочитате да си извършите индийски самун с лой, би трябвало да знаете, че е добре да намажете страната на хляба, която е обърната нагоре и следва да се изпече. Приятните кафяви петънца се получават благодарение на лъжица, с която да натискате тестените кръгове, до момента в който се пекат.
Фарината пък е известен италиански плосък самун от нахут и е изключително известен по крайбрежието сред Ница и Пиза. Хрупкав, тъничък като палачинка и извънредно елементарен за подготвяне, ухае на зехтин, розмарин и леблебия.
Тази питка е най-вкусна, когато е одеве опечена, посипан с черен пипер и морска сол и обилно гарниран с моцарела, козе сирене или бяло саламурено сирине полято с спомагателна доза зехтин и пикантен червен пипер, малко маслини. Поднася се като допълнение за всевъзможен тип салати.
Арменската питка Матнакаш също е известна. Името й значи „ дърпан с пръсти ”. Отличава се с забавна форма и златисто-кафяв цвят, който идва от намазването й с редкуция от подсладен чай.
Тортилата в Мексико пък е най-важната гарнитура към всичко и базова съставна част към доста ястия. Тази мексиканска питка се прави елементарно и е доста вкусна.
Ето една бърза рецепта за тортила питки
Ще са ви нужни:
200 грама бяло брашно, 200 грама царевично брашно, 1 чаена лъжичка сол, 3 супени лъжици краве масло и 3/4 чаена чаша вода.
Начин на подготвяне:
Пресейте царевичното и бялото брашно със солта и прибавете разтопеното масло. Разбъркайте сместа, до момента в който не се получат трохи. Малко по малко започнете да сипвате водата до приемането на гладка примес. Разделете я на части и разточете питки с диаметър близо 12 сантиметра.
Загрейте тиган, само че без да слагате лой. Печете питките по 3 минути от едната и 2 минути от другата страна.
