Искрен Иванов само за ДЕБАТИ: Ще минат месеци, докато Украйна постигне паритет с Русия
Сподели
Доц. доктор Искрен Иванов е преподавателят в Софийски университет, политолог, интернационален анализатор и специалист по интернационална сигурност и ръководство на спорове.
– Доц. Иванов, след встъпването си в новия мандат, съветският президент Владимир Путин направи основни рокади в системата на сигурността, като стартира от военния министър Шойгу. Как би трябвало да четем тези промени?
– Според мен измененията, които бяха направени в съветския бранш за сигурност, свидетелстват за две неща.
Първото от тях е, че съветският президент се пробва да трансферира политическа отговорност върху министъра на защитата Сергей Шойгу и огромна част от неговите съветници, защото, в последна сметка, макар осезаемия прогрес на съветските войски сега на фронта, този напредък е много конвенционален и от тази позиция, Путин има потребност да хвърли отговорността било върху министри, било върху генерали и офицери от висшето командване.
Видяхме, че за няколко месеца се смениха няколко генерали.
Вторият знак, който дават тези назначения, това е, че Путин сега се пробва да образува нов екип, с който да работи, защото вижда, че по-старото потомство офицери, не могат да отговорят на софтуерното предимство, което има Украйна сега.
Хора като Шойгу и по-старите генерали в съветското военно командване имат друго мислене.
Аз мисля, че тази промяна може да се окаже стратегическа неточност на Русия, защото все пак останало, по-старите генерали в съветското военно командване бяха майстори на психическите тактики във войната.
А точно тези тактики подсигуряваха напредъка на Русия на фона на софтуерното предимство, което имаше Украйна.
– Като говорите за прекачване на виновността – може ли да се приказва за провали на съветската войска в тази атака, което да е довело за „ рухването на главата “ на Сергей Шойгу? На този декор обаче виждаме известно предимство на съветските сили в Украйна.
– Причините за това военно предимство са две. Отново ще повторя – едната причина е чисто психическо, тъй като каквото и да е образованието на тези съветски офицери, които бяха отстранени, те владееха майсторски един метод от Втората международна война, посредством който на всяка една украинска контраофанзива Русия хвърляше голямо количество човешки маси, с цел да се смаже душeвността на съперника.
Дали техните заместници ще продължат тази тактика, е подозрително. Иначе е изцяло допустимо в един миг да се доближи в обстановка, в която този прогрес да се забави.
Втората причина, това е закъснялата американска военна помощ.
Тук обаче би трябвало да създадем и едно конкретизиране, а то е, че ще минат 4 даже 5 месеца, до момента в който Украйна реализира някакъв паритет с Русия, тъй като това забавяне несъмнено ще отнеме време и няма нещата да се случат с магическа пръчка – от през днешния ден Украйна получава ракетите, а от на следващия ден тя към този момент има превес.
– Още повече, когато приказваме и за усвояването за работа с техника, която досега не е била на въоръжение в украинската армия… Но тук стигаме и до човешкия фактор, който е сериозен проблем към този момент и за двете страни. Задъхва ли се Украйна от неналичието на нови попълнения в армията?
– Украйна несъмнено се задъхва и това е повода, заради която тя желае повече технологии. Защото истината е, че софтуерното предимство на една войска, понижава нейните човешките загуби. Ако погледнем Съединени американски щати и войната във Виетнам, ще забележим, че там те дават големи човешки загуби. Ако погледнем десетилетия по-късно, когато те водят война в Ирак и Афганистан, ще забележим, че макар изхода на тези акции, те изгубиха едвам 2000 души.
Тук въпросът не е в това войната да продължи да бъде война за човешки животи, а война на технологии.
Що се отнася до Русия, тя е не по-малко забележително положение. Според последните статистически данни тя претърпява най-вече загуби от Втората международна война насам.
Ако тогава загубите на Съветския съюз са били невиждани, то тези, които сега Русия претърпява, са в действителност големи за историята ѝ. Така че, моето мнение е, че даже след края на тази война, Русия няма да е същата.
Тя ще се трансформира в една икономическа и политическа колония на Китай и единствената причина, заради която тя продължава да хвърля хора на фронта, е че Русия има повече човешки капитал, в сравнение с Украйна. Което е неприятната вест за Украйна.
– Какво можем да чакаме от срещата на Путин с китайския президент Си във връзка с войната в Украйна?
– Направи ми усещане, че в документа за съдействие, който подписаха двете страни, напълно малко се приказва за Украйна. Основното, което е записано в този документ, е, че Русия и Китай са срещу разширението на наличието на НАТО, както и опитите на Съединени американски щати и на техните съдружници да стъпят в Тихоокеанския район.
С други думи, тази аудиенция облагодетелства само и единствено Китай. Тя е ориентирана против Съединени американски щати, само че Украйна се загатва дотолкоз доколкото тя да бъде позиционирана в китайския проект за споразумяване на спора.
Истинската цел на тази среща е да очертае някакви стъпки по какъв метод да бъде удържано западното наличие в азиатско-тихоокеанския район. Което е още едно доказателство за това, че колкото и мощна да се пробва да наподобява Русия, виждаме, че в действителност, действителният състезател зад кулисите е Китай.
– На Запад се следи една проруска и пропутинска реторика, която е все по-влиятелна и това явно ще окаже въздействие и в състава на новия Европейски парламент. Каква смяна бихме могли да чакаме в Европа по тази линия?
– Моето виждане е, че ще има повече националистически партии в новия Екологичен потенциал. Искам да отворя една скоба и да кажа, че каквито и да са западните националисти, каквото и да приказват те, всички те гледат към европейския план от позиция на ориентировка.
Просто тъй като във Франция, Дания, Нидерландия, Испания, Португалия има доста такива фракции. Но каквото и да приказват те, това е политически ПР. Чисто и просто, те приказват по този начин, с цел да печелят гласоподаватели, само че в действителност не слагат под въпрос самия европейски план непосредствено.
По-скоро бих бил угрижен за националистическите придвижвания в Централна и Източна Европа. Защото за разлика от своите западни сътрудници, те имат капацитета и в известна степен могат да провокират разтърсвания в обществото, които да разколебаят хората в поддръжката им към Европейски Съюз и НАТО. С едно огромно изключение, несъмнено, каквото е Полша.
Риториката на националистите от Централна и Източна Европа е намерено проруска и имат интерес от това страни като България и Румъния да останат отвън евроатлантическото пространство.
– Случилото се в Словакия евентуално е резултат от това надълбоко разделяне в обществата. Нападението над премиера Фицо по какъв начин го четете – само като разделяне на обществото в Словакия или като признак за разделянето въобще в Европа?
– По-скоро като някакъв знак на разделяне на обществото. От там нататък можем единствено да се надяваме, че това няма да провокира резултата на доминото.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Доц. доктор Искрен Иванов е преподавателят в Софийски университет, политолог, интернационален анализатор и специалист по интернационална сигурност и ръководство на спорове.
– Доц. Иванов, след встъпването си в новия мандат, съветският президент Владимир Путин направи основни рокади в системата на сигурността, като стартира от военния министър Шойгу. Как би трябвало да четем тези промени?
– Според мен измененията, които бяха направени в съветския бранш за сигурност, свидетелстват за две неща.
Първото от тях е, че съветският президент се пробва да трансферира политическа отговорност върху министъра на защитата Сергей Шойгу и огромна част от неговите съветници, защото, в последна сметка, макар осезаемия прогрес на съветските войски сега на фронта, този напредък е много конвенционален и от тази позиция, Путин има потребност да хвърли отговорността било върху министри, било върху генерали и офицери от висшето командване.
Видяхме, че за няколко месеца се смениха няколко генерали.
Вторият знак, който дават тези назначения, това е, че Путин сега се пробва да образува нов екип, с който да работи, защото вижда, че по-старото потомство офицери, не могат да отговорят на софтуерното предимство, което има Украйна сега.
Хора като Шойгу и по-старите генерали в съветското военно командване имат друго мислене.
Аз мисля, че тази промяна може да се окаже стратегическа неточност на Русия, защото все пак останало, по-старите генерали в съветското военно командване бяха майстори на психическите тактики във войната.
А точно тези тактики подсигуряваха напредъка на Русия на фона на софтуерното предимство, което имаше Украйна.
– Като говорите за прекачване на виновността – може ли да се приказва за провали на съветската войска в тази атака, което да е довело за „ рухването на главата “ на Сергей Шойгу? На този декор обаче виждаме известно предимство на съветските сили в Украйна.
– Причините за това военно предимство са две. Отново ще повторя – едната причина е чисто психическо, тъй като каквото и да е образованието на тези съветски офицери, които бяха отстранени, те владееха майсторски един метод от Втората международна война, посредством който на всяка една украинска контраофанзива Русия хвърляше голямо количество човешки маси, с цел да се смаже душeвността на съперника.
Дали техните заместници ще продължат тази тактика, е подозрително. Иначе е изцяло допустимо в един миг да се доближи в обстановка, в която този прогрес да се забави.
Втората причина, това е закъснялата американска военна помощ.
Тук обаче би трябвало да създадем и едно конкретизиране, а то е, че ще минат 4 даже 5 месеца, до момента в който Украйна реализира някакъв паритет с Русия, тъй като това забавяне несъмнено ще отнеме време и няма нещата да се случат с магическа пръчка – от през днешния ден Украйна получава ракетите, а от на следващия ден тя към този момент има превес.
– Още повече, когато приказваме и за усвояването за работа с техника, която досега не е била на въоръжение в украинската армия… Но тук стигаме и до човешкия фактор, който е сериозен проблем към този момент и за двете страни. Задъхва ли се Украйна от неналичието на нови попълнения в армията?
– Украйна несъмнено се задъхва и това е повода, заради която тя желае повече технологии. Защото истината е, че софтуерното предимство на една войска, понижава нейните човешките загуби. Ако погледнем Съединени американски щати и войната във Виетнам, ще забележим, че там те дават големи човешки загуби. Ако погледнем десетилетия по-късно, когато те водят война в Ирак и Афганистан, ще забележим, че макар изхода на тези акции, те изгубиха едвам 2000 души.
Тук въпросът не е в това войната да продължи да бъде война за човешки животи, а война на технологии.
Що се отнася до Русия, тя е не по-малко забележително положение. Според последните статистически данни тя претърпява най-вече загуби от Втората международна война насам.
Ако тогава загубите на Съветския съюз са били невиждани, то тези, които сега Русия претърпява, са в действителност големи за историята ѝ. Така че, моето мнение е, че даже след края на тази война, Русия няма да е същата.
Тя ще се трансформира в една икономическа и политическа колония на Китай и единствената причина, заради която тя продължава да хвърля хора на фронта, е че Русия има повече човешки капитал, в сравнение с Украйна. Което е неприятната вест за Украйна.
– Какво можем да чакаме от срещата на Путин с китайския президент Си във връзка с войната в Украйна?
– Направи ми усещане, че в документа за съдействие, който подписаха двете страни, напълно малко се приказва за Украйна. Основното, което е записано в този документ, е, че Русия и Китай са срещу разширението на наличието на НАТО, както и опитите на Съединени американски щати и на техните съдружници да стъпят в Тихоокеанския район.
С други думи, тази аудиенция облагодетелства само и единствено Китай. Тя е ориентирана против Съединени американски щати, само че Украйна се загатва дотолкоз доколкото тя да бъде позиционирана в китайския проект за споразумяване на спора.
Истинската цел на тази среща е да очертае някакви стъпки по какъв метод да бъде удържано западното наличие в азиатско-тихоокеанския район. Което е още едно доказателство за това, че колкото и мощна да се пробва да наподобява Русия, виждаме, че в действителност, действителният състезател зад кулисите е Китай.
– На Запад се следи една проруска и пропутинска реторика, която е все по-влиятелна и това явно ще окаже въздействие и в състава на новия Европейски парламент. Каква смяна бихме могли да чакаме в Европа по тази линия?
– Моето виждане е, че ще има повече националистически партии в новия Екологичен потенциал. Искам да отворя една скоба и да кажа, че каквито и да са западните националисти, каквото и да приказват те, всички те гледат към европейския план от позиция на ориентировка.
Просто тъй като във Франция, Дания, Нидерландия, Испания, Португалия има доста такива фракции. Но каквото и да приказват те, това е политически ПР. Чисто и просто, те приказват по този начин, с цел да печелят гласоподаватели, само че в действителност не слагат под въпрос самия европейски план непосредствено.
По-скоро бих бил угрижен за националистическите придвижвания в Централна и Източна Европа. Защото за разлика от своите западни сътрудници, те имат капацитета и в известна степен могат да провокират разтърсвания в обществото, които да разколебаят хората в поддръжката им към Европейски Съюз и НАТО. С едно огромно изключение, несъмнено, каквото е Полша.
Риториката на националистите от Централна и Източна Европа е намерено проруска и имат интерес от това страни като България и Румъния да останат отвън евроатлантическото пространство.
– Случилото се в Словакия евентуално е резултат от това надълбоко разделяне в обществата. Нападението над премиера Фицо по какъв начин го четете – само като разделяне на обществото в Словакия или като признак за разделянето въобще в Европа?
– По-скоро като някакъв знак на разделяне на обществото. От там нататък можем единствено да се надяваме, че това няма да провокира резултата на доминото.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ