През 1939 г. Факира Мити, бащата на Емил Димитров грабва „Златният ключ” в Париж
През 1939 година Факира Мити, бащата на естрадната ни звезда от близкото минало Емил Димитров, става притежател на огромната премия “Златният ключ ” на интернационалния фестивал на илюзионистите в Париж. Прави гастроли в Югославия, Чехословакия, Румъния, Съветския съюз. Неговата “колекция ” от илюзии непрестанно се обогатява. След едно посещаване в Холандия се връща с нови фокуси, които допълват известните му до този миг умения. Половин век продължава своята кариера на прочут български маг и за нея той е притежател на Народен медал на труда - златен, почетен член е на Клуба на илюзионистите в България. Заради неповторимите си качества и популярност е любим на Тодор Живков.
Бащата на Факира Мити - Димитър, потегля от Лясковец, Великотърновско. Заедно с жена си са имали 11 деца и както множеството свои земляци, и той се препитавал от градинарство. Имал градини край Долна Оряховица, само че взема решение да замине за Австрия, с цел да припечели. Установява се в българската колония край Виена и скоро стартира да печели добре. Идва си в България единствено по коледите, а когато взема решение, че е събрал задоволително средства, се връща и купува земя от турските изселници в Павликени.
С 2000 дка земи и 800 дка гори Димитър става много състоятелен земеделец и
има опция да изучи и обезпечи всичките си деца
Най-големият му наследник - Димитър, приключва комерсиалната гимназия в Свищов и се захваща с търговия със зърнени храни, транспортирани с шлепове от Русе. Но заради банкрута на австрийската банка, където е вложил парите си, неговата компания претърпява много загуби. Той съумява да избави парцелите си, като ги продава, а по-късно купува назад. Разпределя ги сред сестрите и братята си, с цел да могат да се изучат и замогнат.
Димитър става свързочник, дами се за Атанаска от Плевен, имат три деца: Димитър (Факира Мити), Юли и Мирослав. Артистичните занимания на Юли са не по-малко значими от тези на неговия брат - Мити. Дълги години имал състав от буфосинхронисти, с които е обикалял страната.
Мити приключва, само че не го интригуват нито икономическите науки, нито търговията. Светът на загадъчното и необяснимото го притегля повече, в сравнение с действителните благоприятни условия да устройва живота си, а театърът със своята магия го кара да търси своето място в него. Издирва и чете окултни книги и
още като възпитаник се интересува от телепатията и хипнозата
По това време илюзионизмът в България се ограничавал до простите фокуси на карагьозчиите, служещи за веселба пред палатките на цирковете за привличане на аудитория. Новите достижения в тази област са били непознати и малко са феновете на сходни гастроли на магове от чужбина. Тогава в Плевен идва известната румънска илюзионистка
Мадам дьо Теп и дава сеанси в тогавашното кино “Одеон”
Мити е притеглен от нейните умения, номерата й му харесват и той взема решение персонално да се запознае с нея. Споделя с Мадам дьо Теп желанието да стане маг и след приключването на гастролите й дружно отпътуват за Букурещ. Там Мити учи илюзионистките умения.
Като същински факир той забива игли в тялото си, допира с езика си нажежено желязо. Става един от основоположниците на илюзионизма в България и до края на живота си е прочут с артистичното си име Факира Мити.
Негови възпитаници са Астор и Мистър Сенко
Салоните са цялостни за неговите сеанси и не е имало град или по-голямо село, където да не е бил и да не е изнесъл представления. Неговият брат Мирослав постоянно го е придружавал на гастролите му и е бил негов касиер.
“Мити самичък приготвяше реквизита за своите представления и осигуряваше своите помощници и асистенти - споделя неговият брат Мирослав. - На сцената беше безспорен експерт - владееше постоянно обстановката и хората се тълпяха да го гледат единствено като видеха името му на афиша. Обичаше при сеансите си по телепатия да си избира човек от публиката, който е най-силен медиум. Не знам по какъв начин го разпознаваше, само че в никакъв случай не грешеше - определеният от него тъкмо предаваше мислите му и това предизвикваше огромен интерес”.
Мити владеел и вентрологията - изкуството да “говориш със стомах”
С две кукли - Иванчо и Ганчо, говорещи между тях с разнообразни гласове, в действителност разговорът се водел от него даже без да си отваря устата.
Личният живот на Факира Мити е обвързван с неговата работа - и двете му дами са част от екипа му. Първата му жена - Марита, е хиромантка, с нея остава малко време и се разделят. Според негови близки - тъй като не са имали деца.
По-късно се среща със Сийка, момиче, което живее в Плевен през две улици от тях. Тя още учи в гимназия, само че го покорява с хубостта си и той я избира за своя асистентка. Това е бъдещата Мадам Сизи (или Сиси) - известната негова асистентка и брачна половинка, която остава с него до края на дните му.
Сизи взела участие в най-известните му сеанси по внушаемост и телепатия,
а също и в един доста комплициран номер - като Хари Худини успявала, затворена в сандък и завързана с вериги, да се освободи и да излезе. Били постоянно дружно - и в работата, и в живота. Били доста сплотено семейство и евентуално доста мощна е била връзката посред им. Може би не е инцидентно, че умряли съвсем по едно и също време.
Семейството има двама сина - Юли, който също става илюзионист, и Емил - известният наш естраден реализатор. От дребни децата на артистичната фамилия заживяват с атмосферата на театъра и той остава тяхна орис до края на живота им. Юли поема по стъпките на татко си като Мити-син и съпровожда на всички места известния си татко със своя стратегия и фокуси, както и взе участие във фокуси на татко си.
Емил демонстрира своята музикална заложба още като малко момче. Баща му го предизвиква да се занимава с музика - купува му акордеон, намира му преподавател. Следи по-късно неговата кариера на артист и го поддържа постоянно и за всичко. Още при започване на 60-те години неочакваният и стремглав напредък на дилетанта Емил Димитров всява ужас измежду служителите в културата и в музикални кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната поява на артиста напряко “от нищото”, отвън следени канали за произвеждане на културни артикули за всеобщо ползване. В естрадните шлагери на Емил Димитров комунистическата власт е съзряла подривни послания, доста по-опасни от хумористичните песнички на Сашо Сладура. При деликатен прочит в текстовете им се откриват откровени апели към “нездравите” детайли в обществото. Това било подбуждане към антинародни, антидържавни и антикомунистически прояви.
По това време Факира Мити към този момент е прочут и обичан илюзионист освен в България, само че и в чужбина. За своите умения получава освен овации, само че и награди.
Факира Мити умира през 1989 година Последователите му и през днешния ден удивляват със своето майсторство публиката, а множеството от тях - като Астор, са ненадминати с майсторството на своите илюзии.
Поли БОЯНОВА
Бащата на Факира Мити - Димитър, потегля от Лясковец, Великотърновско. Заедно с жена си са имали 11 деца и както множеството свои земляци, и той се препитавал от градинарство. Имал градини край Долна Оряховица, само че взема решение да замине за Австрия, с цел да припечели. Установява се в българската колония край Виена и скоро стартира да печели добре. Идва си в България единствено по коледите, а когато взема решение, че е събрал задоволително средства, се връща и купува земя от турските изселници в Павликени.
С 2000 дка земи и 800 дка гори Димитър става много състоятелен земеделец и
има опция да изучи и обезпечи всичките си деца
Най-големият му наследник - Димитър, приключва комерсиалната гимназия в Свищов и се захваща с търговия със зърнени храни, транспортирани с шлепове от Русе. Но заради банкрута на австрийската банка, където е вложил парите си, неговата компания претърпява много загуби. Той съумява да избави парцелите си, като ги продава, а по-късно купува назад. Разпределя ги сред сестрите и братята си, с цел да могат да се изучат и замогнат.
Димитър става свързочник, дами се за Атанаска от Плевен, имат три деца: Димитър (Факира Мити), Юли и Мирослав. Артистичните занимания на Юли са не по-малко значими от тези на неговия брат - Мити. Дълги години имал състав от буфосинхронисти, с които е обикалял страната.
Мити приключва, само че не го интригуват нито икономическите науки, нито търговията. Светът на загадъчното и необяснимото го притегля повече, в сравнение с действителните благоприятни условия да устройва живота си, а театърът със своята магия го кара да търси своето място в него. Издирва и чете окултни книги и
още като възпитаник се интересува от телепатията и хипнозата
По това време илюзионизмът в България се ограничавал до простите фокуси на карагьозчиите, служещи за веселба пред палатките на цирковете за привличане на аудитория. Новите достижения в тази област са били непознати и малко са феновете на сходни гастроли на магове от чужбина. Тогава в Плевен идва известната румънска илюзионистка
Мадам дьо Теп и дава сеанси в тогавашното кино “Одеон”
Мити е притеглен от нейните умения, номерата й му харесват и той взема решение персонално да се запознае с нея. Споделя с Мадам дьо Теп желанието да стане маг и след приключването на гастролите й дружно отпътуват за Букурещ. Там Мити учи илюзионистките умения.
Като същински факир той забива игли в тялото си, допира с езика си нажежено желязо. Става един от основоположниците на илюзионизма в България и до края на живота си е прочут с артистичното си име Факира Мити.
Негови възпитаници са Астор и Мистър Сенко
Салоните са цялостни за неговите сеанси и не е имало град или по-голямо село, където да не е бил и да не е изнесъл представления. Неговият брат Мирослав постоянно го е придружавал на гастролите му и е бил негов касиер.
“Мити самичък приготвяше реквизита за своите представления и осигуряваше своите помощници и асистенти - споделя неговият брат Мирослав. - На сцената беше безспорен експерт - владееше постоянно обстановката и хората се тълпяха да го гледат единствено като видеха името му на афиша. Обичаше при сеансите си по телепатия да си избира човек от публиката, който е най-силен медиум. Не знам по какъв начин го разпознаваше, само че в никакъв случай не грешеше - определеният от него тъкмо предаваше мислите му и това предизвикваше огромен интерес”.
Мити владеел и вентрологията - изкуството да “говориш със стомах”
С две кукли - Иванчо и Ганчо, говорещи между тях с разнообразни гласове, в действителност разговорът се водел от него даже без да си отваря устата.
Личният живот на Факира Мити е обвързван с неговата работа - и двете му дами са част от екипа му. Първата му жена - Марита, е хиромантка, с нея остава малко време и се разделят. Според негови близки - тъй като не са имали деца.
По-късно се среща със Сийка, момиче, което живее в Плевен през две улици от тях. Тя още учи в гимназия, само че го покорява с хубостта си и той я избира за своя асистентка. Това е бъдещата Мадам Сизи (или Сиси) - известната негова асистентка и брачна половинка, която остава с него до края на дните му.
Сизи взела участие в най-известните му сеанси по внушаемост и телепатия,
а също и в един доста комплициран номер - като Хари Худини успявала, затворена в сандък и завързана с вериги, да се освободи и да излезе. Били постоянно дружно - и в работата, и в живота. Били доста сплотено семейство и евентуално доста мощна е била връзката посред им. Може би не е инцидентно, че умряли съвсем по едно и също време.
Семейството има двама сина - Юли, който също става илюзионист, и Емил - известният наш естраден реализатор. От дребни децата на артистичната фамилия заживяват с атмосферата на театъра и той остава тяхна орис до края на живота им. Юли поема по стъпките на татко си като Мити-син и съпровожда на всички места известния си татко със своя стратегия и фокуси, както и взе участие във фокуси на татко си.
Емил демонстрира своята музикална заложба още като малко момче. Баща му го предизвиква да се занимава с музика - купува му акордеон, намира му преподавател. Следи по-късно неговата кариера на артист и го поддържа постоянно и за всичко. Още при започване на 60-те години неочакваният и стремглав напредък на дилетанта Емил Димитров всява ужас измежду служителите в културата и в музикални кръгове у нас.
Едни са шокирани от спонтанната поява на артиста напряко “от нищото”, отвън следени канали за произвеждане на културни артикули за всеобщо ползване. В естрадните шлагери на Емил Димитров комунистическата власт е съзряла подривни послания, доста по-опасни от хумористичните песнички на Сашо Сладура. При деликатен прочит в текстовете им се откриват откровени апели към “нездравите” детайли в обществото. Това било подбуждане към антинародни, антидържавни и антикомунистически прояви.
По това време Факира Мити към този момент е прочут и обичан илюзионист освен в България, само че и в чужбина. За своите умения получава освен овации, само че и награди.
Факира Мити умира през 1989 година Последователите му и през днешния ден удивляват със своето майсторство публиката, а множеството от тях - като Астор, са ненадминати с майсторството на своите илюзии.
Поли БОЯНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ