Оплакването е спасение за онези, които нямат увереност в себе си ♥ Уейн ДАЙЪР
Приемайте се, без да се оплаквате
Да се обичате, значи да се приемате като заслужен човек, защото вие сте избрали да бъде по този начин. Приемане на себе си значи и неявяване на недоволство. Пълноценно функциониращите хора в никакъв случай не се оплакват, поточно не се оплакват, че камъните са твърди, че небето е облачно или че ледът е леден. Приемането значи да не се оплакваш, а щастието – да не се оплакваш от нещата, които не могат да се трансформират. Оплакването е избавление за тези, които нямат убеденост в себе си. Като споделяте с другите какво не харесвате у себе си, недоволството ви остава, защото хората не могат да направят нищо друго, с изключение на да оспорят думите ви, само че следователно вие няма да им повярвате. Както оплакването пред другите не води до нищо, по този начин неефикасно е и да допускате другите да ви потискат със личния си товар от самоокайване и тъга. На това неефикасно и неприятно държание може да бъде комплициран край с простия въпрос: „ Защо ми разказваш всичко това? “ или „ Мога ли с нещо да ти оказа помощ в тази ситуация? “ Ако същите въпроси зададете на самия себе си, ще осъзнаете, че да се оплаквате, е същинска нелепост. Пропиляно време, което бихте могли да употребявате, с цел да овладеете някои средства да обичате себе си, като безсловесно самовъзхваляване, или с цел да помогнете на различен да се самоосъществи.
В два случая недоволството се приема най-зле от околните: 1)Когато казвате някому, че сте изтощен. 2) Когато казвате някому, че не се чувствате добре. Ако сте уморен, можете да постъпите по няколко вероятни метода, само че да се оплаквате даже единствено на един човек, въпреки и обичан от вас, значи да го обиждате. А и умората ви не ще намалее. Същото се отнася и до недоволството „ не се усещам добре “.
Тук не става въпрос да не споделяте с другите по какъв начин се чувствате, когато те могат по някакъв метод да ви оказват помощ. Въпросът е да не се оплаквате на хора, които не могат да създадат нищо друго, с изключение на да изслушат вайкането ви. Освен това, в случай че фактически полагате старания, с цел да нарасне самоуважението ви, и в случай че изпитвате някаква болежка или стеснение, ще предпочетете самичък да се справите, вместо да се облягате на някого и да споделяте товара си с него.
Да се оплаквате от себе си, е безполезна активност, която ви пречи да живеете дейно. Оплакването насърчава самосъжалението и разсейва напъните ви да давате и получавате любов. Освен това стеснява възможностите ви за по-успешни любовни връзки и за по-активно обществено другарство. Като се оплаквате, може да получите известно внимание, само че то ще е такова, че ще хвърли сянка върху щастието ви.
Способността да се приемате, без да се оплаквате, е обвързвана с познаване на процесите на самоуважението и недоволството, които взаимно се изключват. Ако истински обичате себе си, недоволството ви пред хора, които с нищо не могат да ви оказват помощ, става безусловно неоснователно. Ако забележите у себе си (и у другите) неща, които не харесвате, вместо да се оплаквате от тях, можете да вземете енергични ограничения и да ги коригирате.
Следващия път, когато се съберете с четири или повече фамилии, можете да изпробвате това просто упражнение. Отбелязвайте си каква част от диалога се посвещава на недоволства – от себе си, от другите, от събития, от цените, от времето и по този начин нататък. След като свърши празненството и гостите се разотидат, се запитайте: „ Колко от всички недоволства довечера доведоха до нещо? “, „ Грижа ли го е някой за всичко, за което се вайкахме довечера? “ И когато още веднъж решите да се оплачете, спомнете си за тази безполезна вечер.
От: „ Вашите слаби места “, Уейн Дайър, изд. „ Кибеа “, 2011 година
Снимка: goodreads.com
