Как Primark прави пари, като продава тениски за 3.50 долара
Пригответе си 100 $ за извършване на покупки и можете да си купите чифт дънки Levi`s или половин вратовръзка Hermès. Или пък може да отидете в Primark и да напълните дрешника си. Доставчикът на бърза мода, който уголемява бизнеса си в Съединени американски щати от базата си в Европа, ще ви продаде тениска за 3.50 $ и панталони за 10. За деятелите тези цени наподобяват прекомерно положителни, с цел да са същински, тъй като допускат потребление на евтини материали и бърза направа в бранш с неприятни трудови практики. Конкурентите като Zara и H&M, на които се гледаше като евтини преди Primark да се появи, към този момент ръководят добре бизнеса си и притискат доставчиците за повече отстъпки. Но какво по-различно прави Primark, с цел да продава евтини артикули и въпреки всичко да печели?
По-различен бизнес модел
Оказва се, че доста неща. Макар да наподобява, че компанията е в същата промишленост като бюджетните си съперници, то бизнес моделът й не е по-различен. Що се отнася до стратегически решения - компанията просперира, а текстилната промишленост забавя растежа си. Докато другите компании пробват нови подходи като напасване на бизнеса в интернет епохата, то Primark настойчиво следва модела си, при който зарежда артикули в огромни наличия и ги продава на ниска цена, и в който би се припознал мениджърът на първия магазин на веригата, отворен в Ирландия през 1969 година Стратегията има своите предели, изключително що се отнася до нов напредък. Но макар пандемията тя потвърждава своята устойчивост.
Гигантите в бързата мода се разрастнаха, като одобриха скоростта. В началото на века Inditex, която е притежател на Zara, построи името си, като увеличи метаболизма в бранша. В предишното купувачите трябваше да чакат цели сезони, с цел да могат така наречен high street марки да пресъздадат висшата мода. Поне толкоз време лишава да се създадат и доставят рокли от отдалечени азиатски заводи с дълги периоди за осъществяване. Zara завоюва задатък пред другите, като създаде част от сбирката си в Европа и разреши стартирането на дизайнерски модели в магазините единствено за няколко седмици. Подобно на нов чифт изящни високи токчета промишлеността скоро стартира да подражава на бизнес модела й. Когато нетърпеливите клиенти се местят онлайн, Zara, H&M и други търговци ги последват без значение от несигурната стопанска система на доставките до дома.
Primark, която е част от конгломерата Associated British Foods, оценен на 16 милиарда $ и който продава самун и чайовете Twinings, остана в по-бавната лента. Той залага, че купувачите ще одобряват обстоятелството, че компанията няма да е съвременна, в подмяна на огромни спестявания. Дизайните й са семпли и оказват помощ за понижаване разноските за направа. Докато по-модерните съперници се хвалят, че всеки магазин има неповторим подбор от постоянно обновявани артикули, то Primark поръчва милиони бройки от една и съща рокля месеци преди да бъде изложена на щанда. В ерата на Instagram инфлуенсърите това е цялостен един живот. Но разрешава на Primark да продава на ниски цени.
Това, което най-вече отдалечава Primark от останалите в промишлеността, е отводът да продава каквото и да било онлайн. Капитал - брой 34
Стратегията й разрешава да концентрира производството си в страни с по-ниски разноски, най-вече в Бангладеш, където месечната заплата в бранша стартира от към 100 $. Често това са същите заводи, употребявани от други международни търговци на дребно, което би следвало да притъпи рецензиите, че Primark е изключение от неприятните трудови практики. Фирмата се занимава с чувствителни практики като ограничение на подизпълнителите и организира доста одити, с цел да обезпечи съответни условия на труд. А по-бавният й метод на работа значи, че поръчките могат да бъдат правени отвън пиковите интервали, когато фабриките са признателни за предоставената работа. Производителите знаят, че могат да задържат личния състав да шие рокли на Primark по време на ненатоварените седмици, като в същото време се занимават с по-доходоносни поръчки за нетърпеливи марки. След това лишава много време, до момента в който облеклата бъдат доставени до магазините.
Спестените разноски се трансферират на потребителите, а някои - на акционерите. Преди пандемията да обърка счетоводните салда на всички, Primark регистрира брутен марж от 41%. Това е много по-малко от 57% на Inditex и 53% на H&M. Но стиснатостта на Primark доближава и до оперативните разноски. Тя безмилостно понижи харчовете си за маркетинг и продажба на артикули. Ако вземем това поради компанията излиза с EBIT марж към 12% или в сходство със стандарта в промишлеността.
Пестеливостта също оказва помощ
Част от резултатите се дължат на спестовност. Докато H&M харчи 4% от общите си продажби за маркетинг, то Primark съвсем не пуска реклами. В промишленост, която постоянно прави отстъпки, намаляващи маржовете, Primark счита, че цените й са задоволително ниски. Магазините й за остарели сбирки отвън Англия са големи - приблизително шест пъти по-големи от тези на Inditex и постоянно в търговски центрове отвън градовете, чиито наеми са евтини. Атмосферата на магазин с непотребни движимости, която основава, работи - Primark продава 10 пъти повече продукти от H&M на квадратен метър, твърди Аниша Шърман от брокерската компания Bernstein. При неотдавнашно посещаване млад покупател на опашката пред създателя взема 14 продукта в пробната.
По-различен бизнес модел
Оказва се, че доста неща. Макар да наподобява, че компанията е в същата промишленост като бюджетните си съперници, то бизнес моделът й не е по-различен. Що се отнася до стратегически решения - компанията просперира, а текстилната промишленост забавя растежа си. Докато другите компании пробват нови подходи като напасване на бизнеса в интернет епохата, то Primark настойчиво следва модела си, при който зарежда артикули в огромни наличия и ги продава на ниска цена, и в който би се припознал мениджърът на първия магазин на веригата, отворен в Ирландия през 1969 година Стратегията има своите предели, изключително що се отнася до нов напредък. Но макар пандемията тя потвърждава своята устойчивост.
Гигантите в бързата мода се разрастнаха, като одобриха скоростта. В началото на века Inditex, която е притежател на Zara, построи името си, като увеличи метаболизма в бранша. В предишното купувачите трябваше да чакат цели сезони, с цел да могат така наречен high street марки да пресъздадат висшата мода. Поне толкоз време лишава да се създадат и доставят рокли от отдалечени азиатски заводи с дълги периоди за осъществяване. Zara завоюва задатък пред другите, като създаде част от сбирката си в Европа и разреши стартирането на дизайнерски модели в магазините единствено за няколко седмици. Подобно на нов чифт изящни високи токчета промишлеността скоро стартира да подражава на бизнес модела й. Когато нетърпеливите клиенти се местят онлайн, Zara, H&M и други търговци ги последват без значение от несигурната стопанска система на доставките до дома.
Primark, която е част от конгломерата Associated British Foods, оценен на 16 милиарда $ и който продава самун и чайовете Twinings, остана в по-бавната лента. Той залага, че купувачите ще одобряват обстоятелството, че компанията няма да е съвременна, в подмяна на огромни спестявания. Дизайните й са семпли и оказват помощ за понижаване разноските за направа. Докато по-модерните съперници се хвалят, че всеки магазин има неповторим подбор от постоянно обновявани артикули, то Primark поръчва милиони бройки от една и съща рокля месеци преди да бъде изложена на щанда. В ерата на Instagram инфлуенсърите това е цялостен един живот. Но разрешава на Primark да продава на ниски цени.
Това, което най-вече отдалечава Primark от останалите в промишлеността, е отводът да продава каквото и да било онлайн. Капитал - брой 34
Стратегията й разрешава да концентрира производството си в страни с по-ниски разноски, най-вече в Бангладеш, където месечната заплата в бранша стартира от към 100 $. Често това са същите заводи, употребявани от други международни търговци на дребно, което би следвало да притъпи рецензиите, че Primark е изключение от неприятните трудови практики. Фирмата се занимава с чувствителни практики като ограничение на подизпълнителите и организира доста одити, с цел да обезпечи съответни условия на труд. А по-бавният й метод на работа значи, че поръчките могат да бъдат правени отвън пиковите интервали, когато фабриките са признателни за предоставената работа. Производителите знаят, че могат да задържат личния състав да шие рокли на Primark по време на ненатоварените седмици, като в същото време се занимават с по-доходоносни поръчки за нетърпеливи марки. След това лишава много време, до момента в който облеклата бъдат доставени до магазините.
Спестените разноски се трансферират на потребителите, а някои - на акционерите. Преди пандемията да обърка счетоводните салда на всички, Primark регистрира брутен марж от 41%. Това е много по-малко от 57% на Inditex и 53% на H&M. Но стиснатостта на Primark доближава и до оперативните разноски. Тя безмилостно понижи харчовете си за маркетинг и продажба на артикули. Ако вземем това поради компанията излиза с EBIT марж към 12% или в сходство със стандарта в промишлеността.
Пестеливостта също оказва помощ
Част от резултатите се дължат на спестовност. Докато H&M харчи 4% от общите си продажби за маркетинг, то Primark съвсем не пуска реклами. В промишленост, която постоянно прави отстъпки, намаляващи маржовете, Primark счита, че цените й са задоволително ниски. Магазините й за остарели сбирки отвън Англия са големи - приблизително шест пъти по-големи от тези на Inditex и постоянно в търговски центрове отвън градовете, чиито наеми са евтини. Атмосферата на магазин с непотребни движимости, която основава, работи - Primark продава 10 пъти повече продукти от H&M на квадратен метър, твърди Аниша Шърман от брокерската компания Bernstein. При неотдавнашно посещаване млад покупател на опашката пред създателя взема 14 продукта в пробната.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ