Как Пиночет свали Алиенде
През 1969 година социалисти, комунисти, социалдемократи, леви християндемократи и радикалната левица се сплотяват в Народен фронт на Чили който издига Салвадор Алиенде за претендент за президентските избори. Година по късно, през 1970-а, Аугусто Пиночет прогласява чилийския път към социализма - гражданска война с мирни парламентарни средства в миг, когато Чили се отличава в Латинска Америка с няколко десетилетия устойчиво гражданско ръководство. Само три години по-късно - на 11 септември 1973-а, Салвадор Алиенде става воин за огромна част от света. Законно определеното държавно управление бива свалено от военната хунта, ръководена от ген. Аугусто Пиночит. 50 години по късно кошмарът от преврата е избледнял, а прагматизмът надвива в оценките за събитията в тези мрачни времена.
Салвадор Алиенде се дипломира като доктор в Чилиския университет през 1933 година Критикува предложенията на Чезаре Ломброзо в докторската си дисертация " Престъпление и психологична хигиена ". През същата година стартира политическата му кариера, като е съосновател на Социалистическата партия на Чили с полковник Мармадук Гроув, Оскар Шнаке, Карлос Алберто Мартенес и други. Аленде е първият ръководител. През 1941 година Народният фронт е преименуван на Демократичен алианс, а Алиенде е определен за негов заместител. Той е сенатор в няколко провинции от 1945 до 1969 година Въвежда законодателство за основаване на Чилийската национална здравна работа. Прави редица обществени промени, които включват по-високи пенсии за вдовици, безвъзмездни стратегии за обяд в учебно заведение, грижи за майките, закони за безвредна работа за служащите в завода. Идвайки на власт, държавното управление е изправено пред съществени социално-икономически проблеми, като инфлацията нараства с 30% и
--> повече от 50% от децата страдат от недохранване
Алиенде схваща, че би трябвало да се оправи самичък с ситуацията, изправен пред външен напън против държавното управление му. Аленде с възторг стартира да ползва така наречен " Път на Чили към социализма ". Увеличава заплатите с до 40%, а доста огромни промишлености и банки са национализирани. Предприема стъпки за възкръсване на просветителната система, опазването на здравето и държавната администрация. По време на неготово ръководство се усъвършенстват социално-икономическите условия за най-бедните хора в Чили посредством даване на повече благоприятни условия за претовареност.
Американския президент Никсън обаче през 1971 година постанова комерсиално и финансово ембарго, което води до внезапен крах на Чили. Съединените щати блокират заемите за страната, финансират опозицията, саботират медните мини, стопират доставките на аварийни елементи за превоза. Започват стачки. Съветският съюз отхвърля да помогне - харчи прекалено много за Куба.
Пучът на Пиночет идва в миг, в който годишната инфлация стига 600 %
а насилието на екстремистки групи пораства. Идеята на Алиенде за социализма е подмяна с държавен надзор на съществуващия социално-икономически ред. След рухването на държавното управление на Алиенде се поставя завършек на концепцията за втора Куба в Латинска Америка - концепция, на която Съветския съюз (СССР) разпорежда огромни очаквания и пари. Крайният резултат е, че разузнаването и диверсионната работа на Централно разузнавателно управление на САЩ дават плодове. Пиночет и съидейниците му реализират преврата в границите на един ден. Отприщват се репресии. В идващите дни Конгресът е закрит и политическите партии - разпуснати, защото военната хунта взема надзор върху всички аспекти на обществото.
Бруталността на преврата трансформира Алиенде в страдалец на демокрацията и световна икона на левите, тъй като хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, съгласно следствия, траяли десетилетия. Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет открива персонална тирания. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен гнет. Няколко противници генерали умират при странни условия. Друг резултат от преврата е, че когато военните поемат ръководството, те вкарват свободна пазарна стопанска система. Чилийската стопанска система, наранена от рисковите наказания, наложени от " администрацията на Никсън ", е с непрекъснати растежи при новите политики за приватизация и икономическа либерализация. Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи референдум за оставането си на власт. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва неосъществим през съдбовната 1973-а. В последстиве през 1988 година в отговор на интернационалния напън конституцията е променена, с цел да разреши прекосяването към по-демократично държавно управление. Развръката е, че съгласно изискванията на конституцията от 1980 година, той се заклева като сенатор за цялостен живот.
Пиночет е роден на 25 ноември 1915 година Посещава военно учебно заведение и се дипломира със звание втори лейтенант. Впоследствие той бързо се издига през пехотата и с периодически връщания в " Пехотното учебно заведение " и " Академията на войната ", доближава чин майор до 1953 година Като президент
той се стреми да унищожи левите в Чили и да вкара свободна пазарна стопанска система
Той го прави посредством сурови политики, потискащи другомислещите, като в същото време демонтира контрола на държавното управление над промишлеността. Пиночет се издига през военните сили на Чили, като става пълководец на полк, шеф на щаба, бригаден военачалник и главнокомандващ на 6-та дивизия. През 1971 година става военачалник на дивизията и е разгласен за общоприет пълководец. В интервала 1972-1973 година той е разгласен за общоприет шеф на щаба на армията, само че откакто военачалник Пратс подава оставка, бързо е нараснал от президента Салвадор Аленде в главнокомандващ на чилийската войска. Месец по-късно взе участие във военния прелом, който смъква президента Алиенде.
Ирония на ориста е, че новото ръководство през идващите две десетилетия в действителност резервира пазарната стопанска система на Пиночет, като прибавя фискална суровост и повече обществени помощи. Чилийското знамение обаче се оказва мит. През 2019 година минимално повдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано неодобрение, а президентът по това време беше заставен да се извини от името на предшествениците си за обществените неравенства. След него пристигна различен президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, само че също не съумя да вдигне на крайници страната.
След пандемията и рецесията Чили още веднъж влезе в рецесия с хиляди затворени доста дребни и междинни предприятия.
Затова и болшинството от чилийците към този момент нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо ентусиазъм. Защото след 50 години към този момент са изцяло уверени, че митовете може да крепят политиката, само че унищожават стопанската система. В краи?на сметка това събитие остава в историята, като ясно се вижда по какъв начин за интервал от 20 години военно ръководство в Чили, една от наи?-демократичните страни в Латинска Америка се трансформира в затвор и образец за погазването на човешките права.
Салвадор Алиенде се дипломира като доктор в Чилиския университет през 1933 година Критикува предложенията на Чезаре Ломброзо в докторската си дисертация " Престъпление и психологична хигиена ". През същата година стартира политическата му кариера, като е съосновател на Социалистическата партия на Чили с полковник Мармадук Гроув, Оскар Шнаке, Карлос Алберто Мартенес и други. Аленде е първият ръководител. През 1941 година Народният фронт е преименуван на Демократичен алианс, а Алиенде е определен за негов заместител. Той е сенатор в няколко провинции от 1945 до 1969 година Въвежда законодателство за основаване на Чилийската национална здравна работа. Прави редица обществени промени, които включват по-високи пенсии за вдовици, безвъзмездни стратегии за обяд в учебно заведение, грижи за майките, закони за безвредна работа за служащите в завода. Идвайки на власт, държавното управление е изправено пред съществени социално-икономически проблеми, като инфлацията нараства с 30% и
--> повече от 50% от децата страдат от недохранване
Алиенде схваща, че би трябвало да се оправи самичък с ситуацията, изправен пред външен напън против държавното управление му. Аленде с възторг стартира да ползва така наречен " Път на Чили към социализма ". Увеличава заплатите с до 40%, а доста огромни промишлености и банки са национализирани. Предприема стъпки за възкръсване на просветителната система, опазването на здравето и държавната администрация. По време на неготово ръководство се усъвършенстват социално-икономическите условия за най-бедните хора в Чили посредством даване на повече благоприятни условия за претовареност.
Американския президент Никсън обаче през 1971 година постанова комерсиално и финансово ембарго, което води до внезапен крах на Чили. Съединените щати блокират заемите за страната, финансират опозицията, саботират медните мини, стопират доставките на аварийни елементи за превоза. Започват стачки. Съветският съюз отхвърля да помогне - харчи прекалено много за Куба.
Пучът на Пиночет идва в миг, в който годишната инфлация стига 600 %
а насилието на екстремистки групи пораства. Идеята на Алиенде за социализма е подмяна с държавен надзор на съществуващия социално-икономически ред. След рухването на държавното управление на Алиенде се поставя завършек на концепцията за втора Куба в Латинска Америка - концепция, на която Съветския съюз (СССР) разпорежда огромни очаквания и пари. Крайният резултат е, че разузнаването и диверсионната работа на Централно разузнавателно управление на САЩ дават плодове. Пиночет и съидейниците му реализират преврата в границите на един ден. Отприщват се репресии. В идващите дни Конгресът е закрит и политическите партии - разпуснати, защото военната хунта взема надзор върху всички аспекти на обществото.
Бруталността на преврата трансформира Алиенде в страдалец на демокрацията и световна икона на левите, тъй като хунтата на Пиночет убива 2130 души и изтезавала 30 хиляди, съгласно следствия, траяли десетилетия. Решен да ликвидира марксизма в Чили, Пиночет открива персонална тирания. Превръща тайната полиция в инструмент за държавен гнет. Няколко противници генерали умират при странни условия. Друг резултат от преврата е, че когато военните поемат ръководството, те вкарват свободна пазарна стопанска система. Чилийската стопанска система, наранена от рисковите наказания, наложени от " администрацията на Никсън ", е с непрекъснати растежи при новите политики за приватизация и икономическа либерализация. Но и Пиночет се удря в икономическата политика и през 1988 губи референдум за оставането си на власт. Срещу него е съюзът на социалисти и християндемократи - същият, който се оказва неосъществим през съдбовната 1973-а. В последстиве през 1988 година в отговор на интернационалния напън конституцията е променена, с цел да разреши прекосяването към по-демократично държавно управление. Развръката е, че съгласно изискванията на конституцията от 1980 година, той се заклева като сенатор за цялостен живот.
Пиночет е роден на 25 ноември 1915 година Посещава военно учебно заведение и се дипломира със звание втори лейтенант. Впоследствие той бързо се издига през пехотата и с периодически връщания в " Пехотното учебно заведение " и " Академията на войната ", доближава чин майор до 1953 година Като президент
той се стреми да унищожи левите в Чили и да вкара свободна пазарна стопанска система
Той го прави посредством сурови политики, потискащи другомислещите, като в същото време демонтира контрола на държавното управление над промишлеността. Пиночет се издига през военните сили на Чили, като става пълководец на полк, шеф на щаба, бригаден военачалник и главнокомандващ на 6-та дивизия. През 1971 година става военачалник на дивизията и е разгласен за общоприет пълководец. В интервала 1972-1973 година той е разгласен за общоприет шеф на щаба на армията, само че откакто военачалник Пратс подава оставка, бързо е нараснал от президента Салвадор Аленде в главнокомандващ на чилийската войска. Месец по-късно взе участие във военния прелом, който смъква президента Алиенде.
Ирония на ориста е, че новото ръководство през идващите две десетилетия в действителност резервира пазарната стопанска система на Пиночет, като прибавя фискална суровост и повече обществени помощи. Чилийското знамение обаче се оказва мит. През 2019 година минимално повдигане на билета за метрото в Сантяго отприщи дълго стаявано неодобрение, а президентът по това време беше заставен да се извини от името на предшествениците си за обществените неравенства. След него пристигна различен президент, който възхваляваше наследството на Алиенде, само че също не съумя да вдигне на крайници страната.
След пандемията и рецесията Чили още веднъж влезе в рецесия с хиляди затворени доста дребни и междинни предприятия.
Затова и болшинството от чилийците към този момент нито героизират Алиенде, нито сатанизират Пиночет. Искат двамата да останат като исторически фигури, а не източници на политическо ентусиазъм. Защото след 50 години към този момент са изцяло уверени, че митовете може да крепят политиката, само че унищожават стопанската система. В краи?на сметка това събитие остава в историята, като ясно се вижда по какъв начин за интервал от 20 години военно ръководство в Чили, една от наи?-демократичните страни в Латинска Америка се трансформира в затвор и образец за погазването на човешките права.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ