Как е загинала древната цивилизация пуебло?
Приетите шаблони на държание в античното общество са довели до самодеградацията и последвалото изгубване на цивилизацията пуебло. До този извод са стигнали антрополози от Вашингтонския университет.
Дългите интервали на засушаване, които продължавали до 10 години, са довели до неспособност индианците да отглеждат разнообразни култури и на първо място царевица. Цивилизацията пуебло е решавала този проблем не с оросителни системи както в античните Китай и Вавилон, а с миграция в други региони. Изследването на учените е оповестено в сп. Science Advances, написа Lenta.ru.
Според Тим Колер от Вашингтонския университет обществото пуебло е било „ преплетено с паяжината на церемонии и ритуали, които изискват религия в свръхестественото “, с цел да привлекат значителни дъждове и добра годишна продукция. Динамиката на развиване на индианците при засушаването е била предсказуема – социално-икономическа рецесия, изблик на принуждение, религиозно отчаяние или виновност и последвала миграция на територии с по-благоприятен климат.
Учените са разкрили три огромни миграции на народа пуебло от в началото заеманите от тях територии. По-рано археолозите са описвали единствено една такава миграция. Първата миграция се следи в по този начин наречената ера на кошниците III сред 600 и 700 година и е приключила със суша, след което почнала ерата пуебло I, при която практиката на предпазване на царевицата в подземни камери се е сменила със съхранението ѝ в пространства над земята.
Учените считат, че икономическата промяна се дължи на преход от безкрайно ползване на храна на следено ползване. Ерата е приключила към 890 година със суша. Ерата Пуебло II (1035-1145) е била маркирана със строителството на огромни здания – най-големите уреди в историята на доколумбова Северна Америка в региона на каньона Чако. Дървесината за покривите е транспортирана на разстояние до 100 километра, което е изисквало високо равнище на съгласуваност и развита йерархична организация на обществото.
Пуебло III е достигнала подем към 1250 година, след което е настъпила най-продължителната и разрушителна за индианците суша. Именно тя е била известна на учените по-рано. Тази епоха се характеризира с появяването на обществено разстояние в обществото пуебло, която била сменена в културата пуебло IV от по-справедливо систематизиране на ресурсите (за ерата са присъщи пространства с идентичен достъп до общи територии).
Археолозите са анализирали данните от повече от хиляда археологически паметника и са изучили повече от 30 000 данни от пръстени на дървета от района Четирите ъгъла в югозападната част на Съединени американски щати, който заема територия в югозападната част на щата Колорадо, северозападната част на щата Ню Мексико, североизточната част на Аризона и югоизточната част на Юта.
На общ сектор от границата на четирите щата се намира монументът Четирите ъгъла, от който територията е получила своето наименование.
Значителен дял измежду популацията на Четирите ъгъла и до през днешния ден се заема от индианците. Учените имат голям брой догатки за повода на миграцията и последвалото изгубване на цивилизацията в този район. Работата на американските антрополози разрешава да се създадат заключения за значимостта на климатичните, религиозните и научните фактори за икономическото развиване на обществото.
