Българският ГУЛАГ в Белене мачка съдби десетилетия наред
През седмицата бе показана книгата " Концлагерът Белене - Островът, който умъртви свободния човек ". С нея на бял свят излиза цялата потресаваща истина за един от най-мракобесните интервали в историята ни.
В средата на река Дунав има един необитаем остров. Десетилетия наред тук самотно пасат овце. С решение на Министерския съвет от пролетта на 1949 година на остров Персин стартира да действа трудово-възпитателно общежитие за съперниците на комунистическия режим, известни като врагове на народа. Усойно, безлюдно, без ток.
По думите на един от началниците на защитата островът е " там, където петел не пее и връщане няма ". „ Това е един лагер за рабски труд, чиято цел е не да ги избие тези хора, а да ги смачка, да ги превъзпита, просто за им отнеме даже мисълта за съпротива”, счита откривателят Даниела Горчева.
Принудителното затваряне на враговете на народа се пренасочва от съществуващите по това време лагери, разпръснати из цяла България към остров Персин, до Белене. Първите въдворени на острова са към 1500. По думите на Горчева най-голямата група са земеделците – първо николапетковистите, а след това и елементарни български селяни. Задачата им – да си построят бараки, в които ще излежават наказването си.
Лагерът е под управлението на българската Държавна сигурност, само че се ръководи по руски пример на Главното ръководство на наказателните лагери – ГУЛАГ. „ През цялото време са имали руски инструктори да ги образоват и можем самоуверено да кажем, че на тоталитарната власт зложелател й е целият народ, тъй като няма каста, възраст, малцинство, което да е минало през концлагерите”, счита Горчева.
Земеделецът Петко Огойски оцелява в Белене, макар че прекарва часове в ледените води на Дунав дружно с 34-ма свои приятели. Обречени на гибел, лагерниците се скупчват върху един продънен понтон, който може да побере единствено 16 души.
Моторница идва до понтона, с цел да ревизира дали към този момент са попаднали във въртоп. А те запяват " Заточеници " на Яворов.
Тази седмица се състоя премиерата на една книга за Белене, която остави правостоящи и до асансьора. При огромен интерес беше показано проучването на Борислав Скочев, който потвърди с документи, че лагерът на остров Персин е просъществувал най-дълго по време на комунистическия режим.
„ Белене съществува и 60-те, и 70-те, и 80-те години. Той е един чисто политически лагер. След 1956 година политическата принуда стартира да се прикрива, тя. На доста от политическите съперници се приписват престъпни престъпления”, показва създателят
Според проучването при започване на 60-те персонално Тодор Живков открива още веднъж лагера, който за малко е закрит към гибелта на Сталин през 1953 година: „ Той го открива, тъй като за него се описват вицове, той усеща престижът си подронен, в компартията него не го одобряват за същински ръководител”.
През 1963 година в България е възобновена административната принуда – изселване на враговете на народа надалеч от родните им места. Тя е най-масовата форма на принуда след насилственото затваряне в лагери.
В средата на река Дунав има един необитаем остров. Десетилетия наред тук самотно пасат овце. С решение на Министерския съвет от пролетта на 1949 година на остров Персин стартира да действа трудово-възпитателно общежитие за съперниците на комунистическия режим, известни като врагове на народа. Усойно, безлюдно, без ток.
По думите на един от началниците на защитата островът е " там, където петел не пее и връщане няма ". „ Това е един лагер за рабски труд, чиято цел е не да ги избие тези хора, а да ги смачка, да ги превъзпита, просто за им отнеме даже мисълта за съпротива”, счита откривателят Даниела Горчева.
Принудителното затваряне на враговете на народа се пренасочва от съществуващите по това време лагери, разпръснати из цяла България към остров Персин, до Белене. Първите въдворени на острова са към 1500. По думите на Горчева най-голямата група са земеделците – първо николапетковистите, а след това и елементарни български селяни. Задачата им – да си построят бараки, в които ще излежават наказването си.
Лагерът е под управлението на българската Държавна сигурност, само че се ръководи по руски пример на Главното ръководство на наказателните лагери – ГУЛАГ. „ През цялото време са имали руски инструктори да ги образоват и можем самоуверено да кажем, че на тоталитарната власт зложелател й е целият народ, тъй като няма каста, възраст, малцинство, което да е минало през концлагерите”, счита Горчева.
Земеделецът Петко Огойски оцелява в Белене, макар че прекарва часове в ледените води на Дунав дружно с 34-ма свои приятели. Обречени на гибел, лагерниците се скупчват върху един продънен понтон, който може да побере единствено 16 души.
Моторница идва до понтона, с цел да ревизира дали към този момент са попаднали във въртоп. А те запяват " Заточеници " на Яворов.
Тази седмица се състоя премиерата на една книга за Белене, която остави правостоящи и до асансьора. При огромен интерес беше показано проучването на Борислав Скочев, който потвърди с документи, че лагерът на остров Персин е просъществувал най-дълго по време на комунистическия режим.
„ Белене съществува и 60-те, и 70-те, и 80-те години. Той е един чисто политически лагер. След 1956 година политическата принуда стартира да се прикрива, тя. На доста от политическите съперници се приписват престъпни престъпления”, показва създателят
Според проучването при започване на 60-те персонално Тодор Живков открива още веднъж лагера, който за малко е закрит към гибелта на Сталин през 1953 година: „ Той го открива, тъй като за него се описват вицове, той усеща престижът си подронен, в компартията него не го одобряват за същински ръководител”.
През 1963 година в България е възобновена административната принуда – изселване на враговете на народа надалеч от родните им места. Тя е най-масовата форма на принуда след насилственото затваряне в лагери.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ