Честваме Успението Богородично. Какво да правим на празника
През IV век вдигнали храм в Йерусалим върху мястото, където е било положено тялото За Света гора-Атон споделила: Това място ще бъде мой чоп, даден ми от моя Син и Бог, ще му бъда застъпница
На 15 август означаваме Успение Богородично или Голяма Богородица, както го назовава народът. Това е един от най-големите християнски празници, отдаден е на гибелта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.
-->
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдание се прави на 23 август.
Най-старото място, обвързвано с почитанието към Св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
Още от първите епохи на християнството св. Църква наредила да се чества денят " Успение на пресвета Богородица ". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесението на Спасителя, не са предадени от античните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина след възнесението Христово, светите апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя.
Всички вярващи живеели в единогласие и обич и непрекъснато се молели
С тях била и Майката Христова и някои свети дами, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е какъв брой радостно и утешително било наличието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя възвишен Учител. Тя евентуално им предавала ония думи, които, съгласно евангелист Лука, " спазвала, като ги слагала в сърцето си " (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с обич и страхопочитание. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, който самичък Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като наследник - вместо Себе Си - на Своята пречиста Майка; и оттогава Йоан, като я взел при себе си у дома, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, където страдал, починал и възкръснал нейният възвишен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, където било положено тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия бит да посещават местата, осветени посредством наличието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал гонение срещу Църквата, пречистата Божия Майка отпътувала за известно време в Ефес, където проповядвал св. Йоан Богослов. Има поверие, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, който нейният Син възкресил от мъртвите, бил свещеник. Ето какво споделя църковното поверие за това:
" Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, с цел да проповядва Евангелието, пресвета Богородица поискала да дели с тях трудовете им и споделила да хвърлят чоп и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. Гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и споделил да не напуща за известно време Йерусалим. Няколко години по-късно тя поискала да посети св. Лазар и се отправила на транспортен съд за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна стихия. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. Гора. Тук имало езически храм, цялостен с идоли. Но
щом пресветата Дева слязла на изсъхнало, идолите паднали и Св. Богородица проповядвала на изплашените поданици за своя Син Иисус Христос
Мнозина повярвали и Божията Майка споделила: " Това място ще бъде мой чоп, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията благосклонност на това място и аз ще му бъда застъпница! " Затова отците на св. Атонска гора и до момента смятат Божията Майка своя особена настойничка и назовават Св. гора " Жребий на Божията Майка ".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна обич. Постепенно с разпространяването на християнската религия растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно антично обръщение, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
" Много са у нас дамите, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква берекет: в гоненията тя е благодушна, при бедност и ограничения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, само че им прави положително, в благополучие е кротка, към небогати е милосърдна и им оказва помощ, колкото може. Но не търпи въставащите срещу нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на правилните във всяко положително дело. А изключително обича смирените, тъй като сама във всичко е смирена ".
Веднъж, когато Пресвета Богородица била към този момент в преклонни години (64-годишна), се молела на Елеонската планина, видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово стръкче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави оттатък: " Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, с цел да живееш и царствуваш с Него постоянно! " И откакто й дал райското палмово стръкче, се отдръпнал. С най-жива наслада св. Богородица приела вестта за своята близка гибел, тъй като от дълго време желаела да остави долния свят и да се пресели във безконечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
На 15 август означаваме Успение Богородично или Голяма Богородица, както го назовава народът. Това е един от най-големите християнски празници, отдаден е на гибелта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло. -->
Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.
От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдание се прави на 23 август.
Най-старото място, обвързвано с почитанието към Св. Богородица, е храмът " Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.
Още от първите епохи на християнството св. Църква наредила да се чества денят " Успение на пресвета Богородица ". Подробности за това чудно събитие, както и някои сведения за живота на пречистата Божия Майка след възнесението на Спасителя, не са предадени от античните църковни писатели.
След като се върнали от Елеонската планина след възнесението Христово, светите апостоли прекарвали в Йерусалим, очаквайки Утешителя Св. Дух, обещан им от Спасителя.
Всички вярващи живеели в единогласие и обич и непрекъснато се молели
С тях била и Майката Христова и някои свети дами, които служели на Господа през последните години на живота Му. Понятно е какъв брой радостно и утешително било наличието на Божията Майка за учениците, които скърбели за раздялата със своя възвишен Учител. Тя евентуално им предавала ония думи, които, съгласно евангелист Лука, " спазвала, като ги слагала в сърцето си " (Лука 2:19; 2:51); и всички вярващи гледали на нея с обич и страхопочитание. Пресветата Дева е живяла на хълма Сион в дома на св. Йоан Богослов, който самичък Господ в последните минути на Своя земен живот отдал като наследник - вместо Себе Си - на Своята пречиста Майка; и оттогава Йоан, като я взел при себе си у дома, й служел като на своя майка (Йоан 18:27).
И след слизането на Св. Дух над апостолите пресвета Богородица си останала в Йерусалим. Скъпи й били ония места, където страдал, починал и възкръснал нейният възвишен Син. Често тя ходела да се моли на Голгота, на Елеонската планина, в градината, където било положено тялото на Спасителя. Предполагат, че от нея християните възприели благочестивия бит да посещават местата, осветени посредством наличието на Господ Иисус Христос.
Когато цар Ирод почнал гонение срещу Църквата, пречистата Божия Майка отпътувала за известно време в Ефес, където проповядвал св. Йоан Богослов. Има поверие, че тя посетила Св. гора Атонска и остров Кипър, гдето праведният Лазар, който нейният Син възкресил от мъртвите, бил свещеник. Ето какво споделя църковното поверие за това:
" Когато апостолите хвърлили жребие кой къде да отиде, с цел да проповядва Евангелието, пресвета Богородица поискала да дели с тях трудовете им и споделила да хвърлят чоп и за нея. Паднало й се Иверската земя и Св. Гора Атонска. Но ангел Божи й се явил и споделил да не напуща за известно време Йерусалим. Няколко години по-късно тя поискала да посети св. Лазар и се отправила на транспортен съд за остров Кипър. По пътя се дигнала страшна стихия. Корабът се отклонил от пътя си, отдалечил се от Кипър и стигнал до Св. Гора. Тук имало езически храм, цялостен с идоли. Но
щом пресветата Дева слязла на изсъхнало, идолите паднали и Св. Богородица проповядвала на изплашените поданици за своя Син Иисус Христос
Мнозина повярвали и Божията Майка споделила: " Това място ще бъде мой чоп, даден ми от моя Син и Бог. Няма да оскъднее Божията благосклонност на това място и аз ще му бъда застъпница! " Затова отците на св. Атонска гора и до момента смятат Божията Майка своя особена настойничка и назовават Св. гора " Жребий на Божията Майка ".
Когато гоненията малко поутихнали, пресвета Богородица се върнала в Йерусалим и живяла там обкръжена от благоговейна обич. Постепенно с разпространяването на християнската религия растяла и славата на Божията Майка. Мнозина дохождали от далечни страни да я видят. В едно антично обръщение, приписвано от някои на св. Игнатий Богоносец, четем:
" Много са у нас дамите, които желаят да видят Майката Иисусова. Чуваме, че тая девствуваща Майка Божия е изпълнена с всякаква берекет: в гоненията тя е благодушна, при бедност и ограничения не скърби, на оскърбяващите я не се гневи, само че им прави положително, в благополучие е кротка, към небогати е милосърдна и им оказва помощ, колкото може. Но не търпи въставащите срещу нашата вяра; тя е благовестница на нашето благочестие и наставница на правилните във всяко положително дело. А изключително обича смирените, тъй като сама във всичко е смирена ".
Веднъж, когато Пресвета Богородица била към този момент в преклонни години (64-годишна), се молела на Елеонската планина, видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово стръкче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави оттатък: " Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, с цел да живееш и царствуваш с Него постоянно! " И откакто й дал райското палмово стръкче, се отдръпнал. С най-жива наслада св. Богородица приела вестта за своята близка гибел, тъй като от дълго време желаела да остави долния свят и да се пресели във безконечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ