Тайните операции на ЦРУ в Китай по време на Студената война
През есента на 1952 година двама млади сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ изхвърчат от Южна Корея и се насочват към вражеската територия на Манджурия, в Северен Китай. Тяхната задача е да вземат китайски сътрудник, който е прекарал няколко месеца под прикритие. Американците възнамеряват да летят доста ниско до земната повърхнина, да пуснат кука и по-късно да приберат своя разузнавач. Избран е допустимо най-сложният терен за тази интервенция, само че и в същото време е с минимум ориентирани радари в тази посока.
Офицерите и водачите нямат никакво прикритие, както и никаква тактика за овакантяване на територията, в случай че нещо се обърка. Говорят единствено няколко думи на китайски. За изненада на тях, както и на водачите, когато изхвърчат, облачността е висока и понижава видимостта на самолета. С наближаването на вражеската територия, морския бриз съумява да размести прикритието и над Манджурия ще грейне най-красивата бяла луна. В рамките на няколко секунди от сушата стартира масиран обстрел. Необходими са няколко точни удара, с цел да смъкват самолета и да убият летците на място.
Офицерите са арестувани незабавно, а пропагандата съумява да направи няколко задоволително цветни фотоси на американците със зимни униформи, които стоят до китайски боец, ангажиран с тяхното завързване. Самата задача остава секретна десетилетия наред. Заловените сътрудници са Джон Дауни и Ричърд Фиктю. През 1971 година Фиктю ще бъде освободен, а неговият сътрудник ще бъде пуснат след още 2 години. Ричърд Никсън организира една от най-активните дипломации за връщането на сътрудниците, а вторият основен състезател ще е основният секретар Хенри Кисинджър, който направлява акцията на фамилията на Дауни.
Той пътува няколко пъти до Китай, с цел да посети пленените американци. Пресата продължава да упреква американското държавно управление, че не прави нищо по въпроса, а гневът единствено се покачва. Двамата ще имат доста дребна роля в историята на Студената война, само че ще платят горчиво за присъединяване си. Въпреки многото завършения на разузнаването, никой не признава обстоятелството, че тъкмо тези хора са прекарали към две десетилетия в плен с вярата, че някой ще ги потърси. Напрежението в зората на Студената война стартира да се покачва, когато Мао съумява да покори Китай. Страховете са явни, Китай желае да последва стъпките на Съюз на съветските социалистически републики и да затвори Азия.
Топлите връзки сред двете страни идват с доста проблеми, а наличието на войска от 500 милиона души е единствено още един фактор за дръзки ограничения против Китай. Новото държавно управление би трябвало да падне, само че по-важният въпрос е: по какъв начин?
Професор по китайски науки от университет в Южна Корея, ще употребява своите познания, с цел да опише ясната картина и точните претенции на Вашингтон, изключително при идната Корейска война. Използването на шпионски игри за подкопаването на Мао е добра концепция, само че параноята на новия китайски основен секретар не трябва да се подценява. Цялата администрация е под контрола на един човек, а основаването на нови закони е поверено на хора, които до през вчерашния ден не са имали електричество.
Възможно ли е тъкмо те да основат модерното ръководство на партията и да начертаят светлото бъдеще на китайския народ? Дауни ще опише още по-детайлна и ясна картина за Китай през 50-те години на предишния век. По негово мнение, връзката сред Вашингтон и Пекин се утежнява с всеки минал месец. Вашингтон е заставен на по-крути ограничения и дейности, с които да обърне или най-малко да разклати ръководството.
Падането на Дауни и Фиктю в Манджурия е единствено един от многото провалени опити на по този начин наречената Трета мощ, която би трябвало да помогне на Централно разузнавателно управление на САЩ по време на Корейската война. Идеята зад тази интервенция е била посочена още през 40-те години – да се открият верните водачи на Китай, балансиращи сред радикалния комунизъм и властническия шовинизъм. Американското разузнаване се пробва да откри верния политик или центристка опция на това, което сега ръководи идеологията на страната.
През 1951 година Алън Дюлс изяснява и по какъв начин тъкмо може да се случи сходна политическа маневра. По време на тирада в Принстън, той показва, че постоянно са нужни няколко мъченика, хора ще би трябвало да бъдат убити, само че по този начин, че да не се стартира кървава борба, а единствено неодобрение. Това е игра, в която се поемат опасности, само че резултатът може да помогне за ускоряването на задачата.
Генерал Чарлз Уилоуби е предложил да се сложи сериозна и дейна опозиция в Китай. Уилоуби е прочут анти-комунист, който служи по времето на военачалник МакАртър. Като шпионин от 1940-1951 година Уилоуби осъзнава каква заплаха грози Китай. Неговите разбори демонстрират, че страната е затворена и всеки проект е стеснен. Именно той осъзнава, че Китай ще се включи в Корейската война, само че избира да пренебрегва този фактор. През идната година Хари Трюмън подписва документ и дава зелена светлина на Централно разузнавателно управление на САЩ за интервенция и разлюляване на комунистите.
Така се основава и прословутата Трета мощ. Дават се оферти за избирането на националистическия водач Чианг Кай-шек, който публично приключва окупацията на Тайван. Американският секретар Дийн Ачесън, който има вяра в уменията на Чианг, не го дефинира като изгубена идея. В един миг даже ще предлага на Вашингтон да се подкрепи прелом, спомогащ позитивни позиции за националистите. Вашингтон в никакъв случай не приема концепцията да поддържа по-малкото зло в страната, само че утвърждава проект за осъществяване на саботажи против комунистическата партия.
Хонконг се трансформира в главен кей за към 1 милион китайски бежанци, опитващи се да се спасят от комунистите. Именно там фрагментите на 3-та мощ ще стартират да търсят най-хубавите хора, които да върнат назад в страната. Централно разузнавателно управление на САЩ подкрепя военната лига за Свободен и Демократичен Китай. Американски сътрудници обикалят лагерите и избират хора, които са годни за военна работа и водене на партизанска война. С помощта на обширните планински райони, бежанците се връщат като бойци и са подготвени да се борят за един по-добър свят. Тренировките се случват в Окинава и Сайпан.
Доброволците ще се управляват от избягалия военачалник Жанг Факуй – един от националистите на Чианг. При първата среща Жанг с Централно разузнавателно управление на САЩ ще се повтори няколко пъти на американците, че всеки опит да се дебаркира на вражеска територия ще приключи със залавяне. Комунистите са изключително враждебни към всевъзможни външни сили. Генерал Жанг ще бъде безапелационен, че външното разузнаване няма да реализира безусловно нищо и генерално ще бъдат предоставяни единствено подправени данни. Въпреки тези минуси, той приема предлагането на 3-та мощ и повежда партизански отряди.
В Сайпан, Централно разузнавателно управление на САЩ се занимава да тренира доброволците на военно дело и идеологическа конструкция. Правят се скокове, развива се връзката и работата с експлозиви. Всички доброволци са закарани под прикритие от Хонконг до лагерите благодарение на цивилни самолети. Гражданската авиация е благосъстоятелност на американски авиатор – Клер Ченаулт, който по-късно ще извършва задачи във Виетнам в редиците на „ Еър Америка “. Джо Розбърг ще направлява цялата военна интервенция, само че в никакъв случай няма да бъде оптимист за триумфи. Той ще бъде безапелационен до последно, че Вашингтон е трябвало да употребява експанзия, с която да реализира задачите си и да смъкна режима.
Не е известно какъв брой тъкмо сътрудници са изпратени в Китай. Дауни Фактю са изпратени да приберат един разузнавач и да го върнат назад в Корея за брифинг. Операцията им е обречена през цялото време. Китайските сили са знаели къде да се нареждат и кого да чакат. Мао е провел следенето на страната в строга и тясна система, обхващаща всички налични села с дребни партийни кафези.
Публичната сигурност е на практика невъзможна за отбягване. Неговата система подсигурява по един разузнавач за всяка линия на обществото. Преди двамата американци да излетят от Корея, комунистите към този момент са съумели да заловят радио оператора на 3-та мощ и имат пряк достъп до информацията, която се предава. Пленникът е задължен да продължи да подсигурява на американците, че всичко е наред и да ги докара до клопката.
По данни на Централно разузнавателно управление на САЩ, повече от 212 души от 3-та мощ скачат в Китай по време на Корейската война. 111 са хванати и 101 са убити. Няма нито един оживял, който да успее да докара задачата до някакъв триумф. Твърдението, че би трябвало да се жертват мъченици за постигането на по-висша цел, на практика работи в тъкмо противоположната посока. Мао е оневинен за всяко едно деяние и за всяка една стъпка в комунистическата партия. Неговата агитация ще наклони везните и цялостен Китай ще се обедени против американските империалисти.
През идващите две години Вашингтон ще счита, че двамата американци на борда на самолета са починали. Централно разузнавателно управление на САЩ няколко пъти прави опити да потвърди, че са живи, само че и пропагандата не е задействана, разумно е да се твърди, че арестуваните не са оставени живи. Китай пази сериозна тишина за случая, само че през 1954 година Мао афишира, че двама американски шпиони са арестувани и към този момент са признали, че са сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ. Новините разсънват нови диспути и администрацията на Айзенхауър стартира да мисли разновидности за освобождение.
Пентагона предлага слагането на морска обсада към крайбрежията на Китай, както и да задържи корабите и екипажите, които по-късно могат да се употребяват за замяна.
След серия провалени опити, американската задача в Женева взема решение да поеме контрола и да води договарянията за освобождение. Централно разузнавателно управление на САЩ сглобява история и да твърди, че двамата арестувани са били цивилни чиновници от Департамента на защитата. Наредено е да не изтича и една дума по отношение на главната им работа.
Централно разузнавателно управление на САЩ заплашва всяка една медия в страната, че единствено да се намекне за друга специалност от посочената, организацията има право да затваря медии. Двамата пандизчии в никакъв случай не печелят светлината на прожекторите. По това време всички следят с интерес развиването на Корейската война. Никсън ще побърза да заяви, че най-малко единият от арестуваните е сътрудник на Централно разузнавателно управление на САЩ, Ню Йорк Таймс го разгласява и по-късно историята би трябвало да бъде преместена на последните страници.
Двамата американци ще прекарат години в пандизите на Мао и ще преживеят всяко едно изтезание. Синът на Дауни ще опише, че татко му е бил разпитван в продължение на две години, стоял е в дребна килия с окови. Осъден е на доживотна присъда, а преводачът в залата се усмихнал на обвинения с думите „ Радвай се, че не е смъртна присъда. “.
В пандиза Дауни получава храна, книги, вестници и първото издание на Sports Illustrated. Там се научава на малко съветски, откакто комунистите били щастливи да му дават съветска литература. Успява да прочете някои елементи от „ Война и мир “. През 1956 година има доста висок късмет за избавление.
Пекин предлага да се извикат американски публицисти в Китай, които да създадат материали за страната, а в подмяна ще получат пандизчиите. Китай желае да се признае и точната идентичност на двамата арестувани – да се удостовери тяхното присъединяване в 3-та мощ и сагата ще завърши. Джон Дюлс ще откаже сходна покана и ще удостовери, че Съединени американски щати не прави никакви покупко-продажби с комунисти. С това Дауни ще се трансформира в един от най-дълго лежалите американски пандизчии във военната история на Съединени американски щати.
През 1958 година Сайпан е затворен. Централно разузнавателно управление на САЩ насочва 3-та мощ в Тибет и още веднъж повтаря китайския сюжет. Опитни американски офицери образоват тибетски партизани в Западен Китай. Проблемът е, че никой не е познавал района, с цел да начертае вярната тактика. Всички тибетски партизани са хванати и избити.
По време на среща сред китайския министър председател Жоу Енлай и Никсън през 1971 година е ясно, че Кисинджър към този момент е признал, че американците са сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ. Фиктю е освободен през декември същата година. През март 1973 година Дауни ще премине моста сред Южен Китай и Хонконг. Успява да стигне до своя роден Кънектикът и по-късно да учи право. Квалифицира се като арбитър.
В своите лични записки ще опише, че е изпратен да води война в страна, която не познава, да тренира хора, чийто език не приказва и да бъде свален в аероплан, който не би трябвало да е там, с цел да получи доживотна присъда.
