Съдебната синекура – банка кадри за удобна номенклатура
През миналата седмица при приключване на своя мандат Висшият правосъден съвет (ВСС) създаде следващите две лишени от претекстове решения. Първото, за избор на ръководител на Върховния административен съд (ВАС), не беше сполучливо стимулирано, защото от дълго време бе ясно, че се работи по политическа заповед на политико-олигархичните кръгове. Така призваните по конституция и закон да бранят правосъдната самостоятелност като висша полезност за следващ път потвърдиха, че са оплетени в зависимости лица и са негодни да извършват висши длъжности в страната. Негоден е и самият модел на действие на Висш съдебен съвет (детайли виж тук). Но пък негодните се потвърдиха като твърдо болшинство. Ако се съди от гласуването за ръководител на Върховен административен съд, малцинството във Висш съдебен съвет, отстояващо кардинални позиции, бе сведено до Лозан Панов, Калин Калпакчиев, Галина Карагьозова, Юлия Ковачева и Соня Найденова (5 от 25).
Второто решение на Висш съдебен съвет от седмицата е за нарастване на магистратските заплати. Само по себе си то би било обосновано, в случай че бе съпроводено с критерии по какъв начин да бъдат нараснали заплатите на най-натоварените съдии и прокурори. В допълнение, при увеличение на разноските за магистратите следва да бъде съкращавана ненужната администрацията в правосъдната система. За задачата ще дадем няколко образеца за администрация, която работи при противоречива резултатност. А с цел да е сладкодумен образецът, ще вземем за модел на проучване точно Върховен административен съд.
Съдията като притежател на правосъдната власт има пълномощието да преглежда и взема решение делата. В тази си активност и поради сериозната натовареност в редица съдилища и прокуратури е въведен институтът на правосъдния асистент (или, надлежно, прокурорски помощник). Съдебният асистент също е правист, само че за разлика от фигурата на съдията не е със статута на магистрат, а бива причисляван към правосъдната администрация. Той извършва най-често съпътстващи функционалности при проучването на правосъдните каузи и постановяването на решение – преглежда доказателствата, събира относима правосъдна процедура или разписва план на решението по делото. Един тип от правосъдните помощници не зависи доста, само че неведнъж активността им е от решаваща помощ за съдиите. Но не за всички съдии и съдилища, защото право на правосъдни помощници получават съдилищата и прокуратурите по решение на Висш съдебен съвет въз основа на степента на натовареност. Към сегашния миг няма обединен стандарт при какъв коефициент на натовареност какъв брой правосъдни помощници ще получи всеки съд. А това дава опция правосъдни помощници да се отпускат по субективни критерии, които нямат нищо общо с съответни измерители за натовареност.
Дори и след измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година не беше въведено обвързване състезанията за правосъдни помощници да се организират централизирано от Висш съдебен съвет и при обединен изпитен стандарт, по сходство на надпреварата за младши съдии и прокурори. Това към този момент дава неконтролируемата опция ръководителят на даден съд самичък да назначава правосъдни помощници, както и да прави оценка качеството им на работа, защото съдиите са лишени от правото да атестират поверените им помощници.
В съответния случай във Върховния административен съд е общопризнат критерият за назначение на администрация, прочут от социалистическия интервал: „ На наш приятел дете е”. Така да вземем за пример, за правосъден асистент във Върховен административен съд кандидатства дъщерята на сегашния член на Висш съдебен съвет Галя Георгиева. Предвид обстоятелството, че процедурата за избор на правосъден асистент още не е завършила, то вотът на майка ѝ по време на извършения избор за ръководител на Върховен административен съд е открит спор на ползи – както по в този момент настоящия закон, по този начин и по бъдещия антикорупционен закон. Това поставя противен отпечатък върху цялата процедура за нов ръководител на Върховен административен съд, само че до този миг реакция от страна на Висш съдебен съвет и самата Георгиева няма.
През годините правосъдни помощници във Върховен административен съд са били постоянно деца на високата магистратска и академична номенклатура – на някогашния декан на Юридическия факултет на СУ Тенчо Колев Дундов, на някогашния член на Висш съдебен съвет Цони Цонев и други Към сегашния миг от правосъден асистент в необикновен процесуален представител на Върховен административен съд е нараснал и синът на Анелия Мингова и Емил Мингов (преподаватели в СУ) – Асен Мингов. Това Върховният административен съд да има процесуален представител, който се явява по делата против съда, е като външна компания за разчистване да има назначени чистачки от отдела по разчистване на своя клиент. В теорията и практиката е възприето мнение, че функционалността на процесуален представител на съда може да се извършва още веднъж от правосъден асистент или юрист, както и от самия ръководител на съда, което в тази ситуация я прави непотребна като щат във Върховен административен съд. Във Върховен административен съд има назначени двама процесуални представители.
Това, че Върховен административен съд се е трансформирал в „ приемно семейство” за децата на видни магистрати и университетски дейци не би било проблем, в случай че не пораждаше нов циничен кръг зависимости и не създаваше груби спорове на ползи. Важно е да се уточни, че хабилитираните преподаватели по право – професори и доценти – вземат участие в конкурсни комисии за назначение и повишение на съдии и прокурори, а децата на висшите съдии учат право. Така зависимостите стават двустранни и мощно изразителни. Именно по този модел се основават условия за властова корупция и търговия с въздействие. А като в допълнение отрицателно проявяване нараства неконтролируемо щатът на администрацията, а оттова и разноските за заплати и обществени заплащания. Така обществото, до неотдавна отглеждало партийна номенклатура, към този момент отглежда магистратска номенклатура. А казусът е в безмълвното вътрешно единодушие на общността, която премълчава и се съгласява с пороците на системата. Докато мълчанието е по-силно от съпротивата, ще имаме слаби и обслужващи частни ползи институции. А бюджетът на правосъдната власт от 565 млн. лв. за 2017 година умерено ще продължи да пораства с по 10-20 млн. на година.
Иван Брегов - De Fakto
Второто решение на Висш съдебен съвет от седмицата е за нарастване на магистратските заплати. Само по себе си то би било обосновано, в случай че бе съпроводено с критерии по какъв начин да бъдат нараснали заплатите на най-натоварените съдии и прокурори. В допълнение, при увеличение на разноските за магистратите следва да бъде съкращавана ненужната администрацията в правосъдната система. За задачата ще дадем няколко образеца за администрация, която работи при противоречива резултатност. А с цел да е сладкодумен образецът, ще вземем за модел на проучване точно Върховен административен съд.
Съдията като притежател на правосъдната власт има пълномощието да преглежда и взема решение делата. В тази си активност и поради сериозната натовареност в редица съдилища и прокуратури е въведен институтът на правосъдния асистент (или, надлежно, прокурорски помощник). Съдебният асистент също е правист, само че за разлика от фигурата на съдията не е със статута на магистрат, а бива причисляван към правосъдната администрация. Той извършва най-често съпътстващи функционалности при проучването на правосъдните каузи и постановяването на решение – преглежда доказателствата, събира относима правосъдна процедура или разписва план на решението по делото. Един тип от правосъдните помощници не зависи доста, само че неведнъж активността им е от решаваща помощ за съдиите. Но не за всички съдии и съдилища, защото право на правосъдни помощници получават съдилищата и прокуратурите по решение на Висш съдебен съвет въз основа на степента на натовареност. Към сегашния миг няма обединен стандарт при какъв коефициент на натовареност какъв брой правосъдни помощници ще получи всеки съд. А това дава опция правосъдни помощници да се отпускат по субективни критерии, които нямат нищо общо с съответни измерители за натовареност.
Дори и след измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година не беше въведено обвързване състезанията за правосъдни помощници да се организират централизирано от Висш съдебен съвет и при обединен изпитен стандарт, по сходство на надпреварата за младши съдии и прокурори. Това към този момент дава неконтролируемата опция ръководителят на даден съд самичък да назначава правосъдни помощници, както и да прави оценка качеството им на работа, защото съдиите са лишени от правото да атестират поверените им помощници.
В съответния случай във Върховния административен съд е общопризнат критерият за назначение на администрация, прочут от социалистическия интервал: „ На наш приятел дете е”. Така да вземем за пример, за правосъден асистент във Върховен административен съд кандидатства дъщерята на сегашния член на Висш съдебен съвет Галя Георгиева. Предвид обстоятелството, че процедурата за избор на правосъден асистент още не е завършила, то вотът на майка ѝ по време на извършения избор за ръководител на Върховен административен съд е открит спор на ползи – както по в този момент настоящия закон, по този начин и по бъдещия антикорупционен закон. Това поставя противен отпечатък върху цялата процедура за нов ръководител на Върховен административен съд, само че до този миг реакция от страна на Висш съдебен съвет и самата Георгиева няма.
През годините правосъдни помощници във Върховен административен съд са били постоянно деца на високата магистратска и академична номенклатура – на някогашния декан на Юридическия факултет на СУ Тенчо Колев Дундов, на някогашния член на Висш съдебен съвет Цони Цонев и други Към сегашния миг от правосъден асистент в необикновен процесуален представител на Върховен административен съд е нараснал и синът на Анелия Мингова и Емил Мингов (преподаватели в СУ) – Асен Мингов. Това Върховният административен съд да има процесуален представител, който се явява по делата против съда, е като външна компания за разчистване да има назначени чистачки от отдела по разчистване на своя клиент. В теорията и практиката е възприето мнение, че функционалността на процесуален представител на съда може да се извършва още веднъж от правосъден асистент или юрист, както и от самия ръководител на съда, което в тази ситуация я прави непотребна като щат във Върховен административен съд. Във Върховен административен съд има назначени двама процесуални представители.
Това, че Върховен административен съд се е трансформирал в „ приемно семейство” за децата на видни магистрати и университетски дейци не би било проблем, в случай че не пораждаше нов циничен кръг зависимости и не създаваше груби спорове на ползи. Важно е да се уточни, че хабилитираните преподаватели по право – професори и доценти – вземат участие в конкурсни комисии за назначение и повишение на съдии и прокурори, а децата на висшите съдии учат право. Така зависимостите стават двустранни и мощно изразителни. Именно по този модел се основават условия за властова корупция и търговия с въздействие. А като в допълнение отрицателно проявяване нараства неконтролируемо щатът на администрацията, а оттова и разноските за заплати и обществени заплащания. Така обществото, до неотдавна отглеждало партийна номенклатура, към този момент отглежда магистратска номенклатура. А казусът е в безмълвното вътрешно единодушие на общността, която премълчава и се съгласява с пороците на системата. Докато мълчанието е по-силно от съпротивата, ще имаме слаби и обслужващи частни ползи институции. А бюджетът на правосъдната власт от 565 млн. лв. за 2017 година умерено ще продължи да пораства с по 10-20 млн. на година.
Иван Брегов - De Fakto
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ