През Средновековието се е смятало, че вещицата има своите магически

През Средновековието се е считало, че вещицата има своите вълшебен сили заради една-единствена причина - дяволът ѝ ги е дал. Тя от своя страна му давала душата си и тялото си, ставайки една от неговите формалните булки.

Тъй като "младоженецът " явно имал богат избор, той не желал да се задоволява с грозни съпруги. Според това разбиране през Средновековието на красивите дами се гледало с злост и недоверчивост. Колкото по-красива си била през тъмните епохи, толкоз по-голяма била вероятността да те обвинят, че си магьосница, служеща на дявола.



Всъщност стандартите за противната и грозна остаряла магьосница, натрапен от приказките, е много надалеч от същинската визия за магьосница през Средновековието. Затова и на кладата по време на Инквизицията нормално били хвърляни млади и красиви девойки.

Ако пък една жена през Средновековието е имала неприятния шанс да има някой от следните външни белези, това сигурно можело да я обрече на гибел на ешафода.

Ето какви черти от външността хората през Средновековието считали за симптом, че си магьосница:

Много ослепителен цвят на косата



Най-често червенокоси дами са били заподозирани в магьосничество. Но под офанзивите са попадали и знойни брюнетки.

Необичаен цвят на очите



Ярко зелени, наситено кафяви и очи със зелени нюанси не били в интерес на момичето. Ако пък младата дама имала някаква особеност като многоцветни очи, тя на практика нямала никакъв късмет да потвърди невинността си.

Лунички и бенки



Луничките и бенките също се считали за явен симптом за магьосница. Големите рождени белези се наричали печати на дявола.

Грациозна фигура



Изящната и грациозна фигура, привличаща окото на мъжете, можела да унищожи дамата, защото склонността към съблазняване също се приписвала извънредно на вещиците.

Блед цвят на кожата



През Средновековието се е считало, че във вените на вещицата не тече кръв, тъй че девойките със светла кожа постоянно предизвиквали огромно съмнение.