Бягащите от своите: няма връщане назад
През седмицата от началото на частичната готовност десетки хиляди наши/руски-б.р./ съграждани избягаха от Русия - към момента няма точни данни, суматохата се всява от емигриралите преди този момент на Запад. Дори се приказва за двеста хиляди (въпреки че това е очевидно преувеличение). Но във всеки случай е ясно, че приказваме за много всеобщо събитие, което единствено по себе си се трансформира във значим фактор в живота ни.
Няма нищо изненадващо в това, че мобилизацията плаши и поражда боязън - човек в действителност е податлив да се опасява за живота си, тъй като инстинктът за самозапазване е най-силният. Но с изключение на страха, човек има и други усеща – и точно взаимоотношението сред тях оформя нашето държание, нашата персона. Не става въпрос единствено за подчиненост на полезностите, а за това по какъв начин груповият избор, т.е. националният, се построява от самостоятелния. Говорим за хората, които са единици в милионите.
Никой не желае да почине и малко хора мечтаят да се бият. Но има обстановки, когато изборът към този момент е изработен за индивидът - времената, ориста, родината - и би трябвало да извърши своя дълг. Но какво да кажем за тези, за които множеството от тези концепции просто не съществуват?
Времето като част от историята на вашето семейство, вашия жанр, вашия народ е това, което ви прави частица във веригата от поколенията, преминаващи от предишното към бъдещето. „ Не ставай комичен! “, ще ти кажат избягалите – „ Каква ти история, какви ти предшественици? Между предишното и бъдещето има единствено момент, т.е. аз съм самият субект, най-висшата полезност. Какъв ти дълг - има задължения по заеми, добре, въпреки всичко разбирам, че има дълг пред родителите и децата, само че не дължа нищо на този ваш нереален „ народ “, и още повече на страната, тази „ Родина “. Особено на тези управляващи - не съм им давал единодушие за войната и още повече, да ме привикват. Не, по-нататък без мен – аз си потеглям отсам “.
Категориите татковина, история, дълг не могат да бъдат вкарани в съзнанието на мобилизираните в наборния пункт - те би трябвало да бъдат поети от тях с майчиното мляко, научени в детството, закрепени в учебно заведение и обществото. Без тях е неефикасно да се обръщате към тяхното схващане или да се пробвате да ги плашите - хората просто не схващат защо им приказват.
Всички сме отговорни, че сме отгледали доста такива хора – лишени от съществени полезности. Всички ние, тъй като дълги постсъветски години живеехме в безвремие, липса на религия, в атмосфера на консуматорство и фетиш към удоволствието и облагата. Но това отстранява ли отговорността от тези, които в този момент бягат от страната? Разбира се, че не - в края на краищата това към този момент са пораснали хора, които, в случай че желаят, към този момент биха могли да получат това, което не им е обещано в детството, биха могли да израснат над себе си. Да, това ще изисква малко умствена работа, само че възрастният самичък избира целите си. Освен в случай че, несъмнено, не желае да е част от своя народ, а от „ най-хубавите хора “, т.е. от привикналите да паразитират върху презираната от тях „ тъмна маса “.
Разбира се, има няколко категории укриващи се. Всичко е ясно с тези, които желаят проваляне за страната си. Повечето от тях обаче го назовават „ провалянето на управляващите “ и единствено интензивно малцинство приказва за „ прерастване на империалистическата война в революция “ или даже мечтае за раздробяване на страната. Много от тях, правилно, избягаха след 24 февруари. Тук няма въпроси - те съзнателно се отписват всред нашите съграждани, а в това време се причислят към редиците на нашите врагове.
Но множеството от бягащите в този момент не желаят провалянето на Русия, не мечтаят да смъкват Путин, а някои от тях даже се считат за патриоти. Всеки от тях обаче има собствен личен набор от оправдания и пояснения.
Тук играе роля, че мобилизацията към момента върви с доста неточности (понякога се приканват такива, които несъмнено не би трябвало да попадат в нея, и ще отнеме време да се поправя това), и като цяло експертите, споделят, би трябвало да се борят, а не елементарните жители. Освен това на фронта е цялостна каша, в случай че се има вяра на каналите в „ Телеграм “.
" Защо да се боря за яхтите на Абрамович и Ротенберг? " - тази теза, за " битка за олигарсите ", е към този момент на двадесет години, мотае се от Втората чеченска. " Нека депутатите първи изпратят децата си на фронта ", също. Тук акцентът е върху обществената неправда – „ Значи ли това, че първо построиха класово общество, а в този момент желаят елементарните хора да дадат живота си за него? “
„ И като цяло, даже и да победим, най-после отново ще ни предадат, няма да стигнат до края, всички ще прецакат. Защо тогава да даваме живота си, в случай че на върха има единствено предатели? “
Има доста такива оправдания и доста от тях даже доза истина. Във всички тези пояснения обаче има една обща линия – неверието. Не единствено към Русия, към народа. „ Всички са неприятни и слаби, предатели и крадци, простаци и страхливци, единствено аз съм добър. Как да не се спасиш, в случай че си подобен човек “. Но и неверието в себе си. Това не е просто плашливост, не просто нарцисизъм - това е точно обезверение в личните сили.
Всичките сме слаби. Но и сме мощни и велики – когато приемем предизвикателство, когато се издигнем над себе си. Не просто с цел да потвърдим, че може, а тъй като се усещаме част от огромно семейство, популярен народ, родната страна. С която е бил обвързван животът на нашите предшественици, с която ни обвързва ориста – и нашата, и на нашите деца, и на техните потомци. Който се отхвърля от родината си в сложни времена, се отхвърля и от предците си и ги предава.
Той прави своя избор, за който по-късно ще съжалява, само че към този момент няма да може да го поправя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Няма нищо изненадващо в това, че мобилизацията плаши и поражда боязън - човек в действителност е податлив да се опасява за живота си, тъй като инстинктът за самозапазване е най-силният. Но с изключение на страха, човек има и други усеща – и точно взаимоотношението сред тях оформя нашето държание, нашата персона. Не става въпрос единствено за подчиненост на полезностите, а за това по какъв начин груповият избор, т.е. националният, се построява от самостоятелния. Говорим за хората, които са единици в милионите.
Никой не желае да почине и малко хора мечтаят да се бият. Но има обстановки, когато изборът към този момент е изработен за индивидът - времената, ориста, родината - и би трябвало да извърши своя дълг. Но какво да кажем за тези, за които множеството от тези концепции просто не съществуват?
Времето като част от историята на вашето семейство, вашия жанр, вашия народ е това, което ви прави частица във веригата от поколенията, преминаващи от предишното към бъдещето. „ Не ставай комичен! “, ще ти кажат избягалите – „ Каква ти история, какви ти предшественици? Между предишното и бъдещето има единствено момент, т.е. аз съм самият субект, най-висшата полезност. Какъв ти дълг - има задължения по заеми, добре, въпреки всичко разбирам, че има дълг пред родителите и децата, само че не дължа нищо на този ваш нереален „ народ “, и още повече на страната, тази „ Родина “. Особено на тези управляващи - не съм им давал единодушие за войната и още повече, да ме привикват. Не, по-нататък без мен – аз си потеглям отсам “.
Категориите татковина, история, дълг не могат да бъдат вкарани в съзнанието на мобилизираните в наборния пункт - те би трябвало да бъдат поети от тях с майчиното мляко, научени в детството, закрепени в учебно заведение и обществото. Без тях е неефикасно да се обръщате към тяхното схващане или да се пробвате да ги плашите - хората просто не схващат защо им приказват.
Всички сме отговорни, че сме отгледали доста такива хора – лишени от съществени полезности. Всички ние, тъй като дълги постсъветски години живеехме в безвремие, липса на религия, в атмосфера на консуматорство и фетиш към удоволствието и облагата. Но това отстранява ли отговорността от тези, които в този момент бягат от страната? Разбира се, че не - в края на краищата това към този момент са пораснали хора, които, в случай че желаят, към този момент биха могли да получат това, което не им е обещано в детството, биха могли да израснат над себе си. Да, това ще изисква малко умствена работа, само че възрастният самичък избира целите си. Освен в случай че, несъмнено, не желае да е част от своя народ, а от „ най-хубавите хора “, т.е. от привикналите да паразитират върху презираната от тях „ тъмна маса “.
Разбира се, има няколко категории укриващи се. Всичко е ясно с тези, които желаят проваляне за страната си. Повечето от тях обаче го назовават „ провалянето на управляващите “ и единствено интензивно малцинство приказва за „ прерастване на империалистическата война в революция “ или даже мечтае за раздробяване на страната. Много от тях, правилно, избягаха след 24 февруари. Тук няма въпроси - те съзнателно се отписват всред нашите съграждани, а в това време се причислят към редиците на нашите врагове.
Но множеството от бягащите в този момент не желаят провалянето на Русия, не мечтаят да смъкват Путин, а някои от тях даже се считат за патриоти. Всеки от тях обаче има собствен личен набор от оправдания и пояснения.
Тук играе роля, че мобилизацията към момента върви с доста неточности (понякога се приканват такива, които несъмнено не би трябвало да попадат в нея, и ще отнеме време да се поправя това), и като цяло експертите, споделят, би трябвало да се борят, а не елементарните жители. Освен това на фронта е цялостна каша, в случай че се има вяра на каналите в „ Телеграм “.
" Защо да се боря за яхтите на Абрамович и Ротенберг? " - тази теза, за " битка за олигарсите ", е към този момент на двадесет години, мотае се от Втората чеченска. " Нека депутатите първи изпратят децата си на фронта ", също. Тук акцентът е върху обществената неправда – „ Значи ли това, че първо построиха класово общество, а в този момент желаят елементарните хора да дадат живота си за него? “
„ И като цяло, даже и да победим, най-после отново ще ни предадат, няма да стигнат до края, всички ще прецакат. Защо тогава да даваме живота си, в случай че на върха има единствено предатели? “
Има доста такива оправдания и доста от тях даже доза истина. Във всички тези пояснения обаче има една обща линия – неверието. Не единствено към Русия, към народа. „ Всички са неприятни и слаби, предатели и крадци, простаци и страхливци, единствено аз съм добър. Как да не се спасиш, в случай че си подобен човек “. Но и неверието в себе си. Това не е просто плашливост, не просто нарцисизъм - това е точно обезверение в личните сили.
Всичките сме слаби. Но и сме мощни и велики – когато приемем предизвикателство, когато се издигнем над себе си. Не просто с цел да потвърдим, че може, а тъй като се усещаме част от огромно семейство, популярен народ, родната страна. С която е бил обвързван животът на нашите предшественици, с която ни обвързва ориста – и нашата, и на нашите деца, и на техните потомци. Който се отхвърля от родината си в сложни времена, се отхвърля и от предците си и ги предава.
Той прави своя избор, за който по-късно ще съжалява, само че към този момент няма да може да го поправя.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ