Д-р Бацелова: Противоепидемичните мерки пазеха и от скарлатина
„ През 2020 година имаме с 2000 случая на скарлатина по-малко спрямо 2019 година, което е обвързвано с противоепидемичните ограничения против Коронавирус. Миналата година има по-малко случаи спрямо 2020 година Тази година има растеж спрямо миналата, само че той стартира малко по-рано през сезона “. Това сподели пред bTV епидемиологът доктор Христиана Бацелова по отношение на тревожните случаи на скарлатина във Англия, довели и до смъртни случаи.
„ Скарлатината не е чак толкоз заразно заболяване, само че се популяризира най-често при проведените детски колективи. Проблемът е, че по-големите деца и възрастните може да са здрави носители, без да имат симптоматика “, сподели тя.
Запитана за един от най-характерните признаци на скарлатината – „ малиновия “ език, доктор Бацелова отговори, че той се получава, когато не се ползва антибиотична терапия. „ Тя е значима, с цел да се предотвратят тежки затруднения и автоимунни болести. При нелечение има риск от бъбречна непълнота и заболяване на сърцето “, добави тя.
По мотив на изказванията за случаите на тежко протичаща скарлатина при деца, докладвани от здравните управляващи във Англия, доктор Бацелова съобщи, че не е потвърдено, че те са породени от резистентни бактерии.
Тя посочи, че всеобщото определяне на антибиотици като предварителна защита на болестта, каквото обмислят във Англия, има съображение при намерено крепко носителство, а характерният извършител на скарлатината – бета-хемолитичен стрептокок от група А, не построява устойчивост към пеницилин.
Пред Българска национална телевизия пък зам.-директорът на столичната Педиатрия доктор Геновева Тачева съобщи, че във Англия използването на антибиотици е по-ограничена и изчакват по-дълго, което би могло да бъде причина за тежко протичащите случаи. „ Това е бактериална зараза и като се разпознае в точния момент, се лекува сполучливо 100% с пеницилин “, сподели тя.
Според доктор Тачева превантивна антибиотична терапия не е вярна и крие доста опасности. По думите й протоколът при стрептококова зараза в България планува тестване на всички контактни деца в групата или в класа и определяне на антибиотици единствено на тези, при които се открие носителство на бактерията.
„ Скарлатината не е чак толкоз заразно заболяване, само че се популяризира най-често при проведените детски колективи. Проблемът е, че по-големите деца и възрастните може да са здрави носители, без да имат симптоматика “, сподели тя.
Запитана за един от най-характерните признаци на скарлатината – „ малиновия “ език, доктор Бацелова отговори, че той се получава, когато не се ползва антибиотична терапия. „ Тя е значима, с цел да се предотвратят тежки затруднения и автоимунни болести. При нелечение има риск от бъбречна непълнота и заболяване на сърцето “, добави тя.
По мотив на изказванията за случаите на тежко протичаща скарлатина при деца, докладвани от здравните управляващи във Англия, доктор Бацелова съобщи, че не е потвърдено, че те са породени от резистентни бактерии.
Тя посочи, че всеобщото определяне на антибиотици като предварителна защита на болестта, каквото обмислят във Англия, има съображение при намерено крепко носителство, а характерният извършител на скарлатината – бета-хемолитичен стрептокок от група А, не построява устойчивост към пеницилин.
Пред Българска национална телевизия пък зам.-директорът на столичната Педиатрия доктор Геновева Тачева съобщи, че във Англия използването на антибиотици е по-ограничена и изчакват по-дълго, което би могло да бъде причина за тежко протичащите случаи. „ Това е бактериална зараза и като се разпознае в точния момент, се лекува сполучливо 100% с пеницилин “, сподели тя.
Според доктор Тачева превантивна антибиотична терапия не е вярна и крие доста опасности. По думите й протоколът при стрептококова зараза в България планува тестване на всички контактни деца в групата или в класа и определяне на антибиотици единствено на тези, при които се открие носителство на бактерията.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ