Президентът Румен Радев ще проведе поредица от срещи с представители

Президентът Румен Радев ще организира поредност от срещи с представители на правосъдната и изпълнителната власт, както и на публични организации по отношение на критериите за избор и пълномощията на идващия основен прокурор. Първата точка в календара е диалог със настоящия началник на държавното обвиняване, чийто седемгодишен мандат изтича при започване на идната година. Следващите по ред са ръководителите на двете висши съдилища - Лозан Панов и Георги Чолаков. Очаква се срещите да продължат в границите на идващите два месеца, а задачата е да се проучат публичните упования към идващия основен прокурор, обясниха от президентството.

Точно преди да бъде оповестено това президентът пусна следващия антикорупционен залп, галещ електоралното ухо: "Не можем да градим съвременна България, в случай че оставим нещата както досега, като се вихри безотговорност и безвластие. Възстановяването на държавността у нас минава през възмездието. Не си мислете, че желая България да затъва в корупционни кавги, да бъде синоним на корупция. На това би трябвало да се постави край, само че това няма да стане с безмълвие, със прекъсване на говоренето по тези тематики, а с разнищване и пречистване. Виждате, че министър председателят всяка седмица събира директно подчинените му служби и способени органи и както се ровят в кофите за отпадък за контрабандни цигари, е време да се заровят и в задграничните офшорни сметки, в парцелите и компаниите на политици посредством подставени лица “.

И още: "Компетентните институции няма да могат да стимулират своето безучастие, в случай че медиите не престават да ги изпреварват с разкрития за корупция. Според мен казусът на министър-председателя не е в неналичието на домашни визити у негови министри и партийци. Не е даже и във обстоятелството, че назначеният от ръководещите антикорупционен орган не хваща необяснимото благосъстояние на някои политици и даже да го правеше, той щеше да установи единствено крайната фаза на корупционния акт и дребна част от откраднатото. Истинският проблем на премиера е, че безконтролността на ръководството генерира корупция в огромни размери и това не може да се лекува с медийно осветление на прегрешилите и оставки. Нужно е въвеждане на транспарантен и виновен жанр на ръководство с ясни механизми за надзор, които да пресекат корупционните потоци. Диалогът ми с изпълнителната власт е сложен и това се дължи на безконтролното ръководство и безнаказаната корупция. "

По-ясно от това здраве му кажи. Но казаното пред медиите дали ще бъде изречено на въпросните срещи? Особено на възможна такава с премиера Бойко Борисов, който Радев непроменяемо засяга в разногласието за равноотдалечената си функционалност. Все отново Борисов е този, на който в записа "Банкя " някогашният градски прокурор на София Николай Кокинов съобщи в прав текст за Сотир Цацаров: "Ти си го избра! " Тогава Висшият правосъден съвет гласоподава единомислещо, само че още в първите месеци както в системата, по този начин и отвън нея, се изпариха всички илюзии за свободата на вота. И към този момент седма години всички са наясно, че сегашният основен прокурор е посочен без право на отвод за одобряването му.

При това Цацаров е рафинирано образован и в този момент ще би трябвало да намерят нещо по-добро от спряганите за поста Иван Гешев, Пламен Георгиев и Георги Ушев. Първите двама имат в недодялан тип способността за гръмки антикорупционни поръчки, третият умее да не се изхвърля, само че ще би трябвало от всичко по нещо и с мярка, с цел да бъде контрактуван изборът. Проблемът обаче остава, тъй като заложената от президента действителност е немислима без основен прокурор със съответния профил.

Цацаров първо разочарова, а след това форсира внезапно скоростта на неуспеха, само че толкоз програмирано и неизбежно, че може да бъде свестен. Така се провалиха и предшествениците му в лицето на ексцентрично-арогантния Никола Филчев и мекушаво-безконфликтния Борис Велчев. Оказа се, че на този пост личностните елементи са от голяма важност единствено на служебно-битово ниво. По създание нищо не се трансформира - отводите от правосъдие посредством изборно използване на закона са всеобща процедура, усещат се въздействия на всички нива, удря се поръчково дребна част от престъпността без да се засягат държавно-организираните политико-криминални схеми.

Най-малкият проблем е, че Радев ще бъде атакуван за присъединяване в активност, която не му е работа по конституция. Да обсъждаш с представители на изпълнителната власт и даже с неправителствения бранш избора на основен прокурор, който би трябвало да направи Висшия правосъден съвет, е укоримо. Но не толкоз, че да надвиши отвращението от неналичието на държавност и доверие в институциите, които работят по директни разпоредби от горната страна вместо да го вършат по закон.

При социализма се говореше, че всеки в тази страна прави това, което не му е работа, а при демокрацията изобщо не ти е работа да знаеш някои какви ги правят. Кадрите, несъмнено, са значими, само че при тази кадрова политика профилът на основния прокурор ще е непроменяемо разочароващ. Както и профилът на правосъдната система, в която прокуратурата и съдът са групово и обезпечено безотговорни. Ако Румен Радев търси роля в тази тенденция, дебатът не може да е единствено за шефовете на прокуратурата или антикорупционната комисия. Но и при пазарлък за тях стоката би трябвало да е качествено друга от досегашната.

Президентското изложение на родната реалност е правилно, само че поради неналичието на вест в него е с продължителност ден до пладне. Развитието му допуска просторност, упоритост и неизменност с персонално изтъкване на зависимостите. Помним първичния президентския отвод през 2017 година да подпише указа за назначение на Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд. Породен беше явен отзив, само че Радев се ограничи до процедурата и всичко завърши като стихия в чаша вода за публиката. Остана обаче горчивият усет от чувството за компромис, зад който се мяркат познатите окръглено-корпулентни силуети.