Дерменка, 1944-та
През януари най-високите звезди във Вселената са над Дерменка. И имат имена - Таню Каратанев, Иван Чакъров и Христо Енчев от Чехларе, Трифон Танев и Таню Найденов от Оризово, Недю Златанов и Тотю Златанов от Голобрадово (днес с. Гранит), Георги Филчев от Опълченец, Дечо Троев от Винарово, Колю Маринов от Радомир (днес с. Колю Мариново), Петър Далевски от Розовец, Гана Балева от Церетелево, Гита и Георги, " двамата... " от Малко Шивачево (днес с. Гита) - все чирпански и брезовски села.
На 20 януари 1944 година Средна гора закипява от картеч и гърмежи, от крясъци и стонове. Адът се спуска на Дерменка, само че не Сатаната, а по-лоши от него разсипват огън и гибел. Полицаи и жандармеристи отстрелват като на гюме наизскачалите от землянката в дълбокия сняг партизани. Пръв пада Иван Чакъров, останал на открито на пост... Но той и някой от другарите му също повалят неколцина измежду най-предните от враговете. Сред тях е старши служител на реда Дженев от едно чирпанско село, който от предния ден към този момент е поканил посетители вкъщи си, да отбележат Ивановден и... да отпразнуват успеха си над партизаните - " ще падат партизански глави! " И идва той на Дерменка като многото други на лов за партизански глави и за хилядарки от държавния бюджет за главите! Но пада и неговата глава. Ала за старши служител на реда Дженев няма звезда през днешния ден над Дерменка.
Няма и да има. Защото в белия сняг на Дерменка тогава проливат кръвта си младежи, обрекли живота си на най-чисти и светли човешки идеали. И единствено с една задача в младия си живот - да спрат фашизма в България. Затова одобряват багра и умират... Така, както философски умират на идващия ден отново на Дерменка изтезаваните със садизъм и неприязън от такива като старши служител на реда Дженев хванати партизани от други отряди...
Затова има звезди - високи и ярки, през днешния ден над Дерменка. Звезди, наречени на падналите герои - комунисти и ремсисти, над чиито глави няма власт - по думите на Ботев, - щом са се посветили на свято дело, на битка за независимост...
И въпреки през днешния ден да се пропуква публичната съвест и някой желае да заличи от страниците на българската история и борбата при Дерменка, там на всеки 20 януари пред паметника на починалите партизани се поставят цветя и в небето над Средна гора ехтят изстрели от револвери и ловни пушки - в памет на героите. Така истината по собствен метод изтрива измамите в историята, както постоянно се случва. Никой не се сеща в подобен час за старши служител на реда Дженев. Сещам се аз - да извадя името му като мрачно фашистко леке и до неговата мрачна сянка да забележим отново всички какъв брой светли са имената и лицата на починалите на Дерменка партизани. Като усмивката на Ценка - Ганка Балева, която още свети от нейната фотография. Като очите на Гита Господинова... Така слънчевите петна единствено демонстрират какъв брой блестящо свети и слънцето - дружно със звездите, над Дерменка. Слава и мир на героите!
На 20 януари 1944 година Средна гора закипява от картеч и гърмежи, от крясъци и стонове. Адът се спуска на Дерменка, само че не Сатаната, а по-лоши от него разсипват огън и гибел. Полицаи и жандармеристи отстрелват като на гюме наизскачалите от землянката в дълбокия сняг партизани. Пръв пада Иван Чакъров, останал на открито на пост... Но той и някой от другарите му също повалят неколцина измежду най-предните от враговете. Сред тях е старши служител на реда Дженев от едно чирпанско село, който от предния ден към този момент е поканил посетители вкъщи си, да отбележат Ивановден и... да отпразнуват успеха си над партизаните - " ще падат партизански глави! " И идва той на Дерменка като многото други на лов за партизански глави и за хилядарки от държавния бюджет за главите! Но пада и неговата глава. Ала за старши служител на реда Дженев няма звезда през днешния ден над Дерменка.
Няма и да има. Защото в белия сняг на Дерменка тогава проливат кръвта си младежи, обрекли живота си на най-чисти и светли човешки идеали. И единствено с една задача в младия си живот - да спрат фашизма в България. Затова одобряват багра и умират... Така, както философски умират на идващия ден отново на Дерменка изтезаваните със садизъм и неприязън от такива като старши служител на реда Дженев хванати партизани от други отряди...
Затова има звезди - високи и ярки, през днешния ден над Дерменка. Звезди, наречени на падналите герои - комунисти и ремсисти, над чиито глави няма власт - по думите на Ботев, - щом са се посветили на свято дело, на битка за независимост...
И въпреки през днешния ден да се пропуква публичната съвест и някой желае да заличи от страниците на българската история и борбата при Дерменка, там на всеки 20 януари пред паметника на починалите партизани се поставят цветя и в небето над Средна гора ехтят изстрели от револвери и ловни пушки - в памет на героите. Така истината по собствен метод изтрива измамите в историята, както постоянно се случва. Никой не се сеща в подобен час за старши служител на реда Дженев. Сещам се аз - да извадя името му като мрачно фашистко леке и до неговата мрачна сянка да забележим отново всички какъв брой светли са имената и лицата на починалите на Дерменка партизани. Като усмивката на Ценка - Ганка Балева, която още свети от нейната фотография. Като очите на Гита Господинова... Така слънчевите петна единствено демонстрират какъв брой блестящо свети и слънцето - дружно със звездите, над Дерменка. Слава и мир на героите!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ