Американската мечта на един американски президент
През втората половина на 19 век малко американци са по-известни и почитани от мъжа, който сега краси с лика си банкнотата от 50 $. Юлисис Грант, роден през 1822, довежда войските на Севера до победа в Американската революция, по-късно осуетява опитите на президента Андрю Джонсън да отнеме някои съществени права на новоосвободените плебеи, a по-късно самичък той е определен за президент два пъти. След края на държавната си работа, Грант взима всичките си спестявания и ги влага в брокерска компания на Уолстрийт. Казват му, че по този начин ще стане богат и ще си обезпечи приятни старини. Това не е по този начин.
* * *
През 1843, на 21 години, Грант стартира кариерата си като боен в Мисури, където се влюбва в сестрата на съквартирантката си, Джулия Дент. Те стопират ухажването си за малко, когато той отива да се бие във войната с Мексико. Самият Грант счита, че борбата е незаслужено възползване от доста по-силна военна мощност от страна на Съединени американски щати, само че резервира политическите си визии за себе си.
Юлисис и Джулия имат намерение да се оженят незабавно след войната, която завършва през 1848. Но това се нрави на майка му и татко му – буйни съперници на робството и смъртното наказване. Те харесват Джулия, само че не и родителите й, които от своя страна са буйни робовладелци. В последна сметка младите би трябвало да чакат 5 години преди да сключат брака си, тъй като неговите родители го бойкотират.
Семейство Грант, 1864/1865
Затова стартира и да пие повече, в сравнение с е редно, което за него е две напитки. Той заобикаля чашката преди служба… само че не постоянно. Докато един ден командирът му не дава ултиматум: или напуща, или го уволняват. Грант напуща.
Разорен, той се мести с жена си и двете си деца в колибка в Мисури и продава дърва, с цел да се устоя. Междувременно фамилията им се усилва с още две дечица, което го кара да заложи златния си часовник, с цел да успее да купи коледни дарове за всички.
* * *
Вече прочут с пиянството си молбите на Грант да се причисли към армията не са задоволени, до момента в който най-после не го вършат пълководец на най-недисциплинираната и непослушна артилерия в американската. Момчетата са единствено на 2 седмици от края на службата си, само че след присъединението на Юлисис, всички се записват за още 3 години. „ Знаехме, че имаме най-хубавият пълководец в Щатите “, споделя един от подчинените му.
Новините за положителната му работа стигат до президента Ейбрахам Линкълн и двамата мъже си харесват. Това обаче не може да се каже за съпругите им – те не се схващат, даже по никакъв начин. Когато Робърт Лий се предава, семейство Грант е поканено на празнична вечеря с президента. Джулия обаче изрично отхвърля и Юлисис измисля опрощение да не пристигна – би трябвало да хващат идващия влака за на север, с цел да видят сина си. Тази вечер госпожа и господин Линкълн излизат сами, без Юлисис и Джулия, и отиват в спектакъл Форд, с цел да гледат режисура. Там Линкълн е убит от Джон Уилкис Бут.
Грант дружно с Линкълн, военачалник Шърман (крайно ляво) и адмирал Портър (дясно)
Грант в никакъв случай няма да си елементарни измъкването. Смъртта на Ейб открива опция за Юга да наберат още веднъж мощ. Вицепрезидентът Андрю Джонсън е назначен като подобен от републиканската партия, с цел да събере част от десните гласове. Сега обаче той заема основния пост в страната и расистките му визии стават доста по-опасни. Грант става негов секретар по военните въпроси и върви по тънка линия сред заповедите на Андрю и личния си морал. Новите политики на новия президент бързо провокират Конгреса и членовете му вършат всичко допустимо, с цел да предпазят напредъка на страната от небивалите му действия. Юлисис е вокален в несъгласието си с новия си началник и това се харесва на Конгреса като даже прокарват закон, който анулира задължението военния секретар да следва заповеди от президента. В последна сметка на 24 февруари 1868 Народното събрание гласоподава за първи път импийч на президента на Съединените щати – за жалост несполучливо, с 1 глас разлика.
Четири дни по-късно републиканците се срещат в Чикаго, с цел да предлагат правоприемник на Джонсън. Номинираният е единствено един: Грант. Така след изборите през декември Юлисис Грант става 18-ият президент на Съединените американски щати.
* * *
След като напуща Белия дом през 1877, Грант би трябвало да работи, тъй като се отхвърля от армейската си пенсия, когато постъпва в служба, а по това време на президентите не се поставя такава. Започваме отначало…
Той се открива в Ню Йорк, а синът му работи в брокерска къща в Манхатън дружно с Фердинанд Уорд. Именно Уорд кара Грант да влага парите и името си във компанията. Първоначално инвестицията е сполучлива и скоро татко и наследник поставят всичките си пари в предприятието – $2,6 милиона равни на към $70 милиона през днешния ден. Реално Юлисис няма пръст в делата на компанията и няма какво да прави с времето си, по тази причина редакторът на списание Century му предлага да написа спомените си от Гражданската война за $500 на текст. Грант още веднъж отхвърля да написа.
Един ден Фердинанд споделя с Грант лека пречка в бизнеса, за която са нужни $150 000. Грант, щастлив, че може да е потребен, незабавно взима карета до дома на Уилям Вандербилт и набира парите, които Фердинанд мигновено подава в личната си сметка. 48 часа по-късно компанията банкрутира. Юлисис се прибира шокиран при Джулия и изпразва джобовете си – на масата пред него има $81, тя прибавя още $130 и това е всичко, с което разполагат.
* * *
Юлисис Грант написа записките си по-малко от месец преди да почине
Докато написа обаче Юлисис открива, че има рак. Работата му става непостижимо мъчителна, както и храненето, в резултат на което тежестта на мъжа пада от 90 на 58 кг.
Той разделя книгата си в два тома, а цялото произведение излиза от редакция през юли 1885. Грант не може да повярва и желае да го чуе, по тази причина децата му се редуват да четат. Той обаче има сила да изслуша единствено първият том. Юлисис Грант умира малко след 8:00 часа сутринта на 23 юли 1885.
* * *
Четири месеца след погребението му „ The Personal Memoirs of Ulysses S. Grant “ излиза за продажба. Твен провежда хитра маркетингова акция, в която клиентите могат авансово да закупят едно от три разнообразни типа на книгата, всяко на друга цена, с цел да максимизира облагите.
