Малките ученички на фронта при Битката за Окинава
През март 1945 година, когато края на Втората международна война към този момент наближава, Съединени американски щати атакуват остров Окинава. Завземането на тази територия е от жизненоважно значение, защото ще послужи като основа за възможното навлизане в самата Япония. Битката надлежно е една от най-жестоките и кървави през цялата война като довежда до 240 000 смъртни случая, в това число 150 000 цивилни. Японците водят обезверена битка, привличайки цивилните окинавци като от време на време ги употребяват като живи щитове.
Като допълнение към това, японците активизират над 200 ученички (плюс 18 учители) от женски учебни заведения в сестринско поделение към императорската японска войска, с цел да оказват помощ с грижите за ранените. Момичетата работят в ужасни условия и доста от тях са убити при кръстосания огън. Те щяха да станат известни като Ученичките на Химеюри.
Малки девойки махат за довиждане на пилот-камикадзе
Нашествието на Съединени американски щати в Окинава е най-голямото десантно нахлуване в целия Тихоокеански спектакъл и бързо ще прерасне в тежко клане, сходно на което рядко се среща в актуалните борби.
След години на война и двете страни са очевидци на неописуеми ужаси, до момента в който непрекъснатата грубост на японските сили се отразява на американските войски. В този гибелен конфликт в Тихия океан и двете страни дават всичко от себе си.
Японците наемат цивилни, с цел да се бият и да служат като живи щитове, вършат голям брой камикадзе офанзиви и се борят с плам до самия край. Трудностите при разграничаването на цивилни от бойци значат, че американските сили постоянно стрелят по цивилни неумишлено. Когато всичко завършва, от предвоенното гражданско население на Окинава от 300 000 души е останало единствено половината. А тези, които остават, страдат от апетит, защото японските сили вземат всичката храната за себе си.
Японците също по този начин популяризират погрешна информация измежду популацията на Окинава, която предизвестява за варварското и нечовешко отношение, което то ще понесе от ръцете на американски бойци. Тези страхове довеждат до огромен брой самоубийства, които са интензивно насърчавани от японските войски, които даже дават на жителите нужните средства за това.
Когато борбата завършва, доста окинавци са сюрпризирани от положителното отношение, което получават от американците.
Входът към пещерата, където умират няколко десетки възпитаници
През март 1945 година 222 възпитаници и 18 учители от женската гимназия в Окинава Даичи и женското учебно заведение в Окинава Шихан са погрешно осведомени от японците, че ще стартират работа в лечебните заведения на Червения кръст. Освен това им е казано, още веднъж погрешно, че войната против Съединени американски щати ще бъде извоювана елементарно и че те ще работят надалеч от всевъзможни сражения.
Очаква се учениците да се върнат към уроците си, откакто службата им завърши и даже донасят със себе си учебните си такъми и униформите си в подготовка за това завръщане.
Те в действителност са командировани на фронтовите линии, където служат в полевите лечебни заведения, издигнати в пещерите на острова. При тези ужасни условия учениците правят примитивни интервенции и ампутации на ранени бойци. Някои също са натоварени с въоръжаването на фронтовите сили, до момента в който други транспортират и погребваха мъртвите. Това продължава съвсем през целия тримесечен интервал на борбата.
До средата на юни към този момент недохранените ученички към момента работят във влажните, инфектирани с заболявания пещери, цялостни с телата на мъртви цивилни и бойци. Битката обаче е към своя край и с японското проваляне учениците към този момент бяха позволени да се приберат, макар жестоката борба, която към момента бушува към тях.
През това време доста от тях са убити, хванати в кръстосания огън сред американски и японски патрони. Петима учители и 46 малчугани са инцидентно убити от офанзива на Съединени американски щати с бял фосфор, предопределена за японските сили, до момента в който се пробват да се скрият от борбата.
80% от учениците и учителите обаче почиват, откакто са изпратени вкъщи. Редица от тях се самоубиват заради боязън от тежко отношение от Съединени американски щати. След като борбата завършва, 211 от 222 ученика са убити, до момента в който остават единствено 2 учители от 18.
След края на Втората международна война в тяхна памет е повдигнат паметникът Химеюри, който съдържа името на всеки възпитаник от Химеюри, погубен по време на борбата при Окинава.
Някои от оживелите възпитаници са живи и през днешния ден.
