"Оцелелите" на Алекс Шулман - история за прошката
През 2009-а година Алекс Шулман, който по това време е публицист, взема решение да стартира блог. Казва си: „ Щом никой не желае да разгласява творбите ми, аз самичък ще ги обявявам “. Така стартира неговият път като публицист.
" Понякога в тези блогове пишех за татко си, умрял преди няколко години. Оказа се, че най-големият издател в Швеция следи блоговете ми. Посъветва ме да напиша книга за татко си. Това беше първата крачка към литературата за мен. Все повече желаех да пиша и по-малко да се занимавам с активността си като публицист. Все още считам, че радиото е страхотна медия, имам си даже и личен подкаст, който доста ми харесва да подкрепям. Аз и моят добър другар Сиг от Ел Ей работим по него. Там представяме гледните си точки по събитията от света ".
Романите на Алекс Шулман се оказват сполучливи. В тях той споделя за нелекото си детство и метода, по който то е повлияло на неговото осъзнаване.
" Пишех за татко си, тъй като доста ми липсваше. Той беше доста възрастен, когато се родих, беше на 60. Когато бях на 6 или на 7 осъзнах, че той скоро ще почине. Докато пораствах се усещах като че ли се приготвям за неговата гибел. Първата ми книга е тъкмо за това – на доста ранна възраст да би трябвало да се сбогуваш с човек, който обичаш. Беше триумф, който ми оказа помощ да видя бъдеще, в което бях публицист. Започнах да работя по това. Написах още няколко книги. Например, за майка ми. Тя имаше доста проблеми, беше алкохоличка. Трудно растях с нея, тя бе толкоз болна. След това написах най-големия си триумф, преди „ Оцелелите “. Книга за тайната спекулация на баба ми с един доста прочут шведски публицист. Открих любовни писма сред баба ми и този човек. Това ми оказа помощ да опиша тяхната любовна история, развила се през 1932.
Всеки път, в който напишех книга, хората в фамилията ми се превръщаха във врагове. Те не желаеха да приказват с мен. Мислеха, че аз съм продал достойнството на фамилията. Огромна болежка бе за мен да осъзная, че моите книги от ден на ден ме отдалечават от най-близките ми хора ".
Автобиографичните романи на Алекс Шулман го водят и до „ Оцелелите “. Книга, която му печели интернационална популярност, преведена е на 30 езика.
" Има неща в нея, които са непосредствено взети от живота ми. Рамката на историята, да вземем за пример – тя е за трима братя, които са много отдалечени един от различен. Майка им обаче умира. Когато отиват да разчистят жилището й намират писмо – като че ли от другия свят. Точно по този начин се случи и с мен, и моите братя ден преди погребението на майка ни. В жилището й намерихме обръщение към нас. Странно беше. Най-странното изживяваме за мен досега. Да седнал съм там с братята си и да чета писмото на умрялата ни майка. В този миг взех решение, че мога да основа история и от тази обстановка.
Структурата на историята в книгата е огромен опит за мен. В нея има две времеви линии. Първата е разказана в обратна посока и обгръща един ден. Денят в който братята намират писмото от майка им. Първата глава се оказва последната – с тримата мъже, седящи пред къщата от детството си. Те са мокри до кости, кървят, прегръщат се и плачат. Тогава се питаш „ Какво се е случило тук? “. Втората част на книгата се развива два часа по-рано, когато се борят във водата – и ти се питаш, какво става тук? След това се връщаме още веднъж два часа обратно – описвам този ден откъм гърба – напред. Разказвам и историята от детските години на братята хронологично ".
Романът „ Оцелелите “ може да бъде прегледан и като история за прошката. Онази, която изискуем най-много на себе си.
" Мисля, че тук намеквам и казусът за срама. Носим доста позор в себе си, ние, хората. Толкова е тежко да го носим, от време на време. Аз също мисля за своя „ позор “. И то постоянно. В книгата става въпрос и за нещо, случило се със междинния брат. Инцидент, който носи със себе си. Той се трансформира в товар за цялото семейство. Според мен, книгата ни кара да се запитаме за тези неща, случили се в детството ни, които не са станали ясни за нас. Винаги ще има разнообразни версии на истината. Осъзнах го. Когато бях по-малък си мислех, че предишното не може да бъде променено. Бъдещето пък е на всички места и можеш да започнеш да го формираш когато и да е. С възрастта съзнавам, че предишното се трансформира непрестанно. Говорейки с разнообразни хора в разнообразни обстановки, всеки от тях има своята версия за преживелица от предишното ".
Интервюто на Иван Русланов с Алекс Шулман в предаването ``Нещо повече`` можете да чуете от звуковия файл.
" Понякога в тези блогове пишех за татко си, умрял преди няколко години. Оказа се, че най-големият издател в Швеция следи блоговете ми. Посъветва ме да напиша книга за татко си. Това беше първата крачка към литературата за мен. Все повече желаех да пиша и по-малко да се занимавам с активността си като публицист. Все още считам, че радиото е страхотна медия, имам си даже и личен подкаст, който доста ми харесва да подкрепям. Аз и моят добър другар Сиг от Ел Ей работим по него. Там представяме гледните си точки по събитията от света ".
Романите на Алекс Шулман се оказват сполучливи. В тях той споделя за нелекото си детство и метода, по който то е повлияло на неговото осъзнаване.
" Пишех за татко си, тъй като доста ми липсваше. Той беше доста възрастен, когато се родих, беше на 60. Когато бях на 6 или на 7 осъзнах, че той скоро ще почине. Докато пораствах се усещах като че ли се приготвям за неговата гибел. Първата ми книга е тъкмо за това – на доста ранна възраст да би трябвало да се сбогуваш с човек, който обичаш. Беше триумф, който ми оказа помощ да видя бъдеще, в което бях публицист. Започнах да работя по това. Написах още няколко книги. Например, за майка ми. Тя имаше доста проблеми, беше алкохоличка. Трудно растях с нея, тя бе толкоз болна. След това написах най-големия си триумф, преди „ Оцелелите “. Книга за тайната спекулация на баба ми с един доста прочут шведски публицист. Открих любовни писма сред баба ми и този човек. Това ми оказа помощ да опиша тяхната любовна история, развила се през 1932.
Всеки път, в който напишех книга, хората в фамилията ми се превръщаха във врагове. Те не желаеха да приказват с мен. Мислеха, че аз съм продал достойнството на фамилията. Огромна болежка бе за мен да осъзная, че моите книги от ден на ден ме отдалечават от най-близките ми хора ".
Автобиографичните романи на Алекс Шулман го водят и до „ Оцелелите “. Книга, която му печели интернационална популярност, преведена е на 30 езика.
" Има неща в нея, които са непосредствено взети от живота ми. Рамката на историята, да вземем за пример – тя е за трима братя, които са много отдалечени един от различен. Майка им обаче умира. Когато отиват да разчистят жилището й намират писмо – като че ли от другия свят. Точно по този начин се случи и с мен, и моите братя ден преди погребението на майка ни. В жилището й намерихме обръщение към нас. Странно беше. Най-странното изживяваме за мен досега. Да седнал съм там с братята си и да чета писмото на умрялата ни майка. В този миг взех решение, че мога да основа история и от тази обстановка.
Структурата на историята в книгата е огромен опит за мен. В нея има две времеви линии. Първата е разказана в обратна посока и обгръща един ден. Денят в който братята намират писмото от майка им. Първата глава се оказва последната – с тримата мъже, седящи пред къщата от детството си. Те са мокри до кости, кървят, прегръщат се и плачат. Тогава се питаш „ Какво се е случило тук? “. Втората част на книгата се развива два часа по-рано, когато се борят във водата – и ти се питаш, какво става тук? След това се връщаме още веднъж два часа обратно – описвам този ден откъм гърба – напред. Разказвам и историята от детските години на братята хронологично ".
Романът „ Оцелелите “ може да бъде прегледан и като история за прошката. Онази, която изискуем най-много на себе си.
" Мисля, че тук намеквам и казусът за срама. Носим доста позор в себе си, ние, хората. Толкова е тежко да го носим, от време на време. Аз също мисля за своя „ позор “. И то постоянно. В книгата става въпрос и за нещо, случило се със междинния брат. Инцидент, който носи със себе си. Той се трансформира в товар за цялото семейство. Според мен, книгата ни кара да се запитаме за тези неща, случили се в детството ни, които не са станали ясни за нас. Винаги ще има разнообразни версии на истината. Осъзнах го. Когато бях по-малък си мислех, че предишното не може да бъде променено. Бъдещето пък е на всички места и можеш да започнеш да го формираш когато и да е. С възрастта съзнавам, че предишното се трансформира непрестанно. Говорейки с разнообразни хора в разнообразни обстановки, всеки от тях има своята версия за преживелица от предишното ".
Интервюто на Иван Русланов с Алекс Шулман в предаването ``Нещо повече`` можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ