Пакистан беше тайният ключ на САЩ за Китай – как Никсън изпрати цяла флота за омилостивяване на Китай
През 2016 година Съединени американски щати публично поддържа Индия за желанието ѝ да се включи в нуклеарната стратегия на света, само че отхвърля да одобри самодейността на Пакистан. Изненадата е огромна, изключително откакто политиката на Съединени американски щати за нуклеарно въоръжаване е отворена към страна, с която не е показвала доста положителни връзки.
Има един специфичен миг, когато Съединени американски щати изпраща своята 7-ма флота, с цел да подсети, че война сред Индия и Пакистан ще докара до доста съществени и жестоки удари. В този случай, Съединени американски щати е на страната на Пакистан, а не на Индия. Това прави изненадата още по-сериозна в горните редове. Съединени американски щати се пробва да бъде другар с Китай и да затопли връзките, само че една такава флота не може да бъде обсъждана по този метод.
Студената война има доста огромни проблеми и когато Ричард Никсън застава на поста на президент, избирайки Хенри Кисинджър за консултант по сигурността, напрежението сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики се развива с цялостна мощ. Хвърлянето на ръкавицата към Индия – втората най-населена страна в света, може да се окаже костелив орех, в това число и за развита войска като Съединени американски щати.
Англия се отдръпва от притежание през 1947 година и оставя цяла Индия на независимост. Индусите са най-голямата популация в територията, следвани от мюсюлманите. Те се намират по източния и западния фланг на Индия. Това слага една забавна граница и хиляди километри през Индия и то в цялата ѝ среда като територия.
Западен Пакистан има столица и там се намира Панджабския политически хайлайф, както и резиденти на нацията. Източен Пакистан може да се похвали с бенгали – цяла обособена просвета с друг език и даже диалекти. Там вирее и малцинство на индуси – същите не съумяват да стигнат до Източен Пакистан. Бенгалите остават втората най-голяма популация в страната и не се радват на доста плюсове или даже опит за някакво развиване.
Източен и Западен Пакистан Пакистан и Индия незабавно ще влязат във война за Кашмир, а мюсюлманското население ще е готово да се бие против индусите. Пакистан се радва на индийски водач, който е определен особено за елиминирането на локалните протести. Това решение е явно и случаят ще се трансформира в цялостна война, която и до през днешния ден може да се разпали още един път.
През 50-те години на предишния век Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики ще се пробват да наемат Индия и Пакистан за замесване в Студената война. Индия остава демократична и продължава да води своята политика, показвайки, че няма никакво желание да се намесва. Маневрите са ясни – Индия няма да бъде част от нито едната страна и няма да взе участие по никакъв метод в спора на огромните. Никой не обръща внимание на обстоятелството, че Индия продължава да купува оръжие, освен това в големи количества от Съюз на съветските социалистически републики, до момента в който Съединени американски щати не открива връзката и не стартира да охлажда желанията си.
Пакистан ще получи по-сериозни стопански и военни помощи от Съединени американски щати. Военните преврати в Пакистан не могат да влошат външната политика и до 1965 година войната сред двете азиатски страни ще бъде неизбежна. След като се стига до принуждение, Съединени американски щати слага ембарго на всички типове военни артикули, освен това на двете страни. Милионите в помощи за стопанската система ще продължат да се доставят.
Каква е връзката на Китай?
В края на 50-те години на предишния век, Мао стартира да играе на интернационалната сцена. Пекин е бил покрай Москва, с цел да се трансформира в съдружник, само че новият основен секретар – Никита Хрушчов, стартира да трансформира нападателно политиката на Сталин и отстранява тиранията, най-малко до някаква степен. Мао не вижда това като положително решение и счита да резервира остарялата концепция.
Така стартира добре известния Сино-Съветски разпад и вероятно въоръжен спор. Съюз на съветските социалистически републики е доста покрай воденето на открита война с Китай. Резултатът от сходна експанзия и потреблението на нуклеарно оръжие, може автоматизирано да докара до последствия за целия свят. Съюз на съветските социалистически републики няма по какъв начин да продължи да има връзка с Китай и ще търси най-различни способи за въвличането му в спор.
Китай има граници с Индия и Пакистан през Тибет. Индийското държавно управление постоянно води най-различни дебати с Мао и се стреми да начертае точната граница на линия МакМахон, която минава през Хималаите. Индия дава политическо леговище на Далай Лама през 1959 година През 1962 година китайската войска съумява да прегази индийската към границите на Хималаи за към 1 месец.
Пекин афишира прекъсването на огъня, с цел да унижи още повече своя съперник. Този спор ще накара Пакистан и Китай да се приближат едни до други и Китай да стартира да доставя военна техника, заобикаляйки американското ембарго. Китай стартира да строи пътища и да свързва двете страни. Пакистан има най-уютната позиция за топли връзки и приемане на стопански помощи от Съединени американски щати, както и военни от Китай.
През 60-те години на предишния век, Кисинджър публично ще показа своя проект за обръщането на Студената война и е сигурен, че може да победи. Съединени американски щати би трябвало да се сближи с Китай и по този метод да остави Съюз на съветските социалистически републики без въздействие в Азия.
Съединени американски щати публично няма никакви връзки с Китай по това време. Започва играта с проксита и търсенето на верни канали. Двете варианти са известни – Пакистан или Румъния може да направи опит за връзка, само че в този случай е явно, че първата страна има забележителни позиции в тази посока.
Генерал Яхая Кхан (също и президент на Пакистан) се съгласява да съобщи известието от Съединени американски щати към Китайското посолство. В подмяна, Никсън дава обещание политическа помощ, както и изключение върху военното ембарго и доставката на 300 М-113 бронирани машини и спомагателни 50 милиона $ за обновяването на пакистанските изтребители.
Необходима е ѝ искра, която да възпламени целия спор. Източен Пакистан, който остава недоразвит и без никакви помощи, за разлика от своя западен брат, продължава да търси подпомагане.
Там идва ново политическо лице, а точно Шейк Мужбур Рахман. Той остава в историята като харизматик, който търси метод да усъвършенства живота в Източен Пакистан. Издигнат е от студентите и преподавателите в университетите, въодушевени точно от митингите през 60-те години.
Индийски самолетоносач Радостта е краткотрайна, през в края на 1970 година ще пристигна един от най-смъртоносните циклони и ще коства сред 300 и 500 хиляди жертви в Източен Пакистан. Западен Пакистан в никакъв случай не изпраща някаква огромна помощ. През 1970 година парламентарните избори ще прибавят още партийни места за партията на Кхан. Рахман би трябвало да стане министър-председател на изтока.
Кхан забавя сформирането на парламент и се отдава на конспирации с втория в изборите. Социалистът Зулфикар Али Буто има доста забавен взор и има какво да каже по тематиката. Бенгалите осъзнават, че новият политически план няма да се случи. Те стартират митинги и бързо улавят цялостен Източен Пакистан. На 15 март 1971 година Кхан ще стартира договаряния с Рахман в столицата Дхака, до момента в който спомагателни военни сили се събират в Западен Пакистан по въздух и вода. Рахман идва на 25 март и ще чака подписването на договорка.
Преди да има подложен автограф или среща, Кхан напуща местоположението със аероплан и се връща в Западен Пакистан, а в среднощ пакистанската войска стартира своята задача – арестува Рахман и доста други водачи на една от първите партии. Войниците, водени от ислямски паравоенни формирования, откриват огън по протестиращите. Повече от 1100 интелектуалци на страната са събрани за тормоз, разпит и екзекуция. Стотици дами са изнасилени от военните, те имали право, тъй като дамите са военна плячка.
Източната пакистанска войска отвръща на огъня. До края на април, милиони индуси, последвани от бенгалски политически деятели, стартират да пълнят индийските бежански лагери.
Индийски Военновъздушни сили – МиГ-21 Американският консул изпраща известие, че в Бенгал са станали очевидци на нещо, за което няма думи за изложение. Терорът на пакистанската войска е кървясъл. Съобщенията за осъществени военни закононарушения не престават да се събират. Елиминирането на политически съперници продължава. Сред маркирането за елиминиране са студенти, професори и други. Мюсюлманите, които не са обвързани с Бенгал, стартират да атакуват бедните и не престават да избиват бенгалци и индуси. След по-малко от ден ще бъде изпратена втора депеша, която ясно показва, че към този момент не става въпрос за революция, а за геноцид.
10 милиона бежанци ще би трябвало да оцеляват с ресурсите на Индия и обществото в действителност симпатизира на потърпевшите. Индия стартира да оказва помощ, като отваря вратите си и за политически бежанци. Създава се по този начин наречената група Мукти Бахини, която би трябвало да бъде отпор и възмездие на осъщественото в Пакистан. Въпросната формация получава военна помощ и образование от Индия. Първите им удари ще бъдат ориентирани към Бангладеш, създавайки още повече главоболия. Индийската пехота и артилерия, придружавана от леки танкове, стартира най-различни удари по границата с Пакистан.
Каузата на бенгалите основава и още политически земетресения на запад и в Съюз на съветските социалистически републики. Британските вестници ще не престават да описват историята за осъществения геноцид и емблематичната пакистанска интервенция.
Пакистански боец бяга от опустошен танк Само 8 дни след опитите за някакъв политически мир, Индия публично ще подпише контракт със Съюз на съветските социалистически републики за другарски връзки. Никсън ще побърза да назова индийците: „ хлъзгави предатели “, а Индира Ганди ще бъде „ остаряла кучка “.
Кисинджър избира Пакистан, само че този избор е чудноват – Индия има доста по-сериозна политическа непоклатимост. Вече е съумял да лети от Пакистан до Пекин и да направи първата публична среща с комунистически Китай.
Всички осъзнават, че опитът на Пакистан да даде отпор на Индия, публично ще докара до края на Пакистан. Кхан се пробва да се свърже с Китай и Съединени американски щати, с цел да получи помощ при възможна индийска офанзива.
Преди да се стигне до първата индийска, застрашената страна ще нанесе удар и ще се опита да удари всички индийски летища. Индия е изпреварила доста своя конкурент и има задоволително бункери, където да скрие самолетите си. Пехота и руски танкове са сложени на границата и стартират да влизат в Бангладеш. Сред тях са 29 батальона на Мукти Бахини. Опитът за отбрана на Пакистан е толкоз беден, че индийските сили ги прегазват в границите на дни. Индийският блитцкриг, подкрепян от руски Ми-4 хеликоптери води до прескачането на основни защитни линии и офанзива в тил. В началото има някаква сурова опозиция, само че пост след пост, позициите стартират да падат.
Във въздуха, Пакистан разполага единствено с 20 F-86 Sabre, които до този миг са защитавали границата, само че в никакъв случай не са влизали в борба. Изправени против 10 ескадрили и 2 бомбени отряда, те просто губят тази война. Съюз на съветските социалистически републики изпраща и три чисто нови ескадрили от новия МиГ-21. На 5 декември към този момент няма безусловно никаква въздушна борба.
Тоталният погром на Пакистан е реалност, само че последната карта остава в ръцете на Кхан. Неговият паник бутон за връзка с Белия дом ще бъде употребен. Кисинджър няма никаква политическа полза да държи връзка с Пакистан, само че въпреки всичко ще има съвета на Никсън да помогне, с цел да резервира положителните усеща с китайците.
Телеграма на американски дипломати в Източен Пакистан Никсън ще предложи на Китай да активизира своята войска на индийската граница, както и да стартира да превежда нуклеарното си бойно оръжие в подготвеност. Китай не се интересува от това, културната гражданска война към момента не е подготвена за такива упоритости. Никсън ще търси помощ от други ислямски страни, като дава обещание отплата, само че те отхвърлят.
На 8 декември 1971 година 7-ма американска флота се насочва към Бенгалския залив. USS Enterprise се води от още 9 тежки кораба, а в дълбините се крие нуклеарна подводница. На 15 декември ще бъдат налични покрай бойните дейности.
Индия схваща заплахата и осъзнава, че могат да бъдат изпратени повече от 90 изтребителя и бомбардировачи на помощ. Армията получава директива да вземе огромните градове в Източен Пакистан и да се подсигури, до момента в който в Западен Пакистан следва задържането на силите, с цел да няма никакви мотиви на Съединени американски щати да се намеси.
Съединени американски щати няма желание да атакува, Пакистан е изгубил тази война, а в това време Виетнам още е тежко леке за обновяване на съществени военни дейности.
Никсън е наредил да не се влиза в бойни дейности, само че пък упорства да се тормозят всички руски кораби, които са в залива. Никой не може да признае, само че американската флота е закъсняла. ОН ще бъде последният решителен за ориста на тази война. Индия се съгласява да приключи огъня и по-късно да изтегли силите си от всички фронтове.
Дака остава в рамките на Индия, само че пакистанци няма да бъдат изключително удовлетворени от този факт. Али Буто ще съобщи, че няма да одобри този парадокс и няма да съобщи града на непозната страна. След това напуща и декларира, че с Индия ще се видят на фронта. На идващия ден към 93 хиляди пакистанци и цивилни ще се предадат и ще одобряват концепцията да бъдат индийски поданици. След 2 дни Кхан напуща поста си. Източен Пакистан изчезва от картата, а Бангладеш се ражда от пепелта.
