Как светът натрупа дълг от 315 трлн. долара?
Глобалният дълг възлиза на към 315 трлн. $ и продължава да се натрупва. Това е зашеметяващо число, в случай че би трябвало да си го представим - през 2024 година брутният международен вътрешен артикул (БВП) възлиза на 109.5 трлн. $, която е малко повече от една трета от световния дълг, написа CNBC.
Друг метод, по който можете да си го визиите, е посредством популацията на света, което възлиза на към 8.1 милиарда души. Ако би трябвало да разделим този дълг на глава от популацията, всеки от нас би дължал към 39 000 $. И по този начин, на фона на рекордно високото равнище на световния дълг, би трябвало ли да се тормозим и по какъв начин се стигна дотук преди всичко?
Видове дълг
Глобалният дълг включва отговорностите на семействата, фирмите и държавните управления. Вероятно сте най-запознати със отговорностите на семействата, които включват неща, като ипотечни заеми, кредитни карти и студентски дълг. В началото на 2024 година те са възлизали на 59.1 трлн. $.
Задълженията на бизнеса, които корпорациите употребяват, с цел да финансирате своята активност и напредък, възлизат на 164.5 трлн. $, като делът единствено на финансовия бранш е 70.4 трлн. $. На последно място, има и държавен дълг, който е употребен за финансирането на публични услуги и планове без да се подвигат налозите.
Държавите могат да вземат назаем средства между тях или от световни институции, като Световната банка и Международния валутен фонд. Правителствата обаче могат да набират средства и посредством издаването на облигации, което на процедура е обвързване на страната към вложителите, като включва и лихви.
Държавният дълг възлиза на 91.4 трлн. $. Дългът може да има неприятна известност, само че той не е безусловно нещо неприятно. Той може да помогне на човек да получи обучение или да се снабди с парцел. Той също по този начин дава опция за стартирането на бизнес и разрастването на компании. И макар че държавният дълг е най-спорният от трите типа, той може да даде на държавните управления нужния лост за създаване на стопанската система, за обществени разноски или за реакция при рецесия.
Писмени документи демонстрират, че държавният дълг съществува най-малко от 2 000 години и е употребен най-вече за основаване на градове, страни и народи и за финансирането на войни. Правителствата от дълго време натрупат огромни отговорности от разноски по време на война, като Наполеоновите войни, Френско-Пруската война и Гражданската война в Съединени американски щати през 19-и век. Втората международна война, която е най-скъпата в историята, провокира няколко дългови рецесии, като по-голяма част от неизплатените заеми се дължат на Съединени американски щати.
Дългови талази
От 50-те години на предишния век има четири съществени талази на струпване на дълг. Първата дългова вълна води началото си от Латинска Америка през 80-те години, като в резултат на нея 16 страни от района са принудени да преструктурират отговорностите си. Втората вълна визира Югоизточна Азия при започване на 21 век, до момента в който Съединени американски щати и Европа поемат тежестта на третата световна дългова вълна по време на финансовата рецесия от 2007–2008 година
В момента се намираме в четвърта вълна, която стартира през 2010 година, a част от нея е и пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да изтеглят още повече дълг, с цел да оказват помощ за смекчаването на резултата от локдауните върху бизнеса и семействата. Глобалният дълг набъбна до 256% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което съставлява нарастване от 28 процентни пункта. Това е и най-голямото годишно нарастване от Втората международна война насам.
Пандемията обаче единствено задълбочи един проблем, който към този момент съществуваше. Дългът се трупаше най-малко от десетилетие преди този момент, защото физическите лица, фирмите и държавните управления харчеха повече средства, в сравнение с могат да си разрешат. Така стигаме до един значително значим въпрос: Колко дълг е прекомерно доста дълг? Кога дългът става нестабилен? Простичко казано, когато към този момент не можете да си позволите да го изплащате. Когато, да вземем за пример, едно държавно управление е насила да прави икономии в сфери, които се отразяват на популацията, като обучение и опазване на здравето, единствено с цел да не изостава с заплащанията по дълга.
Пример за това е Замбия. През 2021 година средствата за обслужването на дълга на страната са възлизали на 39% от националния бюджет. През същата година държавното управление е харчило повече за изплащането на отговорности, в сравнение с за обучение, опазване на здравето, вода и канализация, взети дружно. Това пък изцяло попречва способността на страната да влага в своето бъдеще.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е икономическият индикатор, който съпоставя държавния дълг на една страна с брутния ѝ вътрешен артикул. То нормално се показва като % и е считано за добър знак за това дали една страна може да обслужва отговорностите си. Да кажем, че имаме две страни, всяка от които има по 30 милиарда $ отговорности. Изглежда, че имат един и същи проблем, нали? Ако обаче се окаже, че една от тези страни има 30 милиарда $ Брутният вътрешен продукт, а другата близо 30 трлн. $, е ясно коя от двете носи по-голямото задължение на дълга.
Това, дружно с неподходящите валутни курсови и лихвени проценти, е повода дългът да е считан за по-рисков за по-малките стопански системи. Разбира се, има и изключения. Япония, която е четвъртата най-голяма стопанска система в света, е и една от най-задлъжнелите страни, като дългът ѝ възлиза на над 600% от Брутният вътрешен продукт. И въпреки по-голяма част от него да е обществен дълг, в последните години финансовият бранш натрупа отговорности, а не държавното управление.
Около две трети от световния дълг в размер на 315 трлн. $ идват от развити стопански системи, като Япония и Съединени американски щати способстват с най-вече. Въпреки това, като цяло, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на развитите стопански системи понижава. От друга страна, разрастващите се пазари имат 105 трлн. $ отговорности, само че тяхното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт доближава рекордните 257%, което води до повишаване на общото съответствие за първи път от три години. С максимален принос за това са Китай, Индия и Мексико.
Четвъртата вълна е най-голямото, най-бързото и най-мащабното повишаване на дълга, на което сме очевидци от Втората международна война насам. По-добрите политики и финансови регулации попречиха на експлоадирането на всеобхватна дългова рецесия. Но с толкоз доста пари заложени на карта, вероятността за по-силен $ или комерсиална война може да бъде задоволителна, с цел да тласне една или няколко страни към изпадане в просрочие по отговорностите си.
Друг метод, по който можете да си го визиите, е посредством популацията на света, което възлиза на към 8.1 милиарда души. Ако би трябвало да разделим този дълг на глава от популацията, всеки от нас би дължал към 39 000 $. И по този начин, на фона на рекордно високото равнище на световния дълг, би трябвало ли да се тормозим и по какъв начин се стигна дотук преди всичко?
Видове дълг
Глобалният дълг включва отговорностите на семействата, фирмите и държавните управления. Вероятно сте най-запознати със отговорностите на семействата, които включват неща, като ипотечни заеми, кредитни карти и студентски дълг. В началото на 2024 година те са възлизали на 59.1 трлн. $.
Задълженията на бизнеса, които корпорациите употребяват, с цел да финансирате своята активност и напредък, възлизат на 164.5 трлн. $, като делът единствено на финансовия бранш е 70.4 трлн. $. На последно място, има и държавен дълг, който е употребен за финансирането на публични услуги и планове без да се подвигат налозите.
Държавите могат да вземат назаем средства между тях или от световни институции, като Световната банка и Международния валутен фонд. Правителствата обаче могат да набират средства и посредством издаването на облигации, което на процедура е обвързване на страната към вложителите, като включва и лихви.
Държавният дълг възлиза на 91.4 трлн. $. Дългът може да има неприятна известност, само че той не е безусловно нещо неприятно. Той може да помогне на човек да получи обучение или да се снабди с парцел. Той също по този начин дава опция за стартирането на бизнес и разрастването на компании. И макар че държавният дълг е най-спорният от трите типа, той може да даде на държавните управления нужния лост за създаване на стопанската система, за обществени разноски или за реакция при рецесия.
Писмени документи демонстрират, че държавният дълг съществува най-малко от 2 000 години и е употребен най-вече за основаване на градове, страни и народи и за финансирането на войни. Правителствата от дълго време натрупат огромни отговорности от разноски по време на война, като Наполеоновите войни, Френско-Пруската война и Гражданската война в Съединени американски щати през 19-и век. Втората международна война, която е най-скъпата в историята, провокира няколко дългови рецесии, като по-голяма част от неизплатените заеми се дължат на Съединени американски щати.
Дългови талази
От 50-те години на предишния век има четири съществени талази на струпване на дълг. Първата дългова вълна води началото си от Латинска Америка през 80-те години, като в резултат на нея 16 страни от района са принудени да преструктурират отговорностите си. Втората вълна визира Югоизточна Азия при започване на 21 век, до момента в който Съединени американски щати и Европа поемат тежестта на третата световна дългова вълна по време на финансовата рецесия от 2007–2008 година
В момента се намираме в четвърта вълна, която стартира през 2010 година, a част от нея е и пандемията от COVID-19. Правителствата трябваше да изтеглят още повече дълг, с цел да оказват помощ за смекчаването на резултата от локдауните върху бизнеса и семействата. Глобалният дълг набъбна до 256% от Брутният вътрешен продукт през 2020 година, което съставлява нарастване от 28 процентни пункта. Това е и най-голямото годишно нарастване от Втората международна война насам.
Пандемията обаче единствено задълбочи един проблем, който към този момент съществуваше. Дългът се трупаше най-малко от десетилетие преди този момент, защото физическите лица, фирмите и държавните управления харчеха повече средства, в сравнение с могат да си разрешат. Така стигаме до един значително значим въпрос: Колко дълг е прекомерно доста дълг? Кога дългът става нестабилен? Простичко казано, когато към този момент не можете да си позволите да го изплащате. Когато, да вземем за пример, едно държавно управление е насила да прави икономии в сфери, които се отразяват на популацията, като обучение и опазване на здравето, единствено с цел да не изостава с заплащанията по дълга.
Пример за това е Замбия. През 2021 година средствата за обслужването на дълга на страната са възлизали на 39% от националния бюджет. През същата година държавното управление е харчило повече за изплащането на отговорности, в сравнение с за обучение, опазване на здравето, вода и канализация, взети дружно. Това пък изцяло попречва способността на страната да влага в своето бъдеще.
Съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт е икономическият индикатор, който съпоставя държавния дълг на една страна с брутния ѝ вътрешен артикул. То нормално се показва като % и е считано за добър знак за това дали една страна може да обслужва отговорностите си. Да кажем, че имаме две страни, всяка от които има по 30 милиарда $ отговорности. Изглежда, че имат един и същи проблем, нали? Ако обаче се окаже, че една от тези страни има 30 милиарда $ Брутният вътрешен продукт, а другата близо 30 трлн. $, е ясно коя от двете носи по-голямото задължение на дълга.
Това, дружно с неподходящите валутни курсови и лихвени проценти, е повода дългът да е считан за по-рисков за по-малките стопански системи. Разбира се, има и изключения. Япония, която е четвъртата най-голяма стопанска система в света, е и една от най-задлъжнелите страни, като дългът ѝ възлиза на над 600% от Брутният вътрешен продукт. И въпреки по-голяма част от него да е обществен дълг, в последните години финансовият бранш натрупа отговорности, а не държавното управление.
Около две трети от световния дълг в размер на 315 трлн. $ идват от развити стопански системи, като Япония и Съединени американски щати способстват с най-вече. Въпреки това, като цяло, съотношението дълг към Брутният вътрешен продукт на развитите стопански системи понижава. От друга страна, разрастващите се пазари имат 105 трлн. $ отговорности, само че тяхното съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт доближава рекордните 257%, което води до повишаване на общото съответствие за първи път от три години. С максимален принос за това са Китай, Индия и Мексико.
Четвъртата вълна е най-голямото, най-бързото и най-мащабното повишаване на дълга, на което сме очевидци от Втората международна война насам. По-добрите политики и финансови регулации попречиха на експлоадирането на всеобхватна дългова рецесия. Но с толкоз доста пари заложени на карта, вероятността за по-силен $ или комерсиална война може да бъде задоволителна, с цел да тласне една или няколко страни към изпадане в просрочие по отговорностите си.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ