При една жена, която вече усещала, че е дошъл сетният

При една жена, която към този момент усещала, че е пристигнал сетният ѝ час, пристигнала Смъртта. Жената се усмихнала и споделила, че е подготвена.

- За какво си подготвена? – попитала Смъртта.

- Готова съм Бог да ме прибере при себе си в парадайса! - споделила дамата.

- А за какво реши, че Бог ще те заведе в парадайса? – попитала Смъртта.

- Страдах толкоз доста, че заслужавам мир и любовта на Бога - споделила дамата.

- И от какво си страдала? – попитала я Смъртта.

- Когато бях дребна, постоянно бях незаслужено наказвана от родителите си. Те ме биеха, оставяха ме в ъгъла и ми крещяха, сякаш бях направила нещо извънредно. В учебно заведение съучениците ми се присмиваха и ме унижаваха. Когато се омъжих, брачният партньор ми от самото начало пиеше и ми изневеряваше. Дадох цялата си душа на децата, а те в последна сметка даже и да погребението ми няма да дойдат. Когато бях на работа, шефът ми от самото начало крещеше, не ми усили заплатата нито един път, работех и в почивните дни, а по-късно ме уволни. Съседите клюкарстваха зад тила ми. А един път ме атакува апаш, който ми взе чантата и ме изнасили.

- Е, не ти ли се случи нещо положително в живота? – попитала Смъртта.

- Аз постоянно съм била добра към всички, ходех постоянно на черква, молех се, грижех се за всички, таях всичко у себе си. Преживях толкоз доста болежка, също като Христос, тъй че съм си заслужила парадайса...

- Ами... - дала отговор Смъртта - Разбирам те, само че има една дребна условност. Подпиши този контракт и ще отидеш право в парадайса. Смъртта ѝ подала лист хартия с едно изречение, под което трябвало да постави подписа си. Жената погледнала по този начин, сякаш са я полели с ледена вода и споделила че не може да се съгласи с това предложение. На листа било написано: "Аз прощавам на всички мои мъчители и желая амнистия от всички, които съм обидила. "

- Защо не можеш да простиш и да поискаш амнистия? – попитала Смъртта.

- Защото те не заслужават моята амнистия, тъй като в случай че го направя, това ще значи, че не се е случило и те няма да дават отговор за своите дейности. А аз няма от кого да желая амнистия..., на никого не съм направила нищо неприятно!

- Сигурна ли си? – попитала Смъртта.

- Разбира се! - Какво чувстваш към тези, които са ти предизвикали толкоз доста болежка? – попитала Смъртта.

- Чувствам яд, гняв, засегнатост! Не е почтено да не помни и да изтрия от паметта си злото, което са ми предизвикали!

- А какво ще стане, в случай че им простиш и престанеш да изпитваш тези усеща? – попитала Смъртта. Жената се замислила известно време и дала отговор, че в нея ще настъпи празнина!

-Ти постоянно си чувствала празнина в сърцето си, само че тя е обезценявала теб като персона и целия ти живот. А възприятията, които изпитваш, осмислят живота ти. Сега ми кажи за какво чувстваш празнина?

- Защото цялостен живот си мислех, че тези, които обичах, и тези, за които живях, ме ценят, само че в последна сметка те ме разочароваха. Посветих целия си живот на брачна половинка, децата, родителите, приятелите, а те не го оцениха и се оказаха неблагодарни!

- Когато Бог се прощавал със сина си и го изпратил на Земята, той изрекъл една фраза, която би трябвало да ти помогне да се осъзнаеш...

- Каква е тя? - попита дамата.

- Мирът стартира с теб! - Какво значи това?

- Той също не схванал какво му споделя Бог... Става въпрос за това, че за всичко, което се случва в живота ти, отговорността е единствено твоя! Да страдаш или да бъдеш щастлива, избираш ти! Е, разбра ли в този момент кой ти е предизвикал толкоз доста болежка?

- Излиза, че аз сама... - с треперещ глас споделила тя.

- И на кого не можеш да простиш?

- На себе си... – изплакала дамата в отговор.

- Да простиш на себе си, значи да признаеш своите неточности! Да простиш на себе си, значи да приемеш своето несъвършенство! Да простиш на себе си, значи да схванеш самата себе си! Ти сама си предизвикала болежка и си решила да обвиниш за това целия свят... И искаш Бог да те приема с отворени прегръдки?! Мислиш ли, че той е сътворил идеалното място за хора като теб – злобни страдалци? Когато създадеш своя личен парадайс, където първо ти, а след това и всички останали ще се усещат добре, едвам тогава почукай на вратите на небесното жилище. А към този момент Бог ми даде инструкции да те върна на Земята, с цел да се научиш да създаваш свят, в който царува обич и грижа. А този, който не може да се погрижи за себе си, живее в дълбока илюзия, че може да се грижи за другите. Знаеш ли по какъв начин Бог санкционира дамата, която счита себе си за съвършена майка?

- Как? - попитала дамата.

- Той ѝ изпраща деца, чиито ориси се разрушават пред очите ѝ...

- Разбрах.. Аз не можах да направя мъжа си любящ и правилен. Не можах да отгледам щастливи и сполучливи деца. Не можех да запазя огнището, където има мир и естетика..., в моя свят всички са страдали...

- Защо? – попитала Смъртта. - Исках всички да ме съжаляват и да ми съчувстват... Но по този начин и никой не ме съжали... А аз си мислех, че Бог ще ме пощади и прегърне!

- Запомни - най-опасните хора на земята са тези, които желаят да ги съжаляват. Те се назовават "жертви "... Твоето най-голямо незнание е да мислиш, че Бог има потребност от нечия жертва! Той в никакъв случай не позволява в своята обител този, който не познава нищо друго с изключение на болежка и страдалчество, тъй като тази жертва ще сее страдалчество и болежка в неговия свят...! Върни се обратно и се научи да се обичаш и да се грижиш за себе си, а по-късно и за тези, които живеят в твоя свят. А като начало поискай амнистия от себе си за своето незнание и си елементарни!