През седмицата в България пристигна една от ключовите фигури на

През седмицата в България дойде една от основните фигури на Организация на обединените нации по въпросите за бежанците заместник-върховният комисар Кели Клементс. Тя се срещна с представители на властта и посети места за настаняване на бежанци.

Като един от най-високопоставените комисари на Организация на обединените нации по въпросите с бежанците, стартирате да се занимавате с тематиката още в гимназията, кое Ви накара да посветите  живота си на работата с нуждаещите се от заслон и протекция?

Всъщност започнах работата си в Организация на обединените нации преди към осем години, преди този момент бях част от главната стратегия на Американското държавно управление по средиземноморските въпроси. Но една от първите ми задачи към организацията, се реализира доста преди този момент, беше обвързвана с насилственото разселване на хиляди бежанци от Мианмар към Бангладеш при започване на 90-те години. Тогава безусловно се преселих в лагерите, тъй като за мен беше значимо да подсигурим оптималната сигурност на всички тези останали без избор да останат вкъщи дами, деца и цели фамилии. Така осъзнах, че ще посветя живота си на това да подсигуря на допустимо най-вече бежанци по света сигурност, да поддържа техните потребности благодарение на една интернационална общественост.

През огромна част от времето Вие сте на терен в най-критичните международни точки. Защо за Вас работата на терен е главен приоритет?

Знаете ли, работата на Организация на обединените нации не е монолитна, смисълът и задачата на организацията за бежанците е обвързвана с над 550 спешни точки по света. В огромна част от тях  за търсещите или намерили краткотраен дом бежанци се грижат близо 20 хиляди членове. Но с цел да си свършим работата не можем просто да сме разположени в Женева, или Ню Йорк, или дадена столица. Ние би трябвало да бъдем там, където хората се движат, там където хората намират краткотраен заслон поради дадена война, спорове или рецесия.

През февруари тази година, малко след опустошителното земетресение прекарвате няколко седмици в северозападна Сирия, мислите ли че Организация на обединените нации, а и другите филантропични организации, съумяха да обезпечат нужната помощ на потърпевшите сирийци?

Всъщност ние планирахме това посещаване доста преди да се случи земетресението и внезапно се наложи изцяло да променим сюжета на нашата аудиенция. По най-бързия метод се озовахме в Алепо, регионът там беше срутен със земята - от една страна бяха последствията от военните бомбардировките преди пет години, а от друга това извънредно земетресение. Хората седяха като в транс, един сътрудник ми сподели постройката, в която той е живял, а на долния етаж най-хубавият му другар, за жалост не е съумял да се избави. Иначе в Алепо най-зловещо за мен беше да не мога да различа кое в действителност е разрушено в резултат на войната и кое в резултат на земетресението случило се преди дни. Затова в северозападна Сирия ситуацията беше още по-критично, близо четири милиона сирийци в този район са изправени пред това да живеят в краен недостиг, повече от половината от тях нямат покрив над главата си, в допълнение на това даже и за организация като Организация на обединените нации достъпът и дейностите по тези територии са строго лимитирани.  Това, което се случи по време на земетресението е, че ни беше разрешено да изпълним достъпът на доброволци от целия свят от Турция към Сирия, и по този метод да изпълним нужната хуманитарна  помощ и тъкмо това е нещо, които желая да продължим да вършим, да осигурим оптималната поддръжка макар рестрикциите в страната.

В такива моменти чувствате ли се безсилна?

Колегите ни в Сирия знаят какъв брой повече можем да помогнем, само че избрани закони в такива региони или има военни дейности просто ни връзват ръцете. Един подобен парещ район сега е Судан, милиони хора страдат директно от спора сред двете партии в страната. И вместо да помогнем на бежанците, които през последните години се намират под протекция в страната, трябваше по най-бързия метод да изтеглим делегациите си. Ние би трябвало да спасяваме животи, не да бягаме с цел да спасим личните си, тъй като част от другите организации на Организация на обединените нации изгубиха свои чиновници по време на първичните вълнения в Судан. В такива моменти се усещаме безсилни, гневни и желаеме да предоставим даже още повече филантропична помощ, тъй като филантропичната помощ прави животът на хората в неволя една концепция по-поносим.

Говорейки за бежански рецесии, една от най-постоянните е тази в Афганистан, Организация на обединените нации има ясна политика на така наречен реемиграция в прилежащи страни като Иран и Пакистан. Кое постанова това?

Конфликтът в Афганистан не е спирал от 40 години, а прилежащите Пакистан и Иран одобряват непрекъснато бежанци от там. Причините за този вид пренасяне на бежанци в прилежащи страни са доста, само че главната е обвързвана с опцията за свободна реализация на избрани публични групи. Например Пакистан се явява като кей за доста дами, които желаят да стартират работа, да живеят естествен живот и да бъдат независим. Да, талибаните в Афганистан се пробват да върнат огромна част от тези бежанци, само че истината е, че до момента в който не им дават изискванията на независимост и филантропично отношение те няма по какъв начин да се почувстват като част от едно, въпреки и конфликтно общество и избират да останат.

Русия става член на Организация на обединените нации още след края на Втората международна война, само че през последните години е и една от главните аргументи за бежански рецесии, Организация на обединените нации ясно осъжда военните дейностите в Украйна, само че на какви равнища се реализира връзката сега?

Да, Русия е член на Организация на обединените нации, съществуват дългогодишни построени връзки сред двете страни, към момента имаме малко членове на терен в Москва, поддържаме връзка с съветското държавно управление. Но връзката е обвързвана най-много с отношението към украинските бежанци и всички бежанци от други страни, намиращи се на територията на Руската федерация. Следим главните линии като съблюдаване на правата на индивида, хуманно отношение и отбрана на бежанците.

В тази бегла връзка, виждате ли лъча светлина за завършек на войната?

Това е огромен въпрос, не мисля, че съм верният човек, който може да даде този отговор, само че се надявам, мощно се надявам мирът да пристигна скоро в Украйна, уповавам се и генералният секретариат на Организация на обединените нации също скоро да има своя позитивен отговор.

От 10 години България не е имала по-високопоставена аудиенция от комисар на Организация на обединените нации, за какво решихте да посетите страната тъкмо в този момент?

Знаете ли методът по който България се оправи с потока от бежанци от Украйна беше впечатляващ, повече от 1.2 милиона бежанци минаха територията на страната за по-малко от година, а към 150 000 украинци са поискали краткотрайно настаняване в страната. Това милосърдие на българското общество, неправителствените организации и държавното управление беше похвално. 

Но какво може да кажете за трафикът на мигранти в България, успяхте ли да обсъдите съответни стъпки по време на срещата ви с представителите на властта?

Разговорите ни с представителите на държавното управление бяха по-скоро свързани с вътрешната организация на потърсилите краткотраен престой на територията на страната, изискванията на настаняване и отбрана тук са на много високо равнище. Осъзнавам, че това не е по този начин за всички които попадат на територията на България, само че тук верните стъпки са шерването на отговорността сред страните, а и ресурсите да бъдат вярно разпределени и нашата организация има за задача да открие мощните и слабите страни в избраните държавни политики, свързани с бежанците. Понякога има толкоз доста какво да се научи от дребни страни като България.

След толкоз доста години работа по границите, какво изпитвате когато видите решението на даден бежански проблем?

Когато виждам обещано решение, дадена гранична панорама, хора, които се връщат вкъщи след години живот в мигрантство, цели камиони със фамилии по пътя към корените, където ще се прегърнат още веднъж с другата част от фамилията, което не е напускало спешната територия. Като видиш тази чиста наслада, бабите, дядовците, които може би виждат внуците си за първи път или тези които са напуснали родината като деца и в този момент си спомнят за нея единствено по аромата, или даден спомен, тези сълзи от безгранично благополучие по лицата им, те си костват десетилетията работа.