Космическите гиганти: как изглеждат най-големите в историята ракети
През цялата галактическа история на галактическите полети хората са основали в действителност големи ракети. Но съгласно законите на физиката, колкото по-голям потребен товар би трябвало да се изведе в космоса, толкоз повече гориво е належащо, нормално над 10 пъти с по-голяма маса от потребния товар. Тук са подбрани ракетите, които могат да изведат в орбита десетки и даже стотици тонове потребен товар: от сонди и спътници до совалки и галактически станции.
Сатурн V
Това е настоящият първенец измежду гигантските ракети. Налични са три степени, като точно тази ракета бе употребена за превозване на астронавти до Луната в края на 60-те и началото на 70-те години. Тази ракета притежател може да достави 45 тона потребен товар до Луната или 120 тона в околоземна орбита. За съпоставяне, МКС, която бе изграждана цели 20 години е с маса 420 тона – т.е., тя би могла да бъде изведена в орбита благодарение на четири Сатурна. Този великан тежи 3000 тона и е висок 110 метра. Това е и повода мощната ракета да не може да бъде изстреляна от който и да е космодрум, а постоянно от космодрума Кенеди във Флорида.
Създадена бе модификацията на Сатурн V, употребена за извеждане в орбита на американската галактическа станция-лаборатория Скайлаб. Последният Сатурн, трансформация 1В с височина едвам 68 метра, бе употребен през 1975 година в задачата Аполо-Союз за съединяване на два галактически кораба с хора на борда.
Ракетата Н-1
Най-близката до Сатурн ракета е руската Н-1, основана през същите години за конкуренцията със Съединени американски щати. Гигантската ракета е с височина 104 метра, има цели 5 степени и по форма припомня конус с основа 17 метра. Теглото при изстрелване е 2700 тона. Тази ракета може да изведе в орбита до 95 тона потребен товар или 34 тона до Луната.
Тази гигантска ракета е изстреляна единствено 4 пъти от 1969 до 1972 година. Всичките четири са несполучливи, като това не е за удивление, тъй като до тогава никой не е правил ракета с 30 ракетни мотора, работещи по едно и също време. Четвъртото изстрелване е съвсем удачно – ракетата излетява на височина 40 километра и до задействането на втората степен остават единствено 7 секунди. Но единият от 30-те мотори се унищожава, което води до гърмеж. Съюз на съветските социалистически републики схваща, че няма да успее да настигне Съединени американски щати в конкуренцията до Луната и през 1976 година планът е дефинитивно преустановен.
SpaceX Falcon Heavy
Космическата конкуренция от дълго време завърши, финансирането на галактическите организации мощно понижа и през днешния ден основаването на големи ракети носители е прекомерно мъчно. Като се имат поради днешната миниатюризация и доста по-ефективните ракетни мотори, няма необикновен смисъл от градежа на големи ракети.
Ето за какво, макар че Falcon Heavy е висока единствено 70 метра и по височина не може да се съпоставя със Сатурн, тя е най-мощната ракета на 21 век. С помощта на двата странични и един централен бустер, които включват общо 28 ракетни мотора (само с 3 по-малко от Н-1), тягата на Falcon Heavy е 23 килонютона на равнището на морското ниво. Това е сравнимо с 18 самолета Боинг-747, работещи с цялостна мощ.
Тази ракета има значително предимство пред огромния Сатурн. След извеждането на потребния товар в орбита, първата степен се завръща и реализира меко кацане на Земята. Тя може да се употребява неведнъж и това мощно понижава цената на идващото изстрелване.
Delta IV Heavy
Това е най-високата от употребяваните през днешния ден ракети с височина 72 метра. Първото изстрелване бе неуместно заради развален датчик, само че през месец януари 2002 година тя изведе в орбита конфиденциален спътник на Националното ръководство на военно галактическото разузнаване (National Reconnaissance Office). Но цената на едно изстрелване на Delta IV Heavy е $400 милиона и тя няма нито един комерсиален полет.
Delta IV Heavy е формирана от три бустера Common Booster Core, подредени в една линия. Ракетата може да изведе в орбита към Земята 24 тона потребен товар, а в геостационарна – където летят спътниците – до 11 тона. Delta IV Heavy може да транспортира до Луната 11 тона, а до Марс – 9 тона.
Арес I
Наистина, задачата на Арес III във кино лентата „Марсианецът“ не е цялостна небивалица. Ракетата притежател Арес I съществува и може да изведе в орбита към Земята 25 тона, а до Марс – 10 тона потребен товар. Арес I е най-високата ракета на 21-ви век – цели 95 метра. Тя е особено създадена за извеждането в космоса на галактически транспортен съд с от 4 до 6 астронавта на борда. Пробният полет през 2009 година бе сполучлив. Уви, година по-късно Барак Обама „прекрои“ бюджета на NASA и Съединени американски щати се отхвърли от Арес.
Space Launch System
Space Launch System (SLS) е ракетата притежател на NASA, която може да достави пилотирания галактически транспортен съд Orion до Луната. Все още се създава, като в плана се употребяват концепциите както от Арес, по този начин и от галактическите совалки. Ракетата ще може да изведе в орбита към Земята до 95-130 тона потребен товар и по този метод тя ще излезе преди всичко.
Цената на тази стратегия към този момент доближи $35 милиарда, а цената на едно изстрелване на SLS е към $500 милиона. Но в действителност това е неведнъж по-евтино от Сатурн 5. Първият полет на тази ракета е разгласен за 2020 година, а с екипаж – за 2023 година.
Протон-М
Най-старата и най-често употребена тежка ракета. От 1965 година до сегашен ден Протон-М има 414 изстрелвания, от които 368 напълно удачни. С нейна помощ в орбита бяха изведени орбиталните станции Салют и Алмаз, галактическите модули за МИР и МКС.
Габаритите на тази ракета не са нещо изключително – „само“ 21 метра височина, само че може да изведе в орбита 23 тона потребен товар. Това е сравнимо с доста по-голямата и скъпа Делта-4. Но Протон-М не е подобаваща за извеждането на спътници – в геостационарна орбита. На тази височина тя може да изведе единствено 4 тона.
New Glenn
SpaceX не е единствената частна галактическа компания. Blue Origin на Джеф Безос също основава тежка ракета притежател. Това е New Glenn, изстрелването на която е планувано за 2020 година.
New Glenn има три степени, висока е 95 метра и ще употребява единствено един бустер. Но би трябвало да може да изведе до 45 тона в орбита към Земята и да транспортира 13 тона потребен товар до Луната.
Ангара-А5
Роскосмос доста добре схваща, че макар че ракетите Протон и Союз към момента могат да се употребяват и даже се конкурират с ракетите на другите галактически организации, време е да се строят нови по-ефективни ракети. Това е Ангара-А5М която при тегло на политане 773 тона може да изведе в орбита към Земята до 24 тона, а в лунна орбита до 5 тона.
Първият експериментален полет на Ангара-А5 през 2014 година бе сполучлив и създаването на тази ракета продължава с цялостни сили. А през 2027 година би трябвало да бъде показана усъвършенстваната версия Ангара-А5B. Тя ще може да изведе в земна орбита към този момент немалките 38 тона, а в лунна – 10 тона, без осезателно увеличение цената на изстрелването.
Сатурн V
Това е настоящият първенец измежду гигантските ракети. Налични са три степени, като точно тази ракета бе употребена за превозване на астронавти до Луната в края на 60-те и началото на 70-те години. Тази ракета притежател може да достави 45 тона потребен товар до Луната или 120 тона в околоземна орбита. За съпоставяне, МКС, която бе изграждана цели 20 години е с маса 420 тона – т.е., тя би могла да бъде изведена в орбита благодарение на четири Сатурна. Този великан тежи 3000 тона и е висок 110 метра. Това е и повода мощната ракета да не може да бъде изстреляна от който и да е космодрум, а постоянно от космодрума Кенеди във Флорида.
Създадена бе модификацията на Сатурн V, употребена за извеждане в орбита на американската галактическа станция-лаборатория Скайлаб. Последният Сатурн, трансформация 1В с височина едвам 68 метра, бе употребен през 1975 година в задачата Аполо-Союз за съединяване на два галактически кораба с хора на борда.
Ракетата Н-1
Най-близката до Сатурн ракета е руската Н-1, основана през същите години за конкуренцията със Съединени американски щати. Гигантската ракета е с височина 104 метра, има цели 5 степени и по форма припомня конус с основа 17 метра. Теглото при изстрелване е 2700 тона. Тази ракета може да изведе в орбита до 95 тона потребен товар или 34 тона до Луната.
Тази гигантска ракета е изстреляна единствено 4 пъти от 1969 до 1972 година. Всичките четири са несполучливи, като това не е за удивление, тъй като до тогава никой не е правил ракета с 30 ракетни мотора, работещи по едно и също време. Четвъртото изстрелване е съвсем удачно – ракетата излетява на височина 40 километра и до задействането на втората степен остават единствено 7 секунди. Но единият от 30-те мотори се унищожава, което води до гърмеж. Съюз на съветските социалистически републики схваща, че няма да успее да настигне Съединени американски щати в конкуренцията до Луната и през 1976 година планът е дефинитивно преустановен.
SpaceX Falcon Heavy
Космическата конкуренция от дълго време завърши, финансирането на галактическите организации мощно понижа и през днешния ден основаването на големи ракети носители е прекомерно мъчно. Като се имат поради днешната миниатюризация и доста по-ефективните ракетни мотори, няма необикновен смисъл от градежа на големи ракети.
Ето за какво, макар че Falcon Heavy е висока единствено 70 метра и по височина не може да се съпоставя със Сатурн, тя е най-мощната ракета на 21 век. С помощта на двата странични и един централен бустер, които включват общо 28 ракетни мотора (само с 3 по-малко от Н-1), тягата на Falcon Heavy е 23 килонютона на равнището на морското ниво. Това е сравнимо с 18 самолета Боинг-747, работещи с цялостна мощ.
Тази ракета има значително предимство пред огромния Сатурн. След извеждането на потребния товар в орбита, първата степен се завръща и реализира меко кацане на Земята. Тя може да се употребява неведнъж и това мощно понижава цената на идващото изстрелване.
Delta IV Heavy
Това е най-високата от употребяваните през днешния ден ракети с височина 72 метра. Първото изстрелване бе неуместно заради развален датчик, само че през месец януари 2002 година тя изведе в орбита конфиденциален спътник на Националното ръководство на военно галактическото разузнаване (National Reconnaissance Office). Но цената на едно изстрелване на Delta IV Heavy е $400 милиона и тя няма нито един комерсиален полет.
Delta IV Heavy е формирана от три бустера Common Booster Core, подредени в една линия. Ракетата може да изведе в орбита към Земята 24 тона потребен товар, а в геостационарна – където летят спътниците – до 11 тона. Delta IV Heavy може да транспортира до Луната 11 тона, а до Марс – 9 тона.
Арес I
Наистина, задачата на Арес III във кино лентата „Марсианецът“ не е цялостна небивалица. Ракетата притежател Арес I съществува и може да изведе в орбита към Земята 25 тона, а до Марс – 10 тона потребен товар. Арес I е най-високата ракета на 21-ви век – цели 95 метра. Тя е особено създадена за извеждането в космоса на галактически транспортен съд с от 4 до 6 астронавта на борда. Пробният полет през 2009 година бе сполучлив. Уви, година по-късно Барак Обама „прекрои“ бюджета на NASA и Съединени американски щати се отхвърли от Арес.
Space Launch System
Space Launch System (SLS) е ракетата притежател на NASA, която може да достави пилотирания галактически транспортен съд Orion до Луната. Все още се създава, като в плана се употребяват концепциите както от Арес, по този начин и от галактическите совалки. Ракетата ще може да изведе в орбита към Земята до 95-130 тона потребен товар и по този метод тя ще излезе преди всичко.
Цената на тази стратегия към този момент доближи $35 милиарда, а цената на едно изстрелване на SLS е към $500 милиона. Но в действителност това е неведнъж по-евтино от Сатурн 5. Първият полет на тази ракета е разгласен за 2020 година, а с екипаж – за 2023 година.
Протон-М
Най-старата и най-често употребена тежка ракета. От 1965 година до сегашен ден Протон-М има 414 изстрелвания, от които 368 напълно удачни. С нейна помощ в орбита бяха изведени орбиталните станции Салют и Алмаз, галактическите модули за МИР и МКС.
Габаритите на тази ракета не са нещо изключително – „само“ 21 метра височина, само че може да изведе в орбита 23 тона потребен товар. Това е сравнимо с доста по-голямата и скъпа Делта-4. Но Протон-М не е подобаваща за извеждането на спътници – в геостационарна орбита. На тази височина тя може да изведе единствено 4 тона.
New Glenn
SpaceX не е единствената частна галактическа компания. Blue Origin на Джеф Безос също основава тежка ракета притежател. Това е New Glenn, изстрелването на която е планувано за 2020 година.
New Glenn има три степени, висока е 95 метра и ще употребява единствено един бустер. Но би трябвало да може да изведе до 45 тона в орбита към Земята и да транспортира 13 тона потребен товар до Луната.
Ангара-А5
Роскосмос доста добре схваща, че макар че ракетите Протон и Союз към момента могат да се употребяват и даже се конкурират с ракетите на другите галактически организации, време е да се строят нови по-ефективни ракети. Това е Ангара-А5М която при тегло на политане 773 тона може да изведе в орбита към Земята до 24 тона, а в лунна орбита до 5 тона.
Първият експериментален полет на Ангара-А5 през 2014 година бе сполучлив и създаването на тази ракета продължава с цялостни сили. А през 2027 година би трябвало да бъде показана усъвършенстваната версия Ангара-А5B. Тя ще може да изведе в земна орбита към този момент немалките 38 тона, а в лунна – 10 тона, без осезателно увеличение цената на изстрелването.
Източник: kaldata.com
КОМЕНТАРИ