Пълнозърнестият хляб, зеленчуците и кафявият ориз не са много полезни?
През последните години и десетилетия непрестанно се приказва за вредата от месото, изключително аленото. И се превъзнася изгодата от пълнозърнестия самун, пресните зеленчуци и кафявия ориз. Но ето, че и те попаднаха под прицела на рецензиите. Причината - “съдържат антивитамини ", т.е., субстанции, които не разрешават пълноценното асимилиране на потребните субстанции от храната.
Експерти изясняват дали и по какъв начин може да се понижи тяхното отрицателно влияние върху организма. Няма никакво подозрение в преимуществата на растителната храна, те са явни: високо равнище на растителни нишки и мазнини, аскорбинова киселина, бета-каротин, написа zdrave.to.
Но в растителната храна се съдържат и вещества-антинутриенти. Сред тях са така наречен лектини. Някои последователи на здравословното хранене им приписват мощно отрицателни свойства – от общо безсилие на силите и качване на килограми до удар по имунитета и даже провокиране на тумори.
Така ли е в действителност, откакто същите тези лектини се съдържат в най-високо равнище точно в продуктите, които сме привикнали да одобряваме за потребни – пресни зеленчуци, кафяв ориз или пълнозърнест самун.
Лектините са семейство белтъчини, съдържащи се в някои растителни артикули и притежаващи способността да свързват въглехидратите на повърхността на клетките, предизвиквайки тяхната аглутинация ( " срастване “). С помощта на тези протеини лектините, изясняват специалистите, растенията се отбраняват от инсекти, животни и… хора. Попадайки в техните организми, те пречат за асимилиране на минералните субстанции и нарушават междуклетъчната връзка. Нашите храносмилателни ферменти не всеки път са способни да се оправят с тях.
Между другото, глутенът е една от разновидностите на лектина. Дълго време за лектините са знаели единствено ботаниците и лекарите, до момента в който не излезе и нашумя книгата на лекар Стивън Гандри " Парадоксът на растенията: скритите рискове от " здравословната храна “. В нея той слага под подозрение вярата в безусловната изгода от продуктите, които считаме за здравословни.
Д-р Гандри твърди, че попадайки в човешкия организъм с храната, лектините въздействат отрицателно на храносмилателния развой, пречат за усвояването на витамините и минералните субстанции и покачват пропускливостта на чревната стена, попадат в кръвта и повреждат еритроцитите. Което значи, че лектините се отнасят към така наречен провъзпалителни субстанции, постоянната приложимост на които провокира и поддържа хронично инфектиране в нашето тяло. Също по този начин може да предизвикат алергични реакции и развиване на автоимунни болести.
Бобовите и пълнозърнестите артикули, ядките, семената, царевицата, картофите, патладжаните, пиперът, в това число лютивият, млечните и морските артикули – всички те съдържат доста лектини. Но най-вече ги има в пшеничното брашно, и то в пълнозърнестото, което дълго време се смяташе за най-полезно. Нашият организъм възприема този лектин като патоген, по тази причина имунитетът стартира да се бори с него, изработвайки антитела.
Съществуват простички способи доста да понижим количеството лектини в продуктите, споделят специалисти. Например, преди да сложим да се варят грахът, нахутът, фасулът и булгурът, следва да ги накиснем в студена вода за 8-12 часа. Освен това накиснати авансово, тези артикули се сваряват доста по-бързо по-късно и се понижават признаците на метеоризъм в тази ситуация от бобовите артикули.
По същия метод следва да накисваме семките и ядките, изключително що се отнася до фъстъците и кашуто. Така те по-лесно се избавят от лектините и се усвояват. У доматите, пипера и патладжаните лектини се съдържат главно в семената. Затова преди приготвянето им е задоволително просто да ги отделите от тях.
Помага и термичната обработка: патладжаните по този начин или другояче, ги готвим, а пиперът и доматите е най-добре да се запичат, преди да бъдат добавени в салатата. Въпреки че съществуват някои болести, при които тези артикули би трябвало напълно да се изключат от менюто, да вземем за пример при цьолиакия и при автоимунните заболявания като ревматоиден артрит, псориазис и т.н.
Основният съвет: следете положението си, откакто сте изяли един или различен артикул с високо наличие на лектини. Ако забележите и най-лекото разстройство на храносмилането, отмалялост, изнемощялост, появяване на акне по кожата, пробвайте въпреки и краткотрайно да изключите този артикул от менюто си. И да видите по какъв начин ще реагира организмът ви.
Експерти изясняват дали и по какъв начин може да се понижи тяхното отрицателно влияние върху организма. Няма никакво подозрение в преимуществата на растителната храна, те са явни: високо равнище на растителни нишки и мазнини, аскорбинова киселина, бета-каротин, написа zdrave.to.
Но в растителната храна се съдържат и вещества-антинутриенти. Сред тях са така наречен лектини. Някои последователи на здравословното хранене им приписват мощно отрицателни свойства – от общо безсилие на силите и качване на килограми до удар по имунитета и даже провокиране на тумори.
Така ли е в действителност, откакто същите тези лектини се съдържат в най-високо равнище точно в продуктите, които сме привикнали да одобряваме за потребни – пресни зеленчуци, кафяв ориз или пълнозърнест самун.
Лектините са семейство белтъчини, съдържащи се в някои растителни артикули и притежаващи способността да свързват въглехидратите на повърхността на клетките, предизвиквайки тяхната аглутинация ( " срастване “). С помощта на тези протеини лектините, изясняват специалистите, растенията се отбраняват от инсекти, животни и… хора. Попадайки в техните организми, те пречат за асимилиране на минералните субстанции и нарушават междуклетъчната връзка. Нашите храносмилателни ферменти не всеки път са способни да се оправят с тях.
Между другото, глутенът е една от разновидностите на лектина. Дълго време за лектините са знаели единствено ботаниците и лекарите, до момента в който не излезе и нашумя книгата на лекар Стивън Гандри " Парадоксът на растенията: скритите рискове от " здравословната храна “. В нея той слага под подозрение вярата в безусловната изгода от продуктите, които считаме за здравословни.
Д-р Гандри твърди, че попадайки в човешкия организъм с храната, лектините въздействат отрицателно на храносмилателния развой, пречат за усвояването на витамините и минералните субстанции и покачват пропускливостта на чревната стена, попадат в кръвта и повреждат еритроцитите. Което значи, че лектините се отнасят към така наречен провъзпалителни субстанции, постоянната приложимост на които провокира и поддържа хронично инфектиране в нашето тяло. Също по този начин може да предизвикат алергични реакции и развиване на автоимунни болести.
Бобовите и пълнозърнестите артикули, ядките, семената, царевицата, картофите, патладжаните, пиперът, в това число лютивият, млечните и морските артикули – всички те съдържат доста лектини. Но най-вече ги има в пшеничното брашно, и то в пълнозърнестото, което дълго време се смяташе за най-полезно. Нашият организъм възприема този лектин като патоген, по тази причина имунитетът стартира да се бори с него, изработвайки антитела.
Съществуват простички способи доста да понижим количеството лектини в продуктите, споделят специалисти. Например, преди да сложим да се варят грахът, нахутът, фасулът и булгурът, следва да ги накиснем в студена вода за 8-12 часа. Освен това накиснати авансово, тези артикули се сваряват доста по-бързо по-късно и се понижават признаците на метеоризъм в тази ситуация от бобовите артикули.
По същия метод следва да накисваме семките и ядките, изключително що се отнася до фъстъците и кашуто. Така те по-лесно се избавят от лектините и се усвояват. У доматите, пипера и патладжаните лектини се съдържат главно в семената. Затова преди приготвянето им е задоволително просто да ги отделите от тях.
Помага и термичната обработка: патладжаните по този начин или другояче, ги готвим, а пиперът и доматите е най-добре да се запичат, преди да бъдат добавени в салатата. Въпреки че съществуват някои болести, при които тези артикули би трябвало напълно да се изключат от менюто, да вземем за пример при цьолиакия и при автоимунните заболявания като ревматоиден артрит, псориазис и т.н.
Основният съвет: следете положението си, откакто сте изяли един или различен артикул с високо наличие на лектини. Ако забележите и най-лекото разстройство на храносмилането, отмалялост, изнемощялост, появяване на акне по кожата, пробвайте въпреки и краткотрайно да изключите този артикул от менюто си. И да видите по какъв начин ще реагира организмът ви.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ