Президентът Румен Радев все по-остро и преднамерено се заявява като

Как Радев дестабилизира България

Президентът Румен Радев все по-остро и предумишлено се декларира като фронтмен на опозицията против ръководещите. Мотивацията за това може да е сложна - от жадност за реваншизъм след загубата на голяма безконтролна власт посредством служебни държавни управления, до лоялност към заръките на генерала от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников, сочен за патрон на номинацията му за президент. Още през 2016 Решетников каза в изявление за Георги Коритаров, че Радев може да изиграе забележителна роля в процеса на отклонение на България от НАТО и Европейски Съюз.

Въпросът обаче е върху какви запаси стъпва Радев, с цел да осъществя своите упоритости и поставените му заръки.

Радев не е като Желев и Стоянов

Възможността президентът да бъде съпротива на ръководството е заложена в самата конституция - с това, че той се избира директно от народа, а не от Народното събрание, и разполага с голяма легитимност, само че с лимитирани пълномощия (ако не броим двугодишната политическа рецесия, при която тези пълномощия се оказаха много големи). Когато президентът не е част от средите на ръководещото болшинство, самичък се е отстранил от него или пък е бил отстранен, това съвсем наложително води до тежък междуинституционален спор. Желю Желев пръв се конфронтира със своите от Съюз на демократичните сили през 1992 година, а Петър Стоянов в самото начало на мандата си осуети наново ръководство на социалистите след краха на Жан Виденов. Надява ли се Румен Радев да е третият, свалил ръководство?

Аналогиите с неговите предходници обаче са илюзорни. Желев не смъкна с Боянските ливади Филип Димитров, това беше дълъг интервал на борба с едно ръководство, което стремглаво стесняваше обществената си и политическа база. И което се самосвали с желан избор на доверие, а самият Желев на три пъти се пробва да разубеждава премиера да не го прави. Освен това Желев беше неоспорим престиж като татко на демократичната съпротива и зад тила си имаше 800 000 гласа повече от тези на Съюз на демократичните сили. Докато Радев се появи изведнъж в политиката и подведе с вдигнатия си пестник десетки хиляди гласоподаватели от настоящето ръководство да го изберат за втори мандат.

В началото на 1997 пък, когато при банкрутирала страна и гладуващо население бяхме на ръба на революция, стъпките на президента Петър Стоянов по ръба на конституцията с върнатия мандат на Николай Добрев я избавиха от бездната. Докато Румен Радев в изискванията на тежко геополитическо опълчване се пробва да отмести България от нейния " цивилизационен избор ", чийто кръстник и лице бе Петър Стоянов.

И Стоянов, и Желев изпълняваха ролята на коректив на ръководството и избавител на страната при тежки рецесии, каквото е конституционното предопределение на президента. Радев нито е коректив, нито избавител - той е унищожител на законното ръководство и дестабилизатор на страната. Още от заклеването на кабинета " Денков ", което по този начин и не дочака в парламентарната си ложа, генералът президент безусловно прокле новата власт. И не спря до такава степен - започна да дълбае тежки политически разделения в обществото. Обяви се за единствен знаменосец на патриотизма и обществено остракира всички, които не утвърждават пилона на Рожен и Трети март за народен празник. Нещо повече, прогласи някакво национално придвижване против " безродниците " и внуши, че такава Европа не ни би трябвало. Така Радев поведе Петата колона на " Възраждане ", Българска социалистическа партия, " Левицата " и русофилските организации, с цел да извърши забележителната роля за отклоняването на България от Европейски Съюз и НАТО, предоставена му от Решетников.

Петата колона губи запаси за въздействие

След като петоколонниците и техните ментори изгубиха политическата власт с новото прозападно ръководство, към този момент губят и икономическата. Газовата взаимозависимост от Русия, която Радев се опита по всякакъв начин да избави, в това число с контракта с " Боташ ", е прекъсната. На финалната права са и прекратяването на нуклеарната взаимозависимост с продажбата на реакторите за " Белене " на Украйна, и на петролната взаимозависимост - след като страната си връща контрола над пристанище Росенец, а скоро евентуално ще поеме и контрола над " Лукойл Нефтохим Бургас " или Лукойл ще бъде принудена да продаде рафинерията.

Румен Радев и Владимир Путин в Сочи през 2018Снимка: BGNES

Остава само борбата за историческите знаци, която ръководещите започнаха с самодейността Трети март да не бъде повече народен празник, а Паметникът на руската войска да бъде отстранен от центъра на София. И по двете начинания обаче силата угасна - решителните дейности за паметника бяха спрени от следващите оглеждания и премисляния, а самодейността за празника, заменен в плана за конституция с 24 май, потъна в безмълвие.

Робът желае да е вовеки плебей - и на освободителя си

Радев видя необятно разкрилото се едва място и удари тъкмо там. Маса българи не познават личната си история, тъй като я знаят единствено от учебните учебници при социализма и не просто нямат никакво любознание да прочетат нещо друго, само че всяко отклоняване от тази " норма " смятат за осквернение. Те не обичат толкоз руснаците, колкото мощната деспотична страна - както прочее и самите руснаци, които от държавните си водачи най-тачат сатрапа Сталин, след великите за империята Петър Първи и Екатерина Втора. И в случай че в този смисъл даже е целесъобразно да не вършат разлика сред съветския народ, съветската империя и руската империя, то не е по никакъв начин целесъобразно да не вършат разлика сред съветския и българския интерес - и преди, и в този момент. Те държат на това, че 5-вековното иго не е нищо по-малко от иго, както и на това, че освободителите не са нищо по-малко от освободители. Което в последна сметка е причинност - робът желае вовеки да е плебей и като освободен, изключително като плебей на освободителите си.

Ще проспят ли ръководещите борбата за предишното?

След като ръководещите проспаха полемиката за бъдещето - за еврозоната, в този момент проспиват и полемиката за предишното - за националното достолепие. Ако съперникът на първата е всеобщ боязън от неведение, то на втората е всеобщо войнстващо неведение. Едното се преодолява с принудителен скок, другото - с изнурително просвещение, до момента в който се водят окопни войни. Защото в случай че влезем в еврозоната, след половин година скептиците ще са не запомнили, че са били срещу нея. Но в случай че премахнем руския монумент и сменим националния празник, години наред хиляди ще си ги желаят и ще си ги тачат.

Затова който е тръгнал на битка, би трябвало да я води до дъно и по всички фронтове. Енергетиката и защитата може бързо да ги отвоюваш с парламентарно болшинство. Но то е безсилно в борбата за предишното. А то не е по никакъв начин за подценяване, тъй като има капацитета да взривява обществото от вътрешната страна. Слободан Милошевич сграбчи властта след речта си на Косово поле и докара страната си до братоубийствени войни. Решетниковци и Радевци несъмнено към този момент са напипали българското Косово поле. Ще разрешат ли ръководещите Румен Радев да надскочи растежа на Костадин Костадинов и да се трансформира в българския Милошевич?

***
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.

***
Вижте и това видео от нашия списък: