Лоши новини за българските студенти
През идващите години броят на приключилите висше обучение български жители ще продължи да понижава. Очаква се сред 2021 и 2025 година да се дипломират 239 000 абитуриенти. Това е спад от 9% по отношение на 263 000, сполучливо завършили следването си в интервала 2016-2020 година Прогнозата е броят на приключилите да се стабилизира след 2025 година Това е записано в Националната карта на висшето обучение в Република България, която кабинетът одобри през днешния ден.
До 2025 година броят на настоящите студенти на национално ниво ще остане постоянен, даже е допустимо известно повишаване. Заради забележителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални посоки. Най-голям спад в абсолютния брой се чака в „ Икономика “ ( с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по...,, (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ - 86% и „ Химични технологии “ - 40%.
Разместване сред професионалните посоки ще има в броя на приключилите. Най-голямо нарастване през идващите пет години се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ - 76%,,,Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... „ - 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ - 41 %,,,Металургия “ - 39%,,,Социални действия “ и „ Туризъм “ - 32% и „ Икономика “ - 31 %.
Освен че съдържа прогноза за измененията в броя на студентите и на приключилите през идващите пет години, Националната карта на висшето обучение в Република България преди всичко дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната. Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното публично разискване на Картата са получени позитивни мнения от всички министерства, от работодателски организации и голям брой университети. Те регистрират значимостта на документа като инструмент за разбор на профилната и районна конструкция на висшето обучение в България, като оферират и редица допълнения. Повечето оферти са регистрирани в утвърждения от държавното управление вид. Отразена е да вземем за пример спецификата при военните · висши учебни заведения и при някои професионални посоки като „ Транспорт мореплаване и авиация “, при които релативно огромен дял от приключилите намират професионална реализация отвън България.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се разпознават измененията в нуждата от експерти във всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при вземането на решения за откриване на нови висши учебни заведения, факултети или филиали. Тя ще оказва помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е мрежата от университети да се развива уравновесено и да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
До 2025 година броят на настоящите студенти на национално ниво ще остане постоянен, даже е допустимо известно повишаване. Заради забележителните промени в приема през последните години обаче ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални посоки. Най-голям спад в абсолютния брой се чака в „ Икономика “ ( с към 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е понижението в „ Туризъм “ (16%). Най-много ще се усили броят студенти в „ Педагогика на образованието по...,, (с близо 1700). В процентно изражение най-голям растеж се обрисува в „ Материали и материалознание “ - 86% и „ Химични технологии “ - 40%.
Разместване сред професионалните посоки ще има в броя на приключилите. Най-голямо нарастване през идващите пет години се чака в „ Теория и ръководство на образованието “ - 76%,,,Материали и материалознание “ и „ Педагогика на образованието по... „ - 45%. Най-голям спад ще има в „ Животновъдство “ - 41 %,,,Металургия “ - 39%,,,Социални действия “ и „ Туризъм “ - 32% и „ Икономика “ - 31 %.
Освен че съдържа прогноза за измененията в броя на студентите и на приключилите през идващите пет години, Националната карта на висшето обучение в Република България преди всичко дава информация за настоящата профилна и териториална конструкция на висшето обучение в страната. Документът разпознава районните потребности за развиване на висшето обучение според от демографския капацитет и положението на пазара на труда в другите региони в страната. Той дефинира групи професионални посоки, специалности от контролираните специалности и висши учебни заведения според от сходството сред профила на предлаганите от университетите просветителни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и според от реализацията на приключилите на националния пазар на труда.
По време на едномесечното публично разискване на Картата са получени позитивни мнения от всички министерства, от работодателски организации и голям брой университети. Те регистрират значимостта на документа като инструмент за разбор на профилната и районна конструкция на висшето обучение в България, като оферират и редица допълнения. Повечето оферти са регистрирани в утвърждения от държавното управление вид. Отразена е да вземем за пример спецификата при военните · висши учебни заведения и при някои професионални посоки като „ Транспорт мореплаване и авиация “, при които релативно огромен дял от приключилите намират професионална реализация отвън България.
Националната карта на висшето обучение в Република България ще се актуализира всяка година. Така ще се разпознават измененията в нуждата от експерти във всеки район. Ще се регистрира наличният запас от преподаватели и кандидат-студенти, както и опциите за привличане на задгранични студенти и на българи, живеещи в чужбина.
В комбиниране с данните от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България, картата на висшето обучение ще се употребява при вземането на решения за откриване на нови висши учебни заведения, факултети или филиали. Тя ще оказва помощ за поощряване или управление на броя на местата в избрани посоки и райони. Целта е мрежата от университети да се развива уравновесено и да дава отговор на действителните потребности на районите и на прогнозите на пазара на труда.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ