Клетвата на Хипократ
През 1947 година в Германия се състоял правосъден развой над нацистки лекари, които били упрекнати в опити с хора в концлагерите.
Американският прокурор Телфорд Тейлър в речта си декларирал, че те нарушили главния принцип на здравната нравственос – клетвата на Хипократ и нейния основен постулат „ не вреди “. Това провокирало разногласия в процеса, тъй като отбраната твърдяла, че клетвата на Хипократ не не разрешава опитите с хора. Делото приключило с приемането на Нюрнбергския кодекс за опити върху хората.
Проблемът е, че истинската клетва на Хипократ, достигнала до нас, се разграничава доста от текстовете, които лекарите произнасят в този момент. Днес не знаем нищо за античния автентичен текст на клетвата. Впрочем, няма доста сигурни данни и за самия неин създател. Неговата биография е изложена най-широко от римския доктор Соран Ефески – само че той я написал 400 години след гибелта на Хипократ.
Може би тази клетва е най-известният гръцки текст и, в това време, най-неразбираемият. Учените са сигурни, че негов създател не е Хипократ. Някои считат, че това е ранен текст от V-IV в. прочие Хр. Други настояват, че е написан по-късно. При това, измежду античните текстове, отдадени на здравната нравственос, не намираме нищо, което да припомня някаква „ клетва “.
Самата „ клетва на Хипократ “ е композиция от контракт за проучване на медицина и религиозна клетва. От текста излиза наяве, че я произнасял юноша, който постъпвал за образование като лекар; по този начин поемал редица отговорности във връзка с своите учители и пациенти.
Първият абзац сочи, че той влиза по едно и също време в нещо като фамилен клан и професионална колегия. Необичаен е възвишеният набожен звук в клетвата: младежът възприема поетите отговорности като свещени. Това обърква доста учени, тъй като наподобява, че клетвата е направена за дребна здравна фракция или тясна професионална колегия. Най-близката прилика е масонската.
Това будело съмнения още измежду римляните. Например, Катон Старши, прочут съперник на гърците и всичко гръцко, считал, че щом гръцките лекари поставят професионална клетва, значи са фракция, ориентирана да разболява и убива неусетно римските пациенти.
Клетвата стартира по този начин: „ Кълна се в лечителя Аполон … “ и следва изброяването на децата на Аполон: Асклепий със своята щерка Хигия (оттук и думата „ хигиена “), също и щерка му Панацея. Любопитно е, че по този начин даже на Олимп медицината е фамилна специалност: всички тези медицински богове са членове на едно и също семейство.
Една от първите разпореждания на клетвата гласи: „ Няма да дам на никого смъртоносно средство, даже да ме моли, и няма да поучавам никого да прави това “. Тази фраза провокира доста несъгласия. Някои считат, че става въпрос за евтаназия, т.е. лекарят няма да помогне на пациента да умре; друго пояснение е, че лекарят отхвърля да бъде отровител, т.е. няма да даде на пациента отрова.
Следващата фраза е не по-малко загадъчна: „ Няма да дам на жена песарий за аборт “. Песарият е клас медицински принадлежности, които се вкарват във влагалището с разнообразни цели: нормално за подкрепяне на тазовите органи, само че от време на време и като контрацептиви. В този случай приказваме за някакъв тип вълнен тампон, съдържащ абортивно вещество; в древността употребявали мента. Това е най-противоречивата фраза в цялата клетва, тъй като не е ясно дали по този начин се не разрешава абортът. Това се обсъждало даже във Върховния съд на Съединени американски щати през 1973 година Тогава той узаконил абортите по избор, а освен по медицински аргументи.
В клетвата се споделя: „ Ако по време на лекуването чуя нещо, което не предстои на откриване, няма да приказвам за това “. С тази фраза е обвързван противен епизод в историята на медицината. През ХІХ скандалният британски доктор Исак Бейкър-Браун лекувал дамите от, както му се коствало, нервни разстройства. Той твърдял, че повода за нервните разстройства при дамите се крие в мастурбацията и предложил лекуване с клитороктомия (отрязване на клитора). Дали го под съд, тъй като не се съветвал със съпрузите на дамите. Но той декларирал, че това би било нарушение на лекарската загадка и на хипократовата клетва. Все отново го осъдили.
Най-странното е, че в истинския текст на клетвата не намираме формулировката: „ Не вреди “. Буквално се споделя: „ Ще вляза в дома на пациента, с цел да оказа помощ, а не да пакостя “. Освен това е посочено, че лекарят се задължава да лекува както мъже, по този начин и дами, и плебеи, т.е. всички в потребност. Въпреки това, други текстове сочат, че Хипократ отказвал да лекува варвари. Този мотив бил употребен в нюрнбергския развой против нацистките лекари, които сочели, че самият Хипократ отказвал да лекува хора от друга раса.
Макар към този момент да е несъмнено, че клетвата не е на Хипократ и има напълно друг текст от днешните й разновидности, още в Античността тя поставя основата на здравната нравственос и придобива познатия ни тип с помощта на по-късни тълкования.
Римският доктор от I век Скрибоний Ларг написа, че лекарят е друг от всеки любител-знахар и, за разлика от него, има professio. Но тази дума на латински значи освен „ специалност “, а и „ клетва “. Скрибоний изяснява: както боец поставя клетва за честност на родината си, по същия метод доктор поставя клетва да не употребява изкуството си във щета някому. Лекарят също не може да убие врага си, като му предложи смъртоносна отрова; само че може да го убие с меч в ръка на бойното поле.
За пръв път в европейските университети клетвата станала универсална едвам през ХVІ век в Базел и Хайделберг.
Всички настоящи многочислени версии на медицински клетви имат малко общо с истинския текст. Днес, когато хора биват оставяни да умрат, тъй като не могат да си платят скъпо лекуване, за мнозина, уви, тя се е трансформирала в куха условност без значение.
