Ето как Путин вижда Втората световна война
Президентът на Русия Владимир Путин написа публикация „ 75 години от Великата Победа: обща отговорност пред историята и бъдещето “. Материалът е оповестен на уеб страницата на Кремъл и в „ Российская газета “
Ето част от нея.
" Изминаха 75 години от края на Великата Отечествена война. През тези години израснаха няколко генерации. Политическата карта на планетата се промени. Няма го Съветския съюз, който завоюва грандиозна, смазваща победа над нацизма и избави целия свят. А и самите събития от тази война, даже участвалите в нея, са далечно минало.
Но за какво Русия празнува на 9 май като най-важния празник? А на 22 юни животът като че ли замръзва. И бучка се търкаля към гърлото? Прието е да се споделя: войната е оставила дълбока диря в историята на всяко семейство. Зад тези думи стои ориста на милиони хора, техните премеждия и болежка от загубата. Гордост, правдивост и памет.
За моите родители войната са страшните страдания в блокирания Ленинград, където умира двугодишния ми брат Витя. Където по знамение оживяла мама. Баща ми, имайки ризница, отива доброволец да пази родния си град. Той постъпва по този начин, както и милиони руски жители. Воювал е на плацдарма Невский пятачок и е ранен тежко.
И колкото по-далеч са тези години, толкоз по-голяма е нуждата от диалози с родителите, с цел да научите повече за военния интервал от живота им. Но към този момент е невероятно да се пита нещо. Ето за какво вардя свято сърдечните си диалози с татко ми и майка си по тази тематика, техните скъпи страсти.
За мен и моите връстници е значимо нашите деца, внуци, правнуци да схванат през какви тествания и страдания са минали техните предшественици. Как и за какво може са съумели да устоят и победят. Откъде се появи тяхната в действителност желязна мощ, която изненада и зарадва целия свят? Да, те опазиха дома си, децата, роднините, фамилията си.
Но всички бяха обединени от обич към Родината, към Отечеството. Това надълбоко, персонално възприятие в неговата целокупност се отразява в самата същина на нашия народ и се трансформира в едно от определящите условия в неговата героична, жертвена битка против нацистите. Хората постоянно питат: „ Как ще се държи актуалното потомство? Какво ще се случи в сериозна обстановка? “
Пред очите ми изникват - млади лекари, медицински сестри, от време на време вчерашни студенти, които през днешния ден отиват в „ алената зона “, с цел да избавят хората. Нашите бойци в битката с интернационалния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия, стояха до гибел. Много млади момчета. Много бойци на именитата, безсмъртна шеста авиационна рота бяха на 19-20 години. Но всички демонстрираха, че са почтени за подвига на бойците на страната ни, които я защитаваха по време на Великата отечествена война.
Следователно съм сигурен, че характерът на народите на Русия е да извършват своя дълг, а не да се щадят, в случай че събитията го постановат. Безкористност, национализъм, обич към дома си, към фамилията, към отечеството - тези полезности през днешния ден са основополагащи за съветското общество. На тях, значително, се дължи суверенитета на нашата страна.
Нашата отговорност към предишното и бъдещето е да създадем всичко, с цел да предотвратим повторението на тези ужасни нещастия. Затова счетох за собствен дълг да направя публикация за Втората международна и Великата отечествена война
Обсъждах тази концепция повече от един път в диалози със международни водачи, срещнах тяхното схващане.
В края на предходната година на срещата на върха на водачите на страните от Оперативно-наблюдателно дело (Организацията на самостоятелните страни, приемникът на Съюз на съветските социалистически републики – бел. ред. ) всички бяхме обединени: значимо е да предадем на потомците паметта, че успеха над нацизма е извоювана най-вече от руския народ, че в тази героична битка - начело и откъм гърба, един до друг - имаше представители на всички републики на Съветския съюз.
Тогава приказвах с сътрудниците си за сложен предвоенния интервал.
Още един път ви подсещам очевидното. Основните аргументи за Втората международна война значително произтичат от решения, взети след Първата международна война. Версайският контракт се трансформира в знак на дълбока неправда за Германия.
Всъщност това беше обир на страната, която беше длъжна да заплати големи репарации на Западните съдружници, което изчерпа стопанската система ѝ. Главнокомандващият на Съюзните сили, френският маршал Ф. Фош оракулски разказа Версай: „ Това не е мир. Това е помирение за двадесет години “.
Един от най-важните резултати от Първата международна война е основаването на Лигата на нациите. На тази интернационална организация се разпореждаха огромни очаквания да обезпечи дълготраен мир и групова сигурност. Това беше прогресивна концепция, поредното осъществяване на която без пресилване можеше да предотврати повтаряне на ужасите на световната война.
Лигата на нациите, която обаче беше доминирана от държавите-победители Англия и Франция, сподели своята неефективност и просто затъна в празни приказки. В Лигата на нациите, а и изобщо на европейския континент, многократните апели на Съветския съюз да се сътвори равноправна система на групова сигурност не бяха чути.
По-специално, за подписване на източноевропейски и тихоокеански пактове, които биха могли да слагат преграда пред експанзията. Тези оферти бяха пренебрегнати.
Разделението на Чехословакия беше грубо и цинично. Мюнхен даже смъкна формалните, нежни гаранции, които останаха на континента. Той сподели, че взаимните съглашения не костват нищо. Именно Мюнхенският сговор послужи като „ спусъка “, след който огромната война в Европа стана неизбежна.
Днес европейските политици и най-много полските водачи биха желали да „ премълчат “ Мюнхен. Защо? Не единствено тъй като техните страни тогава предадоха отговорностите си и поддържаха Мюнхенския сговор, само че и тъй като някои от тях участваха в делбата на плячката. Но и тъй като е някак неловко да си напомним, че в тези трагични дни от 1938 година единствено Съюз на съветските социалистически републики се застъпва за Чехословакия.
Съветският съюз въз основа на интернационалните си отговорности, в това число съглашения с Франция и Чехословакия, се опита да предотврати нещастието. Полша, преследвайки своите ползи, направи всичко допустимо да предотврати основаването на система за групова сигурност в Европа.
На 19 септември 1938 година полският министър на външните работи Й. Бек непосредствено написа за това на упоменатия към този момент дипломат Й. Липски преди срещата си с Хитлер: „... през последната година полското държавно управление отхвърля предлагането четири пъти да се причисли към интернационалната намеса в отбрана на Чехословакия “.
В същото време Съветският съюз се опитваше до последната опция да употребява всеки късмет за основаване на антихитлерова коалиция. Повтарям: макар двуличната позиция на страните от Запада. Така посредством разследващите служби руското управление получи подробна информация за подмолните англо-германски контакти през лятото на 1939 година.
Обръщам ви внимание на обстоятелството, че те се организираха доста интензивно и съвсем по едно и също време с тристранните диалози на представители на Франция, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, които, в противен случай, бяха съзнателно забавени от западните сътрудници. В тази връзка ще изтъквам документ от английските архиви. Това е директива от английската военна задача, която дойде в Москва през август 1939г.
В нея категорично се показва, че делегацията би трябвало да „ договаря доста постепенно “; че " държавното управление на Обединеното кралство не е готово да поеме подробни задължения, които биха могли да лимитират нашата независимост на деяние при всевъзможни условия “.
Отбелязвам също: за разлика от английската и френската, руската делегация се ръководеше от висши ръководители на Червената войска, които имаха всички нужни пълномощия за „ сключване на военна спогодба за образуване на военна защита на Англия, Франция и Съюз на съветските социалистически републики против експанзията в Европа “.
Ето част от нея.
" Изминаха 75 години от края на Великата Отечествена война. През тези години израснаха няколко генерации. Политическата карта на планетата се промени. Няма го Съветския съюз, който завоюва грандиозна, смазваща победа над нацизма и избави целия свят. А и самите събития от тази война, даже участвалите в нея, са далечно минало.
Но за какво Русия празнува на 9 май като най-важния празник? А на 22 юни животът като че ли замръзва. И бучка се търкаля към гърлото? Прието е да се споделя: войната е оставила дълбока диря в историята на всяко семейство. Зад тези думи стои ориста на милиони хора, техните премеждия и болежка от загубата. Гордост, правдивост и памет.
За моите родители войната са страшните страдания в блокирания Ленинград, където умира двугодишния ми брат Витя. Където по знамение оживяла мама. Баща ми, имайки ризница, отива доброволец да пази родния си град. Той постъпва по този начин, както и милиони руски жители. Воювал е на плацдарма Невский пятачок и е ранен тежко.
И колкото по-далеч са тези години, толкоз по-голяма е нуждата от диалози с родителите, с цел да научите повече за военния интервал от живота им. Но към този момент е невероятно да се пита нещо. Ето за какво вардя свято сърдечните си диалози с татко ми и майка си по тази тематика, техните скъпи страсти.
За мен и моите връстници е значимо нашите деца, внуци, правнуци да схванат през какви тествания и страдания са минали техните предшественици. Как и за какво може са съумели да устоят и победят. Откъде се появи тяхната в действителност желязна мощ, която изненада и зарадва целия свят? Да, те опазиха дома си, децата, роднините, фамилията си.
Но всички бяха обединени от обич към Родината, към Отечеството. Това надълбоко, персонално възприятие в неговата целокупност се отразява в самата същина на нашия народ и се трансформира в едно от определящите условия в неговата героична, жертвена битка против нацистите. Хората постоянно питат: „ Как ще се държи актуалното потомство? Какво ще се случи в сериозна обстановка? “
Пред очите ми изникват - млади лекари, медицински сестри, от време на време вчерашни студенти, които през днешния ден отиват в „ алената зона “, с цел да избавят хората. Нашите бойци в битката с интернационалния тероризъм в Северен Кавказ, в Сирия, стояха до гибел. Много млади момчета. Много бойци на именитата, безсмъртна шеста авиационна рота бяха на 19-20 години. Но всички демонстрираха, че са почтени за подвига на бойците на страната ни, които я защитаваха по време на Великата отечествена война.
Следователно съм сигурен, че характерът на народите на Русия е да извършват своя дълг, а не да се щадят, в случай че събитията го постановат. Безкористност, национализъм, обич към дома си, към фамилията, към отечеството - тези полезности през днешния ден са основополагащи за съветското общество. На тях, значително, се дължи суверенитета на нашата страна.
Нашата отговорност към предишното и бъдещето е да създадем всичко, с цел да предотвратим повторението на тези ужасни нещастия. Затова счетох за собствен дълг да направя публикация за Втората международна и Великата отечествена война
Обсъждах тази концепция повече от един път в диалози със международни водачи, срещнах тяхното схващане.
В края на предходната година на срещата на върха на водачите на страните от Оперативно-наблюдателно дело (Организацията на самостоятелните страни, приемникът на Съюз на съветските социалистически републики – бел. ред. ) всички бяхме обединени: значимо е да предадем на потомците паметта, че успеха над нацизма е извоювана най-вече от руския народ, че в тази героична битка - начело и откъм гърба, един до друг - имаше представители на всички републики на Съветския съюз.
Тогава приказвах с сътрудниците си за сложен предвоенния интервал.
Още един път ви подсещам очевидното. Основните аргументи за Втората международна война значително произтичат от решения, взети след Първата международна война. Версайският контракт се трансформира в знак на дълбока неправда за Германия.
Всъщност това беше обир на страната, която беше длъжна да заплати големи репарации на Западните съдружници, което изчерпа стопанската система ѝ. Главнокомандващият на Съюзните сили, френският маршал Ф. Фош оракулски разказа Версай: „ Това не е мир. Това е помирение за двадесет години “.
Един от най-важните резултати от Първата международна война е основаването на Лигата на нациите. На тази интернационална организация се разпореждаха огромни очаквания да обезпечи дълготраен мир и групова сигурност. Това беше прогресивна концепция, поредното осъществяване на която без пресилване можеше да предотврати повтаряне на ужасите на световната война.
Лигата на нациите, която обаче беше доминирана от държавите-победители Англия и Франция, сподели своята неефективност и просто затъна в празни приказки. В Лигата на нациите, а и изобщо на европейския континент, многократните апели на Съветския съюз да се сътвори равноправна система на групова сигурност не бяха чути.
По-специално, за подписване на източноевропейски и тихоокеански пактове, които биха могли да слагат преграда пред експанзията. Тези оферти бяха пренебрегнати.
Разделението на Чехословакия беше грубо и цинично. Мюнхен даже смъкна формалните, нежни гаранции, които останаха на континента. Той сподели, че взаимните съглашения не костват нищо. Именно Мюнхенският сговор послужи като „ спусъка “, след който огромната война в Европа стана неизбежна.
Днес европейските политици и най-много полските водачи биха желали да „ премълчат “ Мюнхен. Защо? Не единствено тъй като техните страни тогава предадоха отговорностите си и поддържаха Мюнхенския сговор, само че и тъй като някои от тях участваха в делбата на плячката. Но и тъй като е някак неловко да си напомним, че в тези трагични дни от 1938 година единствено Съюз на съветските социалистически републики се застъпва за Чехословакия.
Съветският съюз въз основа на интернационалните си отговорности, в това число съглашения с Франция и Чехословакия, се опита да предотврати нещастието. Полша, преследвайки своите ползи, направи всичко допустимо да предотврати основаването на система за групова сигурност в Европа.
На 19 септември 1938 година полският министър на външните работи Й. Бек непосредствено написа за това на упоменатия към този момент дипломат Й. Липски преди срещата си с Хитлер: „... през последната година полското държавно управление отхвърля предлагането четири пъти да се причисли към интернационалната намеса в отбрана на Чехословакия “.
В същото време Съветският съюз се опитваше до последната опция да употребява всеки късмет за основаване на антихитлерова коалиция. Повтарям: макар двуличната позиция на страните от Запада. Така посредством разследващите служби руското управление получи подробна информация за подмолните англо-германски контакти през лятото на 1939 година.
Обръщам ви внимание на обстоятелството, че те се организираха доста интензивно и съвсем по едно и също време с тристранните диалози на представители на Франция, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, които, в противен случай, бяха съзнателно забавени от западните сътрудници. В тази връзка ще изтъквам документ от английските архиви. Това е директива от английската военна задача, която дойде в Москва през август 1939г.
В нея категорично се показва, че делегацията би трябвало да „ договаря доста постепенно “; че " държавното управление на Обединеното кралство не е готово да поеме подробни задължения, които биха могли да лимитират нашата независимост на деяние при всевъзможни условия “.
Отбелязвам също: за разлика от английската и френската, руската делегация се ръководеше от висши ръководители на Червената войска, които имаха всички нужни пълномощия за „ сключване на военна спогодба за образуване на военна защита на Англия, Франция и Съюз на съветските социалистически републики против експанзията в Европа “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ