Учени установиха, че разрушаването на озоновия слой е започнало близо три десетилетия преди откриването на озоновата дупка
Разрушаването на озоновия пласт е почнало още в края на 50-те години на предишния век – близо три десетилетия преди откриването на озоновата дупка над Антарктида, сочи ново проучване на учени от Масачузетския софтуерен институт (MIT), оповестено в списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
„ Фактът, че разрушаването на озоновия пласт е почнало още в края на 50-те години – доста по-рано, в сравнение с се предполагаше, напряко ме порази. Това проучване демонстрира какъв брой е значимо да продължим да следим атмосферата, с цел да разберем изцяло по какъв начин тя реагира и се възвръща “, споделя ръководителят на проучването Сюзан Соломон, професор по екологични проучвания и химия в MIT.
Изследователите са употребявали модерни модели за следене на химичните процеси в атмосферата, с цел да пресъздадат развиването ѝ през ХХ век и да открият по кое време за първи път би могло да бъде намерено провокираното от човешката активност изтъняване на озоновия пласт, в случай че тогава са съществували днешните технологии за наблюдаване. Според резултатите първите признаци на разрушение на озона са се появили още през 1957 година Те не са били над Антарктида, а във високите пластове на стратосферата над тропиците, където естествените съмнения в концентрацията на озон са най-слаби и измененията се открояват по-лесно.
Изследването демонстрира още, че първичното разрушение на озоновия пласт не е било породено от необятно известните хлорфлуоровъглеводороди (CFC), а от различен индустриален химикал – въглероден тетрахлорид. Веществото се употребява още от 30-те години на ХХ век като препарат за химическо почистване и обезмасляване на железни повърхности. „ Това беше огромна изненада. Досега се смяташе, че точно хлорфлуоровъглеводородите са първите субстанции, провокирали разрушаването на озона “, споделя водещият създател на проучването Цзян Гуан.
Озоновата дупка над Антарктида е открита през 1985 година Последвалите проучвания потвърждават, че главната причина за нея са хлорфлуоровъглеводородите, употребявани десетилетия наред в хладилната техника, климатичните системи, аерозолните опаковки и други промишлени приложения. Това довежда до приемането на Монреалския протокол през 1987 година, който последователно лимитира и след това приключва използването на веществата, разрушаващи озоновия пласт. Благодарение на интернационалните старания през последните години учените регистрират признаци за неговото възобновяване, показва списание PNAS.
Екипът, направил новото проучване, е употребявал 16 компютърни модела, отчитащи въздействието както на човешката активност, по този начин и на естествени фактори като вулканични изригвания и явлението Ел Ниньо. В проучването са включени и данни за историческото произвеждане на промишлени химикали, както и разбори на ледени ядра от Антарктида, които демонстрират, че концентрацията на въглероден тетрахлорид в атмосферата стартира да нараства още през 40-те години на предишния век.
Според проф. Сюзан Соломон резултатите демонстрират какъв брой значимо е дълготрайното наблюдаване на атмосферата. „ Положихме огромни старания да премахнем химикалите, които унищожават озоновия пласт. Нямаме ли задължението да продължим да следим атмосферата, с цел да сме сигурни, че тя реагира по метода, по който чакаме? “, пита тя.
„ Фактът, че разрушаването на озоновия пласт е почнало още в края на 50-те години – доста по-рано, в сравнение с се предполагаше, напряко ме порази. Това проучване демонстрира какъв брой е значимо да продължим да следим атмосферата, с цел да разберем изцяло по какъв начин тя реагира и се възвръща “, споделя ръководителят на проучването Сюзан Соломон, професор по екологични проучвания и химия в MIT.
Изследователите са употребявали модерни модели за следене на химичните процеси в атмосферата, с цел да пресъздадат развиването ѝ през ХХ век и да открият по кое време за първи път би могло да бъде намерено провокираното от човешката активност изтъняване на озоновия пласт, в случай че тогава са съществували днешните технологии за наблюдаване. Според резултатите първите признаци на разрушение на озона са се появили още през 1957 година Те не са били над Антарктида, а във високите пластове на стратосферата над тропиците, където естествените съмнения в концентрацията на озон са най-слаби и измененията се открояват по-лесно.
Изследването демонстрира още, че първичното разрушение на озоновия пласт не е било породено от необятно известните хлорфлуоровъглеводороди (CFC), а от различен индустриален химикал – въглероден тетрахлорид. Веществото се употребява още от 30-те години на ХХ век като препарат за химическо почистване и обезмасляване на железни повърхности. „ Това беше огромна изненада. Досега се смяташе, че точно хлорфлуоровъглеводородите са първите субстанции, провокирали разрушаването на озона “, споделя водещият създател на проучването Цзян Гуан.
Озоновата дупка над Антарктида е открита през 1985 година Последвалите проучвания потвърждават, че главната причина за нея са хлорфлуоровъглеводородите, употребявани десетилетия наред в хладилната техника, климатичните системи, аерозолните опаковки и други промишлени приложения. Това довежда до приемането на Монреалския протокол през 1987 година, който последователно лимитира и след това приключва използването на веществата, разрушаващи озоновия пласт. Благодарение на интернационалните старания през последните години учените регистрират признаци за неговото възобновяване, показва списание PNAS.
Екипът, направил новото проучване, е употребявал 16 компютърни модела, отчитащи въздействието както на човешката активност, по този начин и на естествени фактори като вулканични изригвания и явлението Ел Ниньо. В проучването са включени и данни за историческото произвеждане на промишлени химикали, както и разбори на ледени ядра от Антарктида, които демонстрират, че концентрацията на въглероден тетрахлорид в атмосферата стартира да нараства още през 40-те години на предишния век.
Според проф. Сюзан Соломон резултатите демонстрират какъв брой значимо е дълготрайното наблюдаване на атмосферата. „ Положихме огромни старания да премахнем химикалите, които унищожават озоновия пласт. Нямаме ли задължението да продължим да следим атмосферата, с цел да сме сигурни, че тя реагира по метода, по който чакаме? “, пита тя.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ