Исаяс - неизвестният брутален диктатор от Еритрея
През 1991 година Исаяс Афеверки става народен воин в Еритрея, когато отпред на национално-освободителното придвижване извоюва независимостта от Етиопия след 30-годишна революция. Дотогава Еритрея е част от Етиопия, ръководена от Менгисту Хайле Мариам, останал на власт от 1977 до 1991 година.
" Това беше време на доста очаквания. В същото време всички бойци, които бяха част от Еритрейския национален фронт за избавление (EНФО), последователно се демобилизираха. Те се връщаха се към граждански живот ", споделя пред Дъждовни води английската авторка и журналистка Микела Ронг. Тогава тя е била млада журналистка, пишеща за Еритрея. По думите ѝ доста еритрейци от диаспората отвън страната са били разчувствани от вероятността да се завърнат вкъщи.
През 1993 година Исаяс Афеверки идва на власт като пръв президент на самостоятелна Еритрея. " Имаше и политическа полемика, защото се пишеше многопартийна конституция, по-късно имаше диспути. Това щеше да е новата конституция на Еритрея. Това бяха положителните години ", показва още Ронг.
Нова война
Ситуацията обаче се трансформира, когато през 1998 година избухва война сред Етиопия и Еритрея за дребното гранично село Бадме. " Това беше спор за оспорвана територия, само че имаше и други проблеми – свързани с стопанската система и с двата метода, по които страната виждаше своето бъдеще ", споделя още Ронг.
Войната за това кой да управлява Бадме завършва чак през 2018 година. И таман тази война променя Исаяс Афеверки, който по думите на специалиста Фидел Амакие Овусу към този момент почнал да се концентрира най-вече върху укрепването на своята власт. Редица инакомислещи напущат страната, прогонени от авторитаризма и автокрацията.
Нарушения на човешките права
В Еритрея към този момент нямало място за сериозни гласове. Исаяс Афеверки сменил или пратил в пандиза даже министри, дръзнали да му се опълчват и да го подлагат на критика. " Оттогава са в пандиза и никой не ги е виждал. А някои от тях са умряли ", споделя още Ронг.
Медии били закрити, публицисти - задържани. Църквите, някои от които били доста дейни в страната, също били закрити, университетите били превърнати във военно-технически колежи.
Анализаторът Фидел Амакие Овусу твърди, че под ръководството на Исаяс Еритрея се е трансформирала в най-затворената страна в Африка и я съпоставя със Северна Корея. „ Еритрея е закрита, потайна и изолирана ", разяснява Овусу.
Репресивната и параноична същина на режима принудила доста младежи да изоставен страната. Изисквало се всички завършващи - и дами, и мъже - да се причисляват към армията. Режимът оправдавал тази политика с войната сред Еритрея и Етиопия. Според анализатори всичко това е оказало ужасяващ резултат върху цяло потомство млади еритрейци.
Предполагаемата поддръжка на Еритрея за въоръжени групировки в Африканския рог довежда до интернационалните наказания против режима, останали в действие в продължение на години. След като те бяха анулирани през 2018 година, Исаяс постави старания да наложи нов имидж на страната. Китай и Русия обаче си останаха измежду дребното съдружници на Еритрея. Еритрея бе и една от страните, отказали да осъдят нахлуването на Русия в Украйна.
Той още е в мощна позиция
Все още не се приказва за правоприемник на 77-годишния Исаяс Афеверки. " Мисля, че той явно не желае да споделя властта. Той е индивидът, съсредоточил властта в личните си ръце. От време на време сме ставали очевидци на опити за прелом в армията. Обикновено несполучливи, които са били смазвани извънредно бързо. Смятам, че той още е в мощна позиция ", сподели Ронг.
Дългогодишният властнически водач на Еритрея гледа на себе си като на избавител, подарил на страната си самостоятелност. Това е заслуга, което към момента мнозина му приписват. А той твърдо има вяра, че има право да държи властта.
