Вижте удивителната история на най-изпечения измамник, продал Айфеловата кула 2 пъти
През май 1935 година Тайните служби залавят един от най-издирваните хора в Европа и Съединени американски щати. Виктор Лустиг с прозвището Графа е натрупал положение от огромни схеми и е пращал за зелен хайвер даже мафиоти като Ал Капоне. Тайните служби го следели от близо 7 месеца, преди да се уверят, че вървят по стъпките на верния човек. Агентите го разказват като мистериозен и подреден мъж, а прякора си Графа получава поради вежливото си и обиграно държание.
Лустиг е хванат с куфарче в ръка, което подава невъзмутимо на сътрудниците. По време на разпита той е спокоен и въздържан. Очаквало се в куфарчето да бъдат открити неотдавна напечатани подправени банкноти, само че вътре имало единствено облекла.
Претърсвайки го, в джоба му намират ключ. Питат го за къде е, а Лустиг единствено подвига плещи. След в детайли търсене се схваща, че ключът пасва на шкафче наоколо до метростанцията на Таймс Скуеър, а вътре имало 51 000 $ подправени банкноти.
Така стартира финалната глава от живота на един от най-изпечените измамници, които историята познава. Години наред той е надхитрял управляващите, само че към този момент управляващите го държат в ръцете си.
Въпреки че против него се повдига обвиняване за владеене на подправена валута, Виктор Лустиг не изглеждал обезпокоен от това. Дори неведнъж казвал, че не съществува затвор, който може да го задържи.
До самия край той разчита на изобретателния си разум. Роден в Австро-Унгария през 1890 година, още от дете той е имал огромно самочувствие и разсъдък, който го доближил до най-големите за времето си предприемачи.
Мечтата му била да научи какъв брой се може повече езици и да обиколи света, само че дружно с това разкрил и различен собствен гений – да манипулира и мами хората с нечувано майсторство. В диалози насилствено споменавал, че има кутия за пари.
Външният тип на въпросната кутия напомнял за корабен сандък, само че щом я отворил, се показвала комплицирана машина. Вътре пъхал банкнота от 100 $ и малко по-късно изваждал втора, подправена банкнота, която на пръв взор не можела да се разграничи от оригинала.
Хората, пред които провел тези демонстрации, незабавно ахвали и питали от кое място да се снабдят с такава кутия. Със остарялата принуда той отговарял, че е подготвен да се раздели с вълшебната машина против 10 000 $. Много са случаите, в които получава 4-5 пъти повече. Докато схванат, че са били излъгани, от Лустиг нямало и диря.
През 1925 година той идва в Париж и попада на публикация за ръждясващата Айфелова кула. По това време парижани били разграничени в мнението дали да запазят емблематичния монумент за града си, като мнозина считали, че кулата би трябвало да се събори, вместо да се пилеят пари по поддържането ѝ.
Тогава на Лустиг му хрумва концепция, която ще го трансформира в легенда. Той се среща с най-големите търговци на скрап в града и разисква цената на вероятно съборената Айфелова кула.
Представя се за заместник-директор от Министерството на пощите и телеграфите и изисква среща с водещите прекупвачи на скрап. В хотелска стая събира 7000 търговци и му остава да реши кой от тях е най-големият шаран.
Тъй като предприемачът Андре Поасон е бил нов града, вниманието му се насочва към него. Поасон се хваща на въдицата и заплаща 70 000 $ в брой, с цел да му уредят Айфеловата кула, откакто бъде бутната.
Графа прибира сумата и потегля към Австрия, очаквайки, че Поасон ще разгласи измамата. Страхувайки се от обществено оскърбление обаче, той взема решение да премълчи и не уведомява управляващите за крупната сума, която му взели.
Това дава зелена светлина на Лустиг, който взема решение да тества още веднъж схемите си, единствено че в Съединени американски щати. Известни са 40 излъгани от него, включително и данъчни чиновници, които с подготвеност си купували части от Айфеловата кула.
Най-големият му взрив оттатък океана обаче идва, откакто го свързват с Ал Капоне. Графа желае от гангстера 50 000 $ за огромна финансова машинация и дава обещание да му върне парите до 2 месеца.
Прибира парите в сейф, а два месеца по-късно се връща при мафиота с тях и споделя, че му връща заема, само че договорката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Ал Капоне му дава 5000 $ безплатно.
През 1930 година стартира да печата подправени пари с химика Том Шоу. Само за няколко месеца тези банкноти станали известни като Банкнотите на Лустиг и били на път да преобърнат цялата финансова система на Съединени американски щати.
Графа сполучливо се изплъзвал на шерифите, до момента в който не изневерил на приятелката си Били Мей с годеницата на своя съучастник Том Шоу. Заслепена от ревнивост, тя се обажда на полицията и дава точните координати на измамника.
Така Тайните служби го залавят единствено на няколко пресечки от хотела, в който е отседнал. Изпращат го в пандиза, където да чака правосъдния си развой. Облечен в затворнически облекла, Лустиг сплита чаршафите в стаята си и преструвайки се на мияч на прозорци, бяга от ареста.
Заловен е месец по-късно в Питсбърг и наказан на 20 години затвор в Алкатраз. Няколко месеца по-късно обаче умира от пневмония.
Източник: sanovnik.bg
Лустиг е хванат с куфарче в ръка, което подава невъзмутимо на сътрудниците. По време на разпита той е спокоен и въздържан. Очаквало се в куфарчето да бъдат открити неотдавна напечатани подправени банкноти, само че вътре имало единствено облекла.
Претърсвайки го, в джоба му намират ключ. Питат го за къде е, а Лустиг единствено подвига плещи. След в детайли търсене се схваща, че ключът пасва на шкафче наоколо до метростанцията на Таймс Скуеър, а вътре имало 51 000 $ подправени банкноти.
Така стартира финалната глава от живота на един от най-изпечените измамници, които историята познава. Години наред той е надхитрял управляващите, само че към този момент управляващите го държат в ръцете си.
Въпреки че против него се повдига обвиняване за владеене на подправена валута, Виктор Лустиг не изглеждал обезпокоен от това. Дори неведнъж казвал, че не съществува затвор, който може да го задържи.
До самия край той разчита на изобретателния си разум. Роден в Австро-Унгария през 1890 година, още от дете той е имал огромно самочувствие и разсъдък, който го доближил до най-големите за времето си предприемачи.
Мечтата му била да научи какъв брой се може повече езици и да обиколи света, само че дружно с това разкрил и различен собствен гений – да манипулира и мами хората с нечувано майсторство. В диалози насилствено споменавал, че има кутия за пари.
Външният тип на въпросната кутия напомнял за корабен сандък, само че щом я отворил, се показвала комплицирана машина. Вътре пъхал банкнота от 100 $ и малко по-късно изваждал втора, подправена банкнота, която на пръв взор не можела да се разграничи от оригинала.
Хората, пред които провел тези демонстрации, незабавно ахвали и питали от кое място да се снабдят с такава кутия. Със остарялата принуда той отговарял, че е подготвен да се раздели с вълшебната машина против 10 000 $. Много са случаите, в които получава 4-5 пъти повече. Докато схванат, че са били излъгани, от Лустиг нямало и диря.
През 1925 година той идва в Париж и попада на публикация за ръждясващата Айфелова кула. По това време парижани били разграничени в мнението дали да запазят емблематичния монумент за града си, като мнозина считали, че кулата би трябвало да се събори, вместо да се пилеят пари по поддържането ѝ.
Тогава на Лустиг му хрумва концепция, която ще го трансформира в легенда. Той се среща с най-големите търговци на скрап в града и разисква цената на вероятно съборената Айфелова кула.
Представя се за заместник-директор от Министерството на пощите и телеграфите и изисква среща с водещите прекупвачи на скрап. В хотелска стая събира 7000 търговци и му остава да реши кой от тях е най-големият шаран.
Тъй като предприемачът Андре Поасон е бил нов града, вниманието му се насочва към него. Поасон се хваща на въдицата и заплаща 70 000 $ в брой, с цел да му уредят Айфеловата кула, откакто бъде бутната.
Графа прибира сумата и потегля към Австрия, очаквайки, че Поасон ще разгласи измамата. Страхувайки се от обществено оскърбление обаче, той взема решение да премълчи и не уведомява управляващите за крупната сума, която му взели.
Това дава зелена светлина на Лустиг, който взема решение да тества още веднъж схемите си, единствено че в Съединени американски щати. Известни са 40 излъгани от него, включително и данъчни чиновници, които с подготвеност си купували части от Айфеловата кула.
Най-големият му взрив оттатък океана обаче идва, откакто го свързват с Ал Капоне. Графа желае от гангстера 50 000 $ за огромна финансова машинация и дава обещание да му върне парите до 2 месеца.
Прибира парите в сейф, а два месеца по-късно се връща при мафиота с тях и споделя, че му връща заема, само че договорката е пропаднала. Впечатлен от честността му, Ал Капоне му дава 5000 $ безплатно.
През 1930 година стартира да печата подправени пари с химика Том Шоу. Само за няколко месеца тези банкноти станали известни като Банкнотите на Лустиг и били на път да преобърнат цялата финансова система на Съединени американски щати.
Графа сполучливо се изплъзвал на шерифите, до момента в който не изневерил на приятелката си Били Мей с годеницата на своя съучастник Том Шоу. Заслепена от ревнивост, тя се обажда на полицията и дава точните координати на измамника.
Така Тайните служби го залавят единствено на няколко пресечки от хотела, в който е отседнал. Изпращат го в пандиза, където да чака правосъдния си развой. Облечен в затворнически облекла, Лустиг сплита чаршафите в стаята си и преструвайки се на мияч на прозорци, бяга от ареста.
Заловен е месец по-късно в Питсбърг и наказан на 20 години затвор в Алкатраз. Няколко месеца по-късно обаче умира от пневмония.
Източник: sanovnik.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ