Официална статистика за затлъстяването на българските деца
През 2013 година Националният център по публично здраве и разбори, взаимно с Министерство на здравеопазването и РЗИ организира проучване при национално представителна извадка от 3353 деца на 7-годишна възраст, в първи клас. Проучването е второ за страната в границите на Европейска самодейност на СЗО за наблюдаване на затлъстяването при децата. Установи се, че:
“Честотата на наднорменото тегло (включително затлъстяването) измежду момчетата е 32.4% и при девойките - 28,6%, равнищата на затлъстяване са - 15,7% измежду момчетата и 12.2% при девойките. ”
След първото изследване през 2008 година, през 2009 година Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 37, съгласно която здравословното хранене на учениците се реализира посредством обезпечаване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, задоволителен банкет на мляко, млечни артикули и други богати на белтък храни, увеличение потреблението на пълнозърнести храни, ограничение приема на мазнини, захар и сол.
След влизането в действие на Наредбата за здравословно хранене на учениците се откриват позитивни промени в предлаганите храни в учебните столове и бюфети. През 2008 година 73,7% от учебните заведения оферират чипс и солени закуски; 76,5% – бонбони, сладки закуски, 68,2% – безалкохолни питиета със захар, 36,9% – пресни плодове, 30,7% – мляко.
“През 2013 година предлагането в учебните заведения е 19% на чипс и солени закуски; 54,4% – бонбони, сладки закуски, 27,8% – безалкохолни питиета със захар, 85,9% – пресни плодове, 44,4% – мляко. Тенденцията спрямо 2008 година е позитивна. ”
Наблюдава се доста понижаване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене и повишение наличието на храни със здравни изгоди. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни артикули, нискоминерализирани води, доста е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски произведения, безалкохолни питиета, съдържащи захар.
Но последното Национално изследване на учениците от 1-ви до 12-ти клас (6 до 19 години), извършено през 2011 година от НЦОЗА и педиатри, демонстрира освен висока периодичност на наднормено тегло при децата в тази възраст, само че и наклонност за доста увеличение на честотата на затлъстяването спрямо откритата при извършено аналогично изследване през 1998 година През 2011 година честотата на свръхтегло в другите възрастови групи е в интервала 12.8-19%, като през 1998 година е в съвсем същите граници – 12.5%-19.2%. Затлъстяването обаче се е нараснало двойно: през 2011 година то е 5.1-10.9%, а през 1998 година – 2.1%-4.8%. Наднорменото тегло при децата до 14-годишна възраст е с по-голямо разпространяване спрямо това при учениците в гимназиалния курс, надлежно 22.3% - 29.6% против 17.9-25.1% при учениците от 14 до 19 години. При момчетата във всички възрасти наднорменото тегло е с по-голяма периодичност, в сравнение с при девойките. Най-сериозен е казусът при децата от 1-ви до 4-ти клас, при които намираме, че 18.9 % от момчетата и 16.5% от девойките са със свръхтегло, а затлъстяването е надлежно 10.7% при момчетата и 10.9% при девойките.
“Друг обезпокоителен факт е увеличението на коремната обиколка при децата, която е индикатор за струпване на мазнините в коремната област и знак за увеличение на риска от и сърдечно-съдови болести. ”
Проучването през 2011 година сподели, че коремната обиколка на децата с наднормено тегло при момчетата още на възраст 8-9 години, а при девойките след 11-годишна възраст е по-голяма с 2.5-5 см спрямо измерената при осъществено изследване от педиатрите през 2006 година (бел.ред.: Увеличената коремна обиколка е симптом за поява на така наречен " ", който може да се трансформира в сериозен здравен риск.)
“Само 22% от момчетата и 13% от девойките имат ежедневна умерена до интензивна физическа интензивност в продължение на 1 час, според рекомендациите за поддържане на обикновено тегло и положително здраве, 36% от момчетата и 47% от девойките прекарват всекидневно след учебно заведение 5-6 и повече часа в седнало/легнало състояние. ”
И другата страна на монетата:
“Тревога провокират резултатите, получени при изследване на риска от разстройствата на хранителното държание ( и булемия) при учениците – 2.5% от девойките на възраст 14-19 години употребяват самопредизвикано повръщане, слабителни медикаменти и диуретици, с цел да управляват тежестта си. ”
Това саморазрушително хранително държание крие съществени здравни опасности и постанова по-широка и ефикасна информация на младежите по казуса.
Според Препоръките за здравословно хранене за възпитаници на възраст от 7-19 години в България, създадени от Националния център по публично здраве и разбори и Министерството на здравеопазването, предлага се ограничение потреблението на мазнини, отбягване на пържени храни, приемане всекидневно на мляко и млечни артикули с ниско наличие на мазнини (1,5-2%); изразходване на постни меса; ограничение потреблението на салами, сладкарски и тестени произведения, на артикули, съдържащи твърди маргарини.
Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са съществени растителни храни за българина, които доставят хранителни субстанции и съществена част от силата за деня. Пълнозърнестите храни са с нискo наличие на мазнини и са богат източник на хранителни субстанции – растителни влакнини, витамини и доста минерални субстанции, потребни за здравето.
Добър избор са зърнените закуски, приготвени с пълнозърнести типове брашна, с понижено наличие на захар, съчетани с мляко или плодов сок.
На нас тези данни приказват следното:
След Наредбата от 2009 година се вижда наклонност нездравословните храни да бъдат „ изгонени ” отвън учебния двор. Но покачващите се проценти на затлъстяване демонстрират, че даже това не е мярка, тъй като децата нямат добра хранителна и здравна просвета, която се гради в фамилията. Те не могат да бъдат заставени от учебните и здравните управляващи да се хранят здравословно, даже в лавките да има единствено плодове, зеленчуци и всевъзможни потребни храни, учениците просто не ги избират и намират метод да се хранят с джънк фууд. Поведение, за което не можем да упрекваме до безспир учебните заведения, лавките и заведенията за хранене към учебно заведение, а можем да търсим виновността само у нас, техните родители.
Информацията е взета от формалния уебсайт на Националния център по публично здраве и разбори.
“Честотата на наднорменото тегло (включително затлъстяването) измежду момчетата е 32.4% и при девойките - 28,6%, равнищата на затлъстяване са - 15,7% измежду момчетата и 12.2% при девойките. ”
След първото изследване през 2008 година, през 2009 година Министерството на здравеопазването издаде Наредба № 37, съгласно която здравословното хранене на учениците се реализира посредством обезпечаване на пълноценна и разнообразна храна, ежедневна консумация на зеленчуци и плодове, задоволителен банкет на мляко, млечни артикули и други богати на белтък храни, увеличение потреблението на пълнозърнести храни, ограничение приема на мазнини, захар и сол.
След влизането в действие на Наредбата за здравословно хранене на учениците се откриват позитивни промени в предлаганите храни в учебните столове и бюфети. През 2008 година 73,7% от учебните заведения оферират чипс и солени закуски; 76,5% – бонбони, сладки закуски, 68,2% – безалкохолни питиета със захар, 36,9% – пресни плодове, 30,7% – мляко.
“През 2013 година предлагането в учебните заведения е 19% на чипс и солени закуски; 54,4% – бонбони, сладки закуски, 27,8% – безалкохолни питиета със захар, 85,9% – пресни плодове, 44,4% – мляко. Тенденцията спрямо 2008 година е позитивна. ”
Наблюдава се доста понижаване на предлаганите храни, неподкрепящи здравословното хранене и повишение наличието на храни със здравни изгоди. Повишено е предлагането на пресни плодове и зеленчуци, кисело, прясно мляко и млечни артикули, нискоминерализирани води, доста е намаляло предлагането на чипс, снакс, пуканки, сладкарски произведения, безалкохолни питиета, съдържащи захар.
Но последното Национално изследване на учениците от 1-ви до 12-ти клас (6 до 19 години), извършено през 2011 година от НЦОЗА и педиатри, демонстрира освен висока периодичност на наднормено тегло при децата в тази възраст, само че и наклонност за доста увеличение на честотата на затлъстяването спрямо откритата при извършено аналогично изследване през 1998 година През 2011 година честотата на свръхтегло в другите възрастови групи е в интервала 12.8-19%, като през 1998 година е в съвсем същите граници – 12.5%-19.2%. Затлъстяването обаче се е нараснало двойно: през 2011 година то е 5.1-10.9%, а през 1998 година – 2.1%-4.8%. Наднорменото тегло при децата до 14-годишна възраст е с по-голямо разпространяване спрямо това при учениците в гимназиалния курс, надлежно 22.3% - 29.6% против 17.9-25.1% при учениците от 14 до 19 години. При момчетата във всички възрасти наднорменото тегло е с по-голяма периодичност, в сравнение с при девойките. Най-сериозен е казусът при децата от 1-ви до 4-ти клас, при които намираме, че 18.9 % от момчетата и 16.5% от девойките са със свръхтегло, а затлъстяването е надлежно 10.7% при момчетата и 10.9% при девойките.
“Друг обезпокоителен факт е увеличението на коремната обиколка при децата, която е индикатор за струпване на мазнините в коремната област и знак за увеличение на риска от и сърдечно-съдови болести. ”
Проучването през 2011 година сподели, че коремната обиколка на децата с наднормено тегло при момчетата още на възраст 8-9 години, а при девойките след 11-годишна възраст е по-голяма с 2.5-5 см спрямо измерената при осъществено изследване от педиатрите през 2006 година (бел.ред.: Увеличената коремна обиколка е симптом за поява на така наречен " ", който може да се трансформира в сериозен здравен риск.) “Само 22% от момчетата и 13% от девойките имат ежедневна умерена до интензивна физическа интензивност в продължение на 1 час, според рекомендациите за поддържане на обикновено тегло и положително здраве, 36% от момчетата и 47% от девойките прекарват всекидневно след учебно заведение 5-6 и повече часа в седнало/легнало състояние. ”
И другата страна на монетата:
“Тревога провокират резултатите, получени при изследване на риска от разстройствата на хранителното държание ( и булемия) при учениците – 2.5% от девойките на възраст 14-19 години употребяват самопредизвикано повръщане, слабителни медикаменти и диуретици, с цел да управляват тежестта си. ”
Това саморазрушително хранително държание крие съществени здравни опасности и постанова по-широка и ефикасна информация на младежите по казуса.
Според Препоръките за здравословно хранене за възпитаници на възраст от 7-19 години в България, създадени от Националния център по публично здраве и разбори и Министерството на здравеопазването, предлага се ограничение потреблението на мазнини, отбягване на пържени храни, приемане всекидневно на мляко и млечни артикули с ниско наличие на мазнини (1,5-2%); изразходване на постни меса; ограничение потреблението на салами, сладкарски и тестени произведения, на артикули, съдържащи твърди маргарини.
Зърнените храни (хляб, макарони, спагети, ориз, царевица, овесени ядки и др.) и картофите са съществени растителни храни за българина, които доставят хранителни субстанции и съществена част от силата за деня. Пълнозърнестите храни са с нискo наличие на мазнини и са богат източник на хранителни субстанции – растителни влакнини, витамини и доста минерални субстанции, потребни за здравето.
Добър избор са зърнените закуски, приготвени с пълнозърнести типове брашна, с понижено наличие на захар, съчетани с мляко или плодов сок.
На нас тези данни приказват следното:
След Наредбата от 2009 година се вижда наклонност нездравословните храни да бъдат „ изгонени ” отвън учебния двор. Но покачващите се проценти на затлъстяване демонстрират, че даже това не е мярка, тъй като децата нямат добра хранителна и здравна просвета, която се гради в фамилията. Те не могат да бъдат заставени от учебните и здравните управляващи да се хранят здравословно, даже в лавките да има единствено плодове, зеленчуци и всевъзможни потребни храни, учениците просто не ги избират и намират метод да се хранят с джънк фууд. Поведение, за което не можем да упрекваме до безспир учебните заведения, лавките и заведенията за хранене към учебно заведение, а можем да търсим виновността само у нас, техните родители.
Информацията е взета от формалния уебсайт на Националния център по публично здраве и разбори.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ