През последните две десетилетия 1668 журналисти или средно по 80

През последните две десетилетия 1668 публицисти или приблизително по 80 годишно са изгубили живота си, изпълнявайки служебните си отговорности. Това сочат данните на „ Репортери без граници “. В статистиката влизат случаи като убийствата на Джамал Хашоги и Дафне Каруана Галиция, както и атентатът против сатиричното издание „ Шарли Ебдо “ в Париж.

Войната в Украйна е измежду главните аргументи за смъртните случаи през 2022-ра – от началото на нашествието на терен са починали 8 души. 

Освен тази статистика - броят на задържаните също е висок. 533-ма са арестувани, а един от най-популярните случаи от последните месеци е карцерът на съветската журналистка Марина Овсянникова, която обществено осъди войната в Украйна.

На хоризонта обаче се задава нова форма на напън , с която публицисти и неправителствени организации се сблъскват - така наречен стратегически каузи против обществено присъединяване или SLAPP . При тях всекидневно физически лица или компании завеждат каузи против публицисти, изложили обществени обстоятелства против тях. По-просто казано - тези каузи най-често са за клюка и интервенция в персоналния живот.

Експерти показват, че главната цел на повдигането на обвиняванията е подсъдимите да се откажат от разгласяването на избрани разкрития в своите следствия.

Според Европейския център за свободата на пресата и медиите (ECPMF) главните характерности на SLAPP делата са вцепеняващ резултат по отношение на работата на наказания и причиняване на финансови вреди.

Флутура Кусари, която работи за ECPMF, споделя, че в цяла Европа, в това число и в България, се следи увеличение на правните закани против публицисти посредством завеждане на стратегически каузи против обществено присъединяване.

„ Когато публицист стартира следствие и се свърже със своите събеседници, с цел да изиска коментар, отговор на обвинявания или друго, тези хора, които нормално са политици, предприемачи, публични фигури, реагират с юристи. Заплашват публицистите и им споделят да не разгласяват нищо, тъй като рискуват да бъдат наказани “, споделя тя.

Към момента няма ограничавания в сумите, които ищците по сходни каузи могат да предявяват. Така да вземем за пример по един от исковете против екологичната организация Greenpeace предстоящото обезщетение е 900 млн. $.

Ограничения няма и в броя SLAPP каузи, които едно лице може да завежда. Убитата малтийска журналистка Дафне Каруана Галиция е била упрекната 19 пъти от едно и също лице. Към момента на гибелта ѝ през 2017 година против нея е имало близо 50 висящи SLAPP каузи. Едно от тях е за клюка и е заведено от малтийската банка Pilatus, откъдето поискали 40 млн. $ обезщетение.

СЛУЧАИТЕ У НАС

Заведени SLAPP каузи има и против български публицисти. През 2018 година в уеб страницата Mediapool Борис Митов разгласява текст със заглавие „ Градският съд изиска за началник неоцапан арбитър, а не абсурден милионер. На ход е Висш съдебен съвет “. В обявата става дума за Евгени Георгиев и Светлин Михайлов, които към оня миг са претенденти за ръководител на Софийския градски съд.

Според текста Михайлов има над 1 млн. лева и общо 7 недвижими парцела. Борис напомня и за случаи от мандата на Михайлов като ръководител на Софийски градски съд – от 2004 до 2009 година, като да вземем за пример разкритието на немското издание „ Шпигел “, че съдията карал първокласен джип, откраднат в Германия и иззет у нас. След обявата автомобилът е върнат назад на Министерството на финансите, откъдето в действителност са го дали на съда.

Борис споделя, че много от обстоятелствата, които загатва, към този момент са били тиражирани в медиите.

„ Идеята на моя 1-ви текст от тези 4 беше да напомня Светлин Михайлов с какво се свързва в правосъдната система и на фона на всички тези остарели и много позабравени условия – дали съдиите в Софийски градски съд биха желали още веднъж да бъдат ръководени от сходна персона “, споделя той.

Заради публикуването на текстовете – през 2019 година Михайлов завежда гражданско дело против Борис Митов и основната редакторка на Mediapool, Стояна Георгиева. Те схващат за това, откакто сметките им са запорирани.

„ Бях, меко казано, неприятно сюрпризиран, защото това означаваше, че няма да мога да получавам заплатата си по тази сметка повече. И освен по тази, а по всички останали сметки, които мога да си направя в България “, продължава Митов.

В началото на 2022 година Софийският градски съд постановява на първа инстанция Митов и Георгиева да платят обезщетение от 60 000 лева на Михайлов, плюс 7000 лева разходи по делото. До решението се стига, откакто правосъдният развой е разпределен поредно на трима съдии, последният от които е Даниела Попова.

„ Даниела Попова беше командирована от Софийския областен съд 2 месеца преди да вземе на доклад това дело и го реши незабавно, като на 100% почете всички искания на Светлин Михайлов. Любопитното е, че същата година – 2021-ва, през лятото тя беше оглавила Българската съдийска асоциация, която е една от 2-те огромни съсловни организации на съдиите в България. Любопитният миг тук е, че един от нейните е основатели е Светлин Михайлов. Не споделям, че има връзка, просто е реалност, който някак си се набива на очи “, споделя Борис Митов.

След разгласяването на случая от Асоциацията на европейските публицисти в България разясниха, че делото повдига въпроса „ самостоятелен и неутрален “ ли е съдията, постановил решението.

Заради случая от неправителствената организация „ Репортери без граници “ приканиха властта у нас да противодейства на делата от вида SLAPP, които съгласно тях целят да лимитират свободата на изложение.
Присъдата може да сътвори рисков казус за свободата на медиите в България. Непропорционалният размер на компенсациите, които публицистите са наказани да платят, може да има вцепеняващ резултат върху медиите, отразяващи въпроси от публичен интерес.
Позиция на " Репортери без граници "

В началото на тази година на втора инстанция компенсацията за Михайлов беше понижено до 4000 лева, откакто апелативните съдии отхвърлиха множеството искания.

4 години след началото на делото Борис се надява то да продължи на последваща инстанция.

„ Законът планува опция, когато исковете са над 5000 лева, да има и трета инстанция, в случай че се стигне до такава степен. Ще апелираме сигурно, въпросът тук е дали Върховният касационен съд ще допусне до разглеждане тази тъжба “, твърди той.

Вече има инструкция против SLAPP делата

През 2021 година от Европейската комисия предложиха инструкция, която планува отбрана на публицисти и деятели, в това число компенсации и попречване на правосъдното гонене. Всяка от страните в блока би трябвало да приложи документа в личното си законодателство, когато той бъде утвърден.

През декември на последния за 2022-ра Съвет по правораздаване и вътрешни работи, когато България и Румъния бяха отхвърлени за Шенген, за първи път министрите от блока разговаряха за плана за инструкция. Тогава от Съвета показаха, че страните членки поддържат документа.
Демокрацията се нуждае от здрав и плуралистичен обществен спор, в това число по комплицирани въпроси. Този спор разчита на присъединяване на публицистите и гражданското общество. SLAPP делата им пречат да извършват тази значима роля. Никой в Европейския съюз не би трябвало да се опасява да излага възгледите си и да споделя информация, която има значение за всички нас. Ако желаеме да сме ефикасни и да имаме влияние, ни трябват мощни защитни механизми в законодателството.
Вера Йоурова, зам.-председател на Европейска комисия по полезности и бистрота

По време на полемиките служебният правосъден министър Крум Зарков, съобщи, че България поддържа директивата.

„ В България сме подготвени да продължим да работим градивно по построяването на тази инструкция, като в това време сме се заели и с българското законодателство, тъй че да го приведем в сходство със стандартите, избрани от Европейския съд по правата на индивида, съгласно които високите длъжностни лица би трябвало да имат по-висока толерантност към рецензии, изразявани в средствата за всеобща информация или другаде “, споделя той.

Източник на Euronews Bulgaria в Европейския съвет разяснява, че разискването продължава. Следва разглеждане на директивата в Европейския парламент, което се чака да стартира в идващите месеци. 

Правният специалист Флутура Кусари споделя, че препоръчаната от Европейски Съюз инструкция ще разреши на съдилищата в блока да отхвърлят делата против публицисти в доста ранен стадий.
От информацията, която имам, България демонстрира известно отвращение да поддържа препоръчаната инструкция. Така че, приканвам министърът на правораздаването обществено да поддържа директивата от името на България, тъй като това ще помогне на публицистите тук.
Флутура Кусари, старши юридически консултант в Европейския център за независимост на пресата и медиите

Освен това Флутура следи обстановката у нас с импортирания в актуалното Народното събрание законопроект за регистрация на така наречен „ задгранични сътрудници “. Според плана на партия „ Възраждане “ всеки, който в границите на година получава финансова помощ от чужбина над 1000 лева, би трябвало бъде вписан като задграничен сътрудник в указател, воден от Министерството на правораздаването. А това ще води до забрани като присъединяване в политически действия, публични поръчки и работа в държавните университети.

„ Притеснени сме от тази самодейност, документирана е в платформата ни Mapping Media Freedom, тъй като е директна опасност за публицистите и медиите. Това, че получават задгранично финансиране е положително и не е нещо, против което властта би трябвало да се бори. Защото това е метод медиите да са самостоятелни. И която и да е мярка с директно влияние върху медиите, които получават непозната поддръжка, е опасност и за публицистиката “, прибавя Кусари.

От Европейския център за независимост на пресата и медиите показват, че, с изключение на посредством гледище за правни механизми, общностите от публицисти и деятели могат да противодействат на SLAPP делата, като се сплотяват към тях и ги огласяват.