Психолозите разделят развитието на човека на четири етапа – къде попадате вие?
През годините не един прочут мъдрец се е опитвал да дефинира стадиите на напредък, през които всички прекосяваме, с цел да достигнем зрелост. Шекспир обрисува „ седемте възрасти на индивида “ в „ Както ви харесва “. Самият Фройд също се е опитал да направи това с известните си пет стадия на човешкото развиване. В актуалната ера обаче можем да се обърнем към различни модели (които са малко по-малко фокусирани върху секса), в това число един, изложен от американски предприемач в една доста известна книга.
През 1989 година починалият към този момент Стивън Р. Кови разгласява своя безконечен бестселър „ Седемте навика на високоефективните хора “. Достатъчно е единствено да си топнете пръстчето във водите на литературата за самопомощ и сигурно ще се сблъскате с тази книга съвсем незабавно.
Стивън Кови
Седемте навика на Кови са построени върху една фундаментална концепция за човешкото развиване, която той назовава „ Континуум на зрелостта “. Той разделя личностното развиване на три обособени стадия:
Зависимост – децата разчитат на своите възпитатели да посрещнат всичките им потребности. Независимост – юношите и младежите израстват като независими хора, като стават самостоятелни. Взаимозависимост – осъзнаването, че с цел да реализираме най-хубавите резултати, би трябвало да работим дружно за реализиране на общи хрумвания и цели, даже и да използваме разнообразни подходи, с цел да стигнем до тях.В публикация за Psychology Today лицензираният клиничен обществен служащ Боб Тайби прибавя четвърти стадий сред „ зависимостта “ и „ независимостта “, който назовава „ контразависимост “ – това е стадият на отбиване, на протест, когато доста младежи са склонни да се отдалечават от родителите си и към този момент стартират да възприемат другарските си групи като главен източник на поддръжка.
Макар че моделът се стреми да очертае в необятен проект развиването от детството до зрялост, числената възрастта не е решителен фактор тук, както написа в обява в Medium от 2021 година, отдадена на тематиката. „ Възрастта няма нищо общо с това какъв брой сте зрели, изключително с умствената и прочувствената зрялост. Ако започнете да бъдете почтени със себе си – пред вас ще се появят нови открития и благоприятни условия “.
Тайби също по този начин показва, че разнообразни житейски прекарвания могат да накарат хората дейно да застинат на всеки от другите стадии.
Някои възрастни могат към момента да имат характерности на взаимозависимост, нормално тези, на които не е била дадена опция да развият автономия като деца и юноши. Някои хора се намират в непрекъснато положение на контразависимост или навлизат в този стадий по-късно в живота си, в случай че не са имали бунтарска фаза като младежи. От друга страна, застояването в стадия на самостоятелност се демонстрира като некадърност да поискаш помощ и възприятие, че би трябвало самичък би трябвало да поемеш отговорност за всичко.
Писателят Райън Дилейни твърди, че в последния капан може елементарно да се попадне, изключително тъй като западните общества постоянно почитат концепцията за независимата, самостоятелна персона. Но в последна сметка, съгласно модела, задачата е да се реализира причинност, което приказва и за един главен принцип на човешкото битие: че сме склонни да търсим връзка с другите.
Както споделя Тайби: „ Преминаваш оттатък стадия на самодостатъчност и приемаш, че не можеш да се оправиш с всичко самичък, че можеш да потърсиш помощ от другите и че това не значи, че си слаб, не се отразява на самочувствието ти. Знаеш, че си кадърен да се справяш самичък, и вярваш, че другите могат да ти бъдат опора. “
Ако четете това и имате неприятното чувство, че към момента не сте постигнали този финален стадий, не се отчайвайте. Според Тайби постоянно има неща, които можете да извършите, с цел да продължите напред.
„ Ключът е в усвояването на умения, с цел да създадете прекарванията, които всеки стадий изисква “, написа той. „ Например в случай че сте заседнали в самодостатъчната самостоятелност, експериментирайте да се откажете от контрола, от възприятието, че би трябвало да вършиме всичко. Ако сте самокритични, приемете отблъскването на този глас като предизвикателство, върху което да работите. “
И по този начин, най-важният въпрос е: на кой стадий сте?
