Диана Ковачева: Удължаването на сегашния бюджет удря социално уязвимите групи
При замразен бюджет има заплаха от липса на съответна отбрана за хората от уязвимите групи. Това се споделя в писмо от националния омбудсман Диана Ковачева до депутатите в комисиите на 48-ото Народно заседание, представено от NOVA.
Повод за писмото ѝ е импортираният от Министерския съвет Законопроект за продължение действието на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на дъФржавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Ковачева взима поради жалбите и проблемите на жителите до институцията, която оглавява.
„ Тъй като най-важният аспект на бюджета е общественият, изключително в обстановка на непрестанно възходяща инфлация, обръщам внимание на първо време на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи жители, както и на другите заплащания със обществен темперамент “, написа омбудсманът.
Тя акцентира, че възрастните хора срещат съществени проблеми главно поради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им от 1 октомври 2022 година Оплакванията до омбудсмана са главно поради коефициента, който варира от 1 до 1.35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до обстановката, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова активност се преизчислиха, само че единствено към 1/3 от пенсионерите у нас действително получиха по-висок размер на персоналните пенсии, изяснява Ковачева.
„ В поддръжка на настояването за заслужен живот на една от най-засегнатите групи от българското общество – пенсионерите, смятам, че единственият метод това да стане, без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване, е пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2020 година да се преизчислят от 1 януари 2023 година, като самостоятелният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния застрахователен приход за страната за 2021 година, след което размерът на пенсията се дефинира при изискванията и по реда на член 70, 75 и 79 от Кодекса за обществено обезпечаване “, предлага публичният бранител.
Тя акцентира още, че при неналичието на настоящ бюджет, няма действителна опция нужните средства, да бъдат съответно разпределени за възстановяване на живота на уязвимите групи от обществото, и то в миг на непрестанно растящата инфлация, която се отразява освен на пенсионерите, само че и на всички работещи в частния и в държавния бранш.
Според Ковачева, в случай че продължи да работи сегашният бюджет, няма да бъдат реализирани няколко цели.
Една от тях - след нарастването на линията на беднотия в България на 504 лв. от 1 януари 2023 година голяма част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия.
С този бюджет няма да може да се предложи вид за съответно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по член 100 от КСО от 1 юли 2023 година, както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, тъй че да не остане пенсионер с приход под прага на беднотия.
Според Кодекса за обществено обезпечаване и през 2023 година, служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на месец април, а не от началото на годината и по този начин пенсионерите още веднъж няма да получат нарастване в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е единствено за интервала от месец май до декември на съответната година “, написа публичният бранител.
Обръща внимание, че няма да може да бъде обновен дневният най-малък и оптимален размер на компенсацията за безработица. Остават неосъвременени и размирите на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният приход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за фамилни помощи за деца. Няма планувано нарастване и на други нормативно избрани заплащания.
В Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 година, се резервира практиката за лимитиране на активността на лечебните заведения, с произлизащите от това нарушено право на навременен достъп на пациентите до експерти и медико-диагностични действия, както и върху невъзможността за повишение равнището на възнаграждение от НЗОК и възнаграждение за нови действия, лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни за специфични медицински цели, написа Ковачева.
Тя напомня, че във време на растящата инфлация е нужно бюджетът по този начин да е се структурира, че хората да могат да покриват своите потребности и отговорности към страната. Омбудсманът акцентира и несправедливото групиране на имащите право на финансова поддръжка по член 70 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Настоява към получаващите обществена пенсия за неработоспособност се прибавят и хората с пенсия за военна неработоспособност или наследствена пенсия, също с право на непозната помощ. Около 160 души с над 90 на 100 степен на увреждане, които имат военноинвалидни пенсии получават единствено 25% от линията на беднотия (общата група).
„ Ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лева Това са жители, които са изпълнявали военния си дълг към страната. До 2006 година военната работа беше наложителна за всички наборници, като само по изключение – поради избрани здравословни проблеми, младите български мъже бяха освобождавани от казарма “, написа омбудсманът.
Подобна е обстановката и за хората, със обществена пенсия за неработоспособност, само че заради гибел на родител получават вместо това наследствена пенсия и са пропуснати при експлицитното изброяване в Закона за КСО.
В мнението си Диана Ковачева припомня още, че не е въведен механизъм за актуализиране на данъчните облекчения за хората с увреждания от Закона за налозите върху приходите на физическите лица, чиито размер не е променян от 2008 година Тя е изпратила съответно законодателно предложение до Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Ковачева още веднъж припомня на депутатите за размера на издръжката, изплащана от страната, когато наказан родител не извършва задължението си. Има призната наредба от Семейния кодекс (СК). „ Според тази норма страната изплаща присъдената прехрана за сметка на неизправния дебитор в размер, избран в правосъдното решение, само че не повече от оптималния размер, определян годишно със Закона за държавния бюджет на Република България. Така избраният размер е доста по-нисък от минимално избрания размер на издръжката, който е еднакъв на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която все още е 710 лева ”, написа омбудсманът и дава образец, че даже нарастването на 90 лева месечно е извънредно незадоволителна сума.
Повод за писмото ѝ е импортираният от Министерския съвет Законопроект за продължение действието на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на дъФржавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 година
Ковачева взима поради жалбите и проблемите на жителите до институцията, която оглавява.
„ Тъй като най-важният аспект на бюджета е общественият, изключително в обстановка на непрестанно възходяща инфлация, обръщам внимание на първо време на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи жители, както и на другите заплащания със обществен темперамент “, написа омбудсманът.
Тя акцентира, че възрастните хора срещат съществени проблеми главно поради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им от 1 октомври 2022 година Оплакванията до омбудсмана са главно поради коефициента, който варира от 1 до 1.35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до обстановката, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова активност се преизчислиха, само че единствено към 1/3 от пенсионерите у нас действително получиха по-висок размер на персоналните пенсии, изяснява Ковачева.
„ В поддръжка на настояването за заслужен живот на една от най-засегнатите групи от българското общество – пенсионерите, смятам, че единственият метод това да стане, без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване, е пенсиите за трудова активност, отпуснати до 31 декември 2020 година да се преизчислят от 1 януари 2023 година, като самостоятелният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния застрахователен приход за страната за 2021 година, след което размерът на пенсията се дефинира при изискванията и по реда на член 70, 75 и 79 от Кодекса за обществено обезпечаване “, предлага публичният бранител.
Тя акцентира още, че при неналичието на настоящ бюджет, няма действителна опция нужните средства, да бъдат съответно разпределени за възстановяване на живота на уязвимите групи от обществото, и то в миг на непрестанно растящата инфлация, която се отразява освен на пенсионерите, само че и на всички работещи в частния и в държавния бранш.
Според Ковачева, в случай че продължи да работи сегашният бюджет, няма да бъдат реализирани няколко цели.
Една от тях - след нарастването на линията на беднотия в България на 504 лв. от 1 януари 2023 година голяма част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия.
С този бюджет няма да може да се предложи вид за съответно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по член 100 от КСО от 1 юли 2023 година, както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, тъй че да не остане пенсионер с приход под прага на беднотия.
Според Кодекса за обществено обезпечаване и през 2023 година, служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на месец април, а не от началото на годината и по този начин пенсионерите още веднъж няма да получат нарастване в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е единствено за интервала от месец май до декември на съответната година “, написа публичният бранител.
Обръща внимание, че няма да може да бъде обновен дневният най-малък и оптимален размер на компенсацията за безработица. Остават неосъвременени и размирите на паричното обезщетение за развъждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният приход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за фамилни помощи за деца. Няма планувано нарастване и на други нормативно избрани заплащания.
В Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 година, се резервира практиката за лимитиране на активността на лечебните заведения, с произлизащите от това нарушено право на навременен достъп на пациентите до експерти и медико-диагностични действия, както и върху невъзможността за повишение равнището на възнаграждение от НЗОК и възнаграждение за нови действия, лекарствени артикули, медицински произведения и диетични храни за специфични медицински цели, написа Ковачева.
Тя напомня, че във време на растящата инфлация е нужно бюджетът по този начин да е се структурира, че хората да могат да покриват своите потребности и отговорности към страната. Омбудсманът акцентира и несправедливото групиране на имащите право на финансова поддръжка по член 70 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Настоява към получаващите обществена пенсия за неработоспособност се прибавят и хората с пенсия за военна неработоспособност или наследствена пенсия, също с право на непозната помощ. Около 160 души с над 90 на 100 степен на увреждане, които имат военноинвалидни пенсии получават единствено 25% от линията на беднотия (общата група).
„ Ежемесечно са ощетявани с повече от 130 лева Това са жители, които са изпълнявали военния си дълг към страната. До 2006 година военната работа беше наложителна за всички наборници, като само по изключение – поради избрани здравословни проблеми, младите български мъже бяха освобождавани от казарма “, написа омбудсманът.
Подобна е обстановката и за хората, със обществена пенсия за неработоспособност, само че заради гибел на родител получават вместо това наследствена пенсия и са пропуснати при експлицитното изброяване в Закона за КСО.
В мнението си Диана Ковачева припомня още, че не е въведен механизъм за актуализиране на данъчните облекчения за хората с увреждания от Закона за налозите върху приходите на физическите лица, чиито размер не е променян от 2008 година Тя е изпратила съответно законодателно предложение до Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.
Ковачева още веднъж припомня на депутатите за размера на издръжката, изплащана от страната, когато наказан родител не извършва задължението си. Има призната наредба от Семейния кодекс (СК). „ Според тази норма страната изплаща присъдената прехрана за сметка на неизправния дебитор в размер, избран в правосъдното решение, само че не повече от оптималния размер, определян годишно със Закона за държавния бюджет на Република България. Така избраният размер е доста по-нисък от минимално избрания размер на издръжката, който е еднакъв на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която все още е 710 лева ”, написа омбудсманът и дава образец, че даже нарастването на 90 лева месечно е извънредно незадоволителна сума.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ