Плащаме за „Добър ден, какво мога да направя за вас?“, а не да ни бият
През годините сме чували всевъзможни хрумвания, обещания, апели. Полицаите все са недоволни от ниските заплати и рядко приказват за качеството на своята работа. Гражданите са недоволни от служителите на реда, които възприемат като силова структури, която не пази публичния интерес и правата на всеки българин. Политиците от своя страна възприемат Министерство на вътрешните работи и полицията като средство за обслужване на партийни, персонални и на подмолни кръгове ползи. Логично е при такова разминаване хаосът в системата да е продължителен.
Трябва да сме наясно, че желанието на обществото за промени в тази система е доказателство, че въпреки всичко народна власт има. Така би трябвало да бъде! Ако огромна група въоръжени мъже патрулират по нашите улици и никой не обръща внимание по какъв начин употребяват дадената им от закона власт и не насочва никакви искания и недоволства, нещо доста не е наред. Протестите и опитите за промяна на полицията са знак за възстановяване на нашата демократична система.
Нещо е стартирано при започване на 90-те години, когато националната милиция, отговаряща на условията на соцалистическата система, трябваше да мине към качествено нов модел. Девизът „ Народ и милиция – единни “ бе редактиран в „ Полиция в работа на обществото “. И с това май промяната се изчерпа. Не се случи промяна на поколенията, ръководствота на Министерство на вътрешните работи остана в ръцете на остарели комунистически фрагменти. Те даже да са имали предпочитание за същинска промяна, не са имали знанието по какъв начин да я създадат. Министерство на вътрешните работи по този начин и не стана бранител на жителите.
Протестиращите през 2020 година свършиха голяма работа, разобличавайки полицейското принуждение. Изстрадаха го, само че то лъсна в целия си „ искра “. А най-много същинските вдъхновители – политическото управление на страната. Проблемът към този момент е част от националния дневен ред.
Трябва обаче да е ясно, че най -важното не е количеството пари, което ще бъде налято в системата „ вътрешна сигурност “. Убедили сме се, че увеличението на бюджета всяка година не води до качество, нито до по-човешко отношение на „ органите “, както популацията ги назовава. Важно е да се чуят рецензиите и да се опитаме да назовем аргументите за трагичното положение, в което се намира Министерство на вътрешните работи. Преди всичко би трябвало час по-скоро да се промени философията и наличието на полицейската работа. Да не е чучело и бияч, а бранител на жителя и неговите свободи.
Въпросът е по какъв начин ще решим проблемите, които до момента трябваше да взема решение въоръжен служител на реда. Нека промените бъдат обществено разисквани и оценени от други органи и публични организации, а не от представители на полицията. Последните са лимитирани професионално. В доста случаи в противоречиви обстановки сред гражданин-полицай, те вземат страната на своя сътрудник. Не ги интересува по какъв начин се усещат хората.
Видимо е, че в полицията подготовката във връзка с взимане на бързи решения и психически умения мощно куца. Нужна е намесата на профилирани служби и специалисти, които да се заемат с тези проблеми.
Полицията ще продължи да съществува и евентуално ще бъде все по този начин добре въоръжена. Но е належащо да се реши кой ще работи като обществен посредник, когато полицията не съумява да комуникира с обществото. Например полицейските ръководства се занимават със обстановки, породени от психологичните проблеми на хората. Но те нямат задоволителни умения и нещата се правят официално. Така разговор няма да се получи. Ние като общество би трябвало да настояваме за това. И да бъдем непримирими към хора като министрите Младен Маринов и Христо Терзийски, които са позволили провали в своята активност, да обитават в Народното събрание и да дават ум. Това е просто недопустимо. Какъв сигнал се дава на чиновниците в системата, които чуват публичните рецензии и неодобрение към тези особи и в това време те са във висшия законодателен орган. Тези са привикнали да обслужват властта, не да служат на жителите.
Обучението би трябвало да бъде усъвършенствано, тъй като полицията не е задоволително подготвена - на първо място по какъв начин да реализира деескалация в конфликтни обстановки. Да спре да се държи като по-силен с по-слаби, както е в диктаторските режими - подобен у нас действаше допреди няколко месеца. Трябва да спре насаждането на войнствена просвета на държание у хората с униформи и оръжие. Милитаристичният метод за поддържане на реда от дълго време е отживялост и тематика на кино екшъни. Но откакто на млади и незадоволително подготвени хора бъде обещано оръжие и те излязат на улицата да поддържат реда, би трябвало да се тормозим, че могат да превишат правата си. Заради страсти и куп други аргументи. Възможно е, тъй като върховенството на правото и демокрацията не са на равнище. В страни, в които полицията е в директен разговор с обществото и жителите, униформените са наясно, че главното в работата им не е потреблението на мощ, а обезпечаването на сигурността на хората и задължението да бъдат изслушани. Най-важното умеене е да се приказва с хората и да бъдат чути. Тази концепция е доста остаряла, само че би трябвало непрекъснато да се припомня. Полицейските наряди не са военна или полицейска интервенция, а метод да се обезпечи публично успокоение и сигурност.
Този текст не изчерпва проблемите, само че е опит да се стартира диалог и деяние по промените. Да чуем разбори, хрумвания, оферти и да се работи.
„ Какъв е казусът? На к’ъв се правиш? Какво вършим в този момент “ и други заплашителни форми на полицейско другарство с жителите би трябвало да бъдат сменени от „ Добър ден, какво мога да направя за вас? “. И пречистване от корупцията и простащината, насадени надълбоко от Борисовото ръководство. Ако това не стане, ще ни мачкат и унижават, а ние ще им плащаме. Министерство на вътрешните работи не би трябвало да е обществена организация, на която властта заплаща да й бъде в услуга и за гласове по избори. Сега е по този начин и би трябвало да се постави точка.
Емил Азар
Трябва да сме наясно, че желанието на обществото за промени в тази система е доказателство, че въпреки всичко народна власт има. Така би трябвало да бъде! Ако огромна група въоръжени мъже патрулират по нашите улици и никой не обръща внимание по какъв начин употребяват дадената им от закона власт и не насочва никакви искания и недоволства, нещо доста не е наред. Протестите и опитите за промяна на полицията са знак за възстановяване на нашата демократична система.
Нещо е стартирано при започване на 90-те години, когато националната милиция, отговаряща на условията на соцалистическата система, трябваше да мине към качествено нов модел. Девизът „ Народ и милиция – единни “ бе редактиран в „ Полиция в работа на обществото “. И с това май промяната се изчерпа. Не се случи промяна на поколенията, ръководствота на Министерство на вътрешните работи остана в ръцете на остарели комунистически фрагменти. Те даже да са имали предпочитание за същинска промяна, не са имали знанието по какъв начин да я създадат. Министерство на вътрешните работи по този начин и не стана бранител на жителите.
Протестиращите през 2020 година свършиха голяма работа, разобличавайки полицейското принуждение. Изстрадаха го, само че то лъсна в целия си „ искра “. А най-много същинските вдъхновители – политическото управление на страната. Проблемът към този момент е част от националния дневен ред.
Трябва обаче да е ясно, че най -важното не е количеството пари, което ще бъде налято в системата „ вътрешна сигурност “. Убедили сме се, че увеличението на бюджета всяка година не води до качество, нито до по-човешко отношение на „ органите “, както популацията ги назовава. Важно е да се чуят рецензиите и да се опитаме да назовем аргументите за трагичното положение, в което се намира Министерство на вътрешните работи. Преди всичко би трябвало час по-скоро да се промени философията и наличието на полицейската работа. Да не е чучело и бияч, а бранител на жителя и неговите свободи.
Въпросът е по какъв начин ще решим проблемите, които до момента трябваше да взема решение въоръжен служител на реда. Нека промените бъдат обществено разисквани и оценени от други органи и публични организации, а не от представители на полицията. Последните са лимитирани професионално. В доста случаи в противоречиви обстановки сред гражданин-полицай, те вземат страната на своя сътрудник. Не ги интересува по какъв начин се усещат хората.
Видимо е, че в полицията подготовката във връзка с взимане на бързи решения и психически умения мощно куца. Нужна е намесата на профилирани служби и специалисти, които да се заемат с тези проблеми.
Полицията ще продължи да съществува и евентуално ще бъде все по този начин добре въоръжена. Но е належащо да се реши кой ще работи като обществен посредник, когато полицията не съумява да комуникира с обществото. Например полицейските ръководства се занимават със обстановки, породени от психологичните проблеми на хората. Но те нямат задоволителни умения и нещата се правят официално. Така разговор няма да се получи. Ние като общество би трябвало да настояваме за това. И да бъдем непримирими към хора като министрите Младен Маринов и Христо Терзийски, които са позволили провали в своята активност, да обитават в Народното събрание и да дават ум. Това е просто недопустимо. Какъв сигнал се дава на чиновниците в системата, които чуват публичните рецензии и неодобрение към тези особи и в това време те са във висшия законодателен орган. Тези са привикнали да обслужват властта, не да служат на жителите.
Обучението би трябвало да бъде усъвършенствано, тъй като полицията не е задоволително подготвена - на първо място по какъв начин да реализира деескалация в конфликтни обстановки. Да спре да се държи като по-силен с по-слаби, както е в диктаторските режими - подобен у нас действаше допреди няколко месеца. Трябва да спре насаждането на войнствена просвета на държание у хората с униформи и оръжие. Милитаристичният метод за поддържане на реда от дълго време е отживялост и тематика на кино екшъни. Но откакто на млади и незадоволително подготвени хора бъде обещано оръжие и те излязат на улицата да поддържат реда, би трябвало да се тормозим, че могат да превишат правата си. Заради страсти и куп други аргументи. Възможно е, тъй като върховенството на правото и демокрацията не са на равнище. В страни, в които полицията е в директен разговор с обществото и жителите, униформените са наясно, че главното в работата им не е потреблението на мощ, а обезпечаването на сигурността на хората и задължението да бъдат изслушани. Най-важното умеене е да се приказва с хората и да бъдат чути. Тази концепция е доста остаряла, само че би трябвало непрекъснато да се припомня. Полицейските наряди не са военна или полицейска интервенция, а метод да се обезпечи публично успокоение и сигурност.
Този текст не изчерпва проблемите, само че е опит да се стартира диалог и деяние по промените. Да чуем разбори, хрумвания, оферти и да се работи.
„ Какъв е казусът? На к’ъв се правиш? Какво вършим в този момент “ и други заплашителни форми на полицейско другарство с жителите би трябвало да бъдат сменени от „ Добър ден, какво мога да направя за вас? “. И пречистване от корупцията и простащината, насадени надълбоко от Борисовото ръководство. Ако това не стане, ще ни мачкат и унижават, а ние ще им плащаме. Министерство на вътрешните работи не би трябвало да е обществена организация, на която властта заплаща да й бъде в услуга и за гласове по избори. Сега е по този начин и би трябвало да се постави точка.
Емил Азар
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ