Учените бият тревога: Изкуственият интелект използва повече питейна вода от цялото човечество
Изкуственият разсъдък може да се трансформира в съществено предизвикателство за околната среда през идващите години, като до 2030 година потреблението му на електрическа енергия и вода нарасне доста, оповестява уебсайтът „ Science Alert “. Това се показва в нов отчет на Организацията на обединените народи, който проучва екологичните последствия от бързото развиване на технологията.
Авторите предвиждат, че до края на десетилетието AI ще употребява към 3% от международното произвеждане на електрическа енергия — двойно повече от сегашните равнища. Свързаните с това въглеродни излъчвания могат да доближат размер, съпоставим с годишните излъчвания на Обединеното кралство.
Особено тревожни са прогнозите за потреблението на вода. Центровете за данни, които поддържат работата на AI системите, ще се нуждаят от към 9,3 трилиона литра вода за изстудяване. Това количество надвишава годишните потребности от питейна вода на цялото население на Земята.
Докладът оспорва необятно публикуваното мнение, че по-ефективните AI модели автоматизирано ще понижат разхода на запаси. Изследователите показват така наречен „ абсурд на Джевънс “, съгласно който повишението на успеваемостта води до по-ниски разноски и по-широко потребление на технологията, което в последна сметка усилва общото ползване.
Още през 2025 година центровете за данни са консумирали толкоз електрическа енергия, колкото Саудитска Арабия. Ако прогнозите се осъществен, компенсирането на бъдещия въглероден отпечатък ще изисква засаждането на 6,7 милиарда дървета за интервал от 10 години.
Докладът акцентира и световното неравноправие в развиването на AI. Само 32 страни разполагат със профилирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект, като близо 90% от потенциала е съсредоточен в Съединените щати и Китай. Много от останалите страни понасят екологичните последствия от добива на първични материали и натрупването на електронни боклуци, без да вземат участие значително в създаването на технологията.
Експертите приканват държавните управления и софтуерните компании да вкарат по-строги условия за бистрота по отношение на енергийното ползване, водните запаси и излъчванията, свързани с AI системите. Необходимо е също бъдещото търсене на изкуствен интелект да бъде включено в националните климатични и енергийни тактики.
Заключението на отчета е, че развиването на изкуствения разсъдък би трябвало да бъде придружено от същото внимание към опазването на околната среда, с каквото се предизвикват софтуерните нововъведения, с цел да се избегне превръщането на AI в нов източник на световен екологичен напън.
Авторите предвиждат, че до края на десетилетието AI ще употребява към 3% от международното произвеждане на електрическа енергия — двойно повече от сегашните равнища. Свързаните с това въглеродни излъчвания могат да доближат размер, съпоставим с годишните излъчвания на Обединеното кралство.
Особено тревожни са прогнозите за потреблението на вода. Центровете за данни, които поддържат работата на AI системите, ще се нуждаят от към 9,3 трилиона литра вода за изстудяване. Това количество надвишава годишните потребности от питейна вода на цялото население на Земята.
Докладът оспорва необятно публикуваното мнение, че по-ефективните AI модели автоматизирано ще понижат разхода на запаси. Изследователите показват така наречен „ абсурд на Джевънс “, съгласно който повишението на успеваемостта води до по-ниски разноски и по-широко потребление на технологията, което в последна сметка усилва общото ползване.
Още през 2025 година центровете за данни са консумирали толкоз електрическа енергия, колкото Саудитска Арабия. Ако прогнозите се осъществен, компенсирането на бъдещия въглероден отпечатък ще изисква засаждането на 6,7 милиарда дървета за интервал от 10 години.
Докладът акцентира и световното неравноправие в развиването на AI. Само 32 страни разполагат със профилирана облачна инфраструктура за изкуствен интелект, като близо 90% от потенциала е съсредоточен в Съединените щати и Китай. Много от останалите страни понасят екологичните последствия от добива на първични материали и натрупването на електронни боклуци, без да вземат участие значително в създаването на технологията.
Експертите приканват държавните управления и софтуерните компании да вкарат по-строги условия за бистрота по отношение на енергийното ползване, водните запаси и излъчванията, свързани с AI системите. Необходимо е също бъдещото търсене на изкуствен интелект да бъде включено в националните климатични и енергийни тактики.
Заключението на отчета е, че развиването на изкуствения разсъдък би трябвало да бъде придружено от същото внимание към опазването на околната среда, с каквото се предизвикват софтуерните нововъведения, с цел да се избегне превръщането на AI в нов източник на световен екологичен напън.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ