Донев обяви, че „реалният“ дефицит за 2026 г. е 7.4%
Финансовият министър Гълъб Донев разгласи, че „ действителният “ недостиг за 2026 година е 7.4% от прогнозната стойност на брутния вътрешен артикул (БВП). Той направи конкретизиране, че голямата сума, равняваща се на към 8.5 милиарда евро, е изчислена на база на всички „ трансферирани и неизплатени разноски “ от 2024 година насам и в случай, че не се подхващат незабавни ограничения.
Той обаче даде обещание дейности по консолидация на разноските и усилване на приходите, само че все пак през тази година евентуално няма да се влезе в границите на допустимите от Европейската комисия 3% недостиг.
Припомняме, че за 2025 година Евростат пресметна, че бюджетният недостиг на България на начислена основа е 3.5%.
Донев упрекна всички постоянни финансови министри преди него – Асен Василев и Теменужка Петкова – както и служебният Георги Клисурски, че са употребявали разнообразни типове трикове, с които да прикриват разноски, да ги отсрочват във времето и да изземват всички вероятни бъдещи доходи, с цел да нагласят недостига в границите на 3%.
2.2 милиарда евро са неизплатените разноски, крити по чекмеджета. И едвам в този момент услужливо, откакто са отлагали заплащания от 2024, 2025 и 2026 година, ги извадиха, когато пристигна постоянното държавно управление “, сподели Донев.
Финансовият министър сподели, че към момента не може да каже точния размер на недостига, тъй като още се сформира бюджета за 2026 година и се създават ограниченията за фискална консолидация. Но даде обещание рамката да влезе за гласоподаване в Министерския съвет до края на юни, а през юли да е гласувана и в Народното събрание.
Правителството поема своята отговорност, колкото и да е комплицирана обстановката, в която би трябвало да се взимат сложни и непопулярни решения за орязване на разноски “, сподели Донев.
Донев още веднъж подсети за дейностите на кабинетите преди настоящия, които натовариха неимоверно бюджета – до степен да се заплащат пенсии и заплати със заеми. Напомни за внезапното нарастване на заплатите и пенсиите, за въвеждането на автоматизирани механизми за индексация на заплатите в обществения бранш, за обвързването на минималната заплата със междинната за страната, за изтеглянето на целия дял от държавните сдружения и даже за предплатеното му взимане, както и за изтеглянето на запас от частния бранш.
За всички спомагателни закрепени бюджетни разноски, които с всяка година автоматизирано се увеличаваха, нито кабинетът „ Денков “, нито кабинетът „ Желязков “ са съумели да обезпечат дълготрайни източници на финансиране.
Не са предприемани промени против нарастването на тези разноски. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които разходната част. Структурни проблеми, като сивата стопанска система, данъчно-осигурителните измами, невнасянето на налози и осигуровки и неефективната събираемост на обществените вземания в този момент оказват напън върху бюджета “, сподели Донев.
Той разгласи, че предстоят срещи с работодателските и синдикалните организации, с браншовите организации, с които да бъдат разисквани и подхванати съответни ограничения за консолидация на държавните разноски, „ тъй че този несъразмерен недостиг да бъде стеснен в задоволително възможни финансови параметри “.
„ В момента се намираме на идващия ден от финала на приказката. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят сложните, виновните решения – тези, от които държавното управление не бяга “, сподели финансовият министър.
Относно процедурата по свръхдефицит, която следва да бъде оповестена в четвъртък с публикуването на постоянните годишни отчети на Европейската комисия, част от Европейския учебен срок, Донев даде обещание държавното управление да не чака напътствията и твърдите ограничения на Европейска комисия, а да предприеме „ виновна политика да ограничим в допустими граници държавните разноски “.
Задачата е сложна, задачата е нелицеприятна. Ако е била лесна, тези майстори на уравновесените бюджети в границите на 3% недостиг – нов термин във финансите, биха ги осъществили “, сподели още вицепремиерът.
Новият дълг е неминуем
Относно нарастването на тавана на дълга за тази година, Донев съобщи, че то е „ неизбежно “. На съвещанието на Министерския съвет в сряда е взето решение той да бъде вдигнат с 3.8 милиарда евро. И добави, че и падналото постоянно държавно управление „ Желязков “, и служебното държавно управление „ Гюров “ са знаели, че би трябвало да бъде повишен таванът, само че не са го създали.
Защото без тези 3.8 милиарда евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите и обществените помощи през юли месец. Ще имаме проблем с заплащанията по ПВУ. Това е един дълг, който е неминуем и който доста бързо би трябвало да влезе в дневния ред на Народното събрание – до 20 юни, с цел да сме подготвени да излезем на финансовите пазари “, сподели Донев.
Той успокои, че към този момент дългът на България е надалеч от оптималния позволен, съгласно разпоредбите на Европейския съюз – 60% от Брутният вътрешен продукт. Донев разгласи, че от 2027 година натам дефицитът сигурно ще влезе в рамките а 3% и ще понижава последователно до постигане на в действителност уравновесен бюджет. С това ще падне и потребността от от ден на ден задължения.
Припомняме, че кабинетът „ Желязков “ с финансов министър Теменужка Петкова изтегли близо 19 милиарда лева (близо 9.7 милиарда евро) дълг през 2025 година, до момента в който дефицитът беше към 4 милиарда евро. В злощастния бюджет за 2026 година, който изкара рекорден брой хора против ръководството на четворната коалиция, заложеният дълг беше още повече.
Той обаче даде обещание дейности по консолидация на разноските и усилване на приходите, само че все пак през тази година евентуално няма да се влезе в границите на допустимите от Европейската комисия 3% недостиг.
Припомняме, че за 2025 година Евростат пресметна, че бюджетният недостиг на България на начислена основа е 3.5%.
Донев упрекна всички постоянни финансови министри преди него – Асен Василев и Теменужка Петкова – както и служебният Георги Клисурски, че са употребявали разнообразни типове трикове, с които да прикриват разноски, да ги отсрочват във времето и да изземват всички вероятни бъдещи доходи, с цел да нагласят недостига в границите на 3%.
2.2 милиарда евро са неизплатените разноски, крити по чекмеджета. И едвам в този момент услужливо, откакто са отлагали заплащания от 2024, 2025 и 2026 година, ги извадиха, когато пристигна постоянното държавно управление “, сподели Донев.
Финансовият министър сподели, че към момента не може да каже точния размер на недостига, тъй като още се сформира бюджета за 2026 година и се създават ограниченията за фискална консолидация. Но даде обещание рамката да влезе за гласоподаване в Министерския съвет до края на юни, а през юли да е гласувана и в Народното събрание.
Правителството поема своята отговорност, колкото и да е комплицирана обстановката, в която би трябвало да се взимат сложни и непопулярни решения за орязване на разноски “, сподели Донев.
Донев още веднъж подсети за дейностите на кабинетите преди настоящия, които натовариха неимоверно бюджета – до степен да се заплащат пенсии и заплати със заеми. Напомни за внезапното нарастване на заплатите и пенсиите, за въвеждането на автоматизирани механизми за индексация на заплатите в обществения бранш, за обвързването на минималната заплата със междинната за страната, за изтеглянето на целия дял от държавните сдружения и даже за предплатеното му взимане, както и за изтеглянето на запас от частния бранш.
За всички спомагателни закрепени бюджетни разноски, които с всяка година автоматизирано се увеличаваха, нито кабинетът „ Денков “, нито кабинетът „ Желязков “ са съумели да обезпечат дълготрайни източници на финансиране.
Не са предприемани промени против нарастването на тези разноски. Приходната част на бюджета не е нараствала със същите темпове, с които разходната част. Структурни проблеми, като сивата стопанска система, данъчно-осигурителните измами, невнасянето на налози и осигуровки и неефективната събираемост на обществените вземания в този момент оказват напън върху бюджета “, сподели Донев.
Той разгласи, че предстоят срещи с работодателските и синдикалните организации, с браншовите организации, с които да бъдат разисквани и подхванати съответни ограничения за консолидация на държавните разноски, „ тъй че този несъразмерен недостиг да бъде стеснен в задоволително възможни финансови параметри “.
„ В момента се намираме на идващия ден от финала на приказката. Три дни яли, пили и се веселили. Сега предстоят сложните, виновните решения – тези, от които държавното управление не бяга “, сподели финансовият министър.
Относно процедурата по свръхдефицит, която следва да бъде оповестена в четвъртък с публикуването на постоянните годишни отчети на Европейската комисия, част от Европейския учебен срок, Донев даде обещание държавното управление да не чака напътствията и твърдите ограничения на Европейска комисия, а да предприеме „ виновна политика да ограничим в допустими граници държавните разноски “.
Задачата е сложна, задачата е нелицеприятна. Ако е била лесна, тези майстори на уравновесените бюджети в границите на 3% недостиг – нов термин във финансите, биха ги осъществили “, сподели още вицепремиерът.
Новият дълг е неминуем
Относно нарастването на тавана на дълга за тази година, Донев съобщи, че то е „ неизбежно “. На съвещанието на Министерския съвет в сряда е взето решение той да бъде вдигнат с 3.8 милиарда евро. И добави, че и падналото постоянно държавно управление „ Желязков “, и служебното държавно управление „ Гюров “ са знаели, че би трябвало да бъде повишен таванът, само че не са го създали.
Защото без тези 3.8 милиарда евро ще имаме проблем с изплащането на пенсиите и обществените помощи през юли месец. Ще имаме проблем с заплащанията по ПВУ. Това е един дълг, който е неминуем и който доста бързо би трябвало да влезе в дневния ред на Народното събрание – до 20 юни, с цел да сме подготвени да излезем на финансовите пазари “, сподели Донев.
Той успокои, че към този момент дългът на България е надалеч от оптималния позволен, съгласно разпоредбите на Европейския съюз – 60% от Брутният вътрешен продукт. Донев разгласи, че от 2027 година натам дефицитът сигурно ще влезе в рамките а 3% и ще понижава последователно до постигане на в действителност уравновесен бюджет. С това ще падне и потребността от от ден на ден задължения.
Припомняме, че кабинетът „ Желязков “ с финансов министър Теменужка Петкова изтегли близо 19 милиарда лева (близо 9.7 милиарда евро) дълг през 2025 година, до момента в който дефицитът беше към 4 милиарда евро. В злощастния бюджет за 2026 година, който изкара рекорден брой хора против ръководството на четворната коалиция, заложеният дълг беше още повече.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ