През 1928 г. Националсоциалистическата партия на Хитлер получава 2.6 на

През 1928 година Националсоциалистическата партия на Хитлер получава 2.6 на 100 от гласовете на парламентарни избори. През 1930-та – 18.3 на 100. До 1933 година в Германия се организират пет следващи национални избори, до момента в който Адолф Хитлер става канцлер. Това поставя завършек на дългата рецесия на Ваймарската република, през която партиите не могат да се спогодят за сформиране на държавно управление – несъмнено, заради „ извънредно значими “ разлики и разногласия… Тази прилика с България през днешния ден не е инцидентна. Винаги, когато една социална и политическа система не е в положение да обезпечи обикновено действие на обществото, вероятните изходи от рецесията се свеждат до два вида. Първо, обединяване към минимален общ знаменател, извеждане на страната от рецесията и основаване на нова обществена и политическа настройка, в която разновидностите за бъдещо развиване са открити. Второ, узурпация на контрола и властта от една от фракциите и налагане на принудителен, форсиран излаз от рецесията посредством радикална смяна на системата в посока тирания. България към момента не се намира на самата граница на пропадането, само че доста бързо я доближава. Осуетяването на опцията за намиране на излаз от цялостното опълчване сред двете най-големи парламентарни сили оставя на наше разположение няколко не изключително удобни разновидността за деяние. Единият от тях е „ проект Б “ за образуване на някакъв вид болшинство сред ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия за задачите на краткосрочно, най-вероятно експертно ръководство, с доста тясна политическа база заради огромните политически разлики сред подкрепящите го обединения. Другият вероятен вид е основаване на подобен на първия вид кабинет с третия мандат – след предупреден неуспех на втория. Шансовете за това са по-малки в сравнение с с мандата на ГЕРБ, в това число и поради това, че самият избор на мандатоносител е в ръцете на Румен Радев, чийто политически дневен ред е по-различен от този на парламентарните сили. Поради което стигаме и до третия вид – продължаващо служебно ръководство под президентски надзор. В този случай ние имаме не просто „ още от същото “ в ръководството на страната. Служебното ръководство, от дълго време излязло от конституционната догадка за техническо държавно управление с задача за образуване на избори и настоящо ръководство на страната, при актуалните условия се трансформира от различна визия в различен политически модел, търсещ своя легитимация чрез рецесията на парламентаризма. Този модел – именуван най-често „ президентска република “ може да бъде сбъднат посредством решенията на едно Велико Народно събрание, свикано в изискванията на цялостна политическа обсада. Алтернативата на президентския режим е развой на властова узурпация от страна на властническа политическа мощ, възходяща в геометрична градация в поредност от парламентарни избори, последвани от „ абортирани “ парламентарни мандати. И в двата случая – централизация на президентска власт или хегемонен властнически план (от вида на Възраждане), парламентарната народна власт в България престава да съществува. Актьорите на политическата сцена не са толкоз глупави, та да не виждат в каква посока се движи политическата рецесия. Те просто имат свои лични дневни редове, мощен дебелоглав и тесногръдство, както и мощна насъбрана злоба един към различен, която са предали и на гласоподавателите си. Затова те не са в положение да работят по логиката на здравия разсъдък. Да създадат компромис за тях е самоубийство – за предпочитане е да се самоубият дружно с омразните си съперници, в сравнение с да поемат риска да се провалят сами. Затова стигнахме дотук – принудените диалози сред ГЕРБ и ППДБ да бъдат абортирани след две седмици вяра за оттласкване от дъното. Поведението на ППДБ е всяко друго, само че не и политическо. Когато влезеш в демократичната политическа игра, ти по предписание приемаш изискванията на тази игра. Парламентарната народна власт е развой на контрактувано ръководство чрез инструментите както на съперничеството, по този начин и на съдействието. Съперничеството е първият аспект на парламентарната игра, посредством който гласоподавателите се ориентират в различните оферти за политическо ръководство и поддържат едно от тях за сметка на останалите. Оттук нататък водачите – политическите медиатори – би трябвало да комбинират напъните си с цел да изградят следващата национална администрация към витален компромис сред до неотдавна състезавалите се политически платформи. Партиите са разнообразни, само че националният интерес е един. Политическият развой би трябвало да обслужва в последна сметка националния интерес – а не хегемонията на нечии частни ползи, даже и те да са получили цялостно болшинство. Което не е нашия случай. ППДБ за следващ път демонстрират нарцистичен паразитизъм като отхвърлят да изиграят своята част от цялостната парламентарно политическа „ игра “. Самоограничението – „ Ние няма да влезем в управническа формула с ГЕРБ “ – е арогантна самозаблуда. Самият факт на присъединяване в либерален парламентарен развой е присъединяване в взаимна управническа формула – на този стадий на парламентарно ниво. Каква е кардиналната разлика дали това присъединяване ще бъде възпроизведено на равнище изпълнителна власт или не? Ако съперничеството с ГЕРБ е безусловно – а не в рамката на либерален парламентарен развой – взимайте пушките и сабите и излизайте на гражданска война против ГЕРБ! Всъщност, вие го направихте преди три години – популярност Богу, без пушки и саби, само че посредством най-вече мирна гражданска война. Какво постигнахте? Докъде стигнахте? Какви поучения си извадихте? ППДБ бяха седем месеца на власт и паднаха от власт. Паднаха по разпоредбите на парламентарната народна власт – изгубиха поддръжка и парламентарно болшинство. Защо? Може би тъй като техни съдружни сътрудници се оказаха фракции, с които имат прекомерно малко общо – във всеки случай по-малко общо, в сравнение с с тези, които смятат за свои съществени врагове, на първо място ГЕРБ. „ Изчегъртването “ на ГЕРБ или на който и да било се оказа допустимо за президента Радев, който получи цялата власт, само че не и за „ партиите на смяната “, които получиха част от властта – незадоволителна нейна част. И каква е равносметката – в случай че ППДБ не съумяха да осъществят своята стратегия най-много в изискванията на най-голямата поддръжка, която съумяха да получат в 47 Народно събрание, какъв е шансът да я осъществят в процеса на непрестанно намаляваща социална поддръжка и политическо посланичество от този момент насам? Тенденцията е явна – надолу. О-о, това е краткотрайно? И за какъв брой време? Защо тези, чиито гласове към този момент изгубихте биха се върнали при вас, откакто с лека ръка отказвате да оползотворите политически гласовете на тези, които към момента са при вас? Ако ППДБ не съумяха да „ изчегъртат “ ГЕРБ и всички останали, които за тях са знак на неприемливото статукво, единственият им късмет да го трансформират е посредством съдействие и взимане на превъзходство в самия развой на политическо партньорство. Щом не става със съревнование – единственият различен метод е със съдействие. След като не става с гражданска война – няма друга алтернатива с изключение на еволюцията. Тук логиката е неумолима. Тя може да бъде затъмнявана от нарцсизъм, от яд, от злоба, от илюзии, само че не може да бъде анулирана. Влезте в процеса, договорете максиимално преференциална за самите себе си формула на съдействие. Или напуснете демократичната сцена – преди гласоподавателите ви да са ви напуснали! ГЕРБ също преиграва със своето удовлетворение, че се е завърнала законно на сцената на деморатчното ръководство. Коментарите на ББ и неговите сътрудници за арогантното предложение на ППДБ за „ кабинет с втория мандат “ се завърнаха по звук и възторг към предзборната акция, в която и от двете страни летяха най-яростни квалификации. На ГЕРБ му наподобява да резервира възпитание и успокоение. Най-малото тъй като има да изплаща тежка „ карма “. ГЕРБ трансформира българската политическа система в перпетуум мобиле за своята власт през интервала сред 2009 и 2020 година В де факто съюз с олигархичната пирамида на Движение за права и свободи ГЕРБ се трансформира в хегемонна партия, при чието ръководство не можеше да възникне самостойна и равноправна опция. Това бе едната от главните аргументи за митинга от лятото на 2020 година За да заплати своята „ карма “, ГЕРБ през днешния ден би трябвало да демонстрира неведнъж по-голямо самообладание, разсъдък и доброжелателност, в сравнение с можем да чакаме от неговите противници. Всякаква концепция или блян към реванш поради „ изчегъртването “ би трябвало да бъдат изоставени. В последна сметка значимото е не кой си, нито по какъв начин изглеждаш – значимото е дали ще си свършиш работата. На времето Дън Сяопин бе споделил – „ Не е значимо дали котката е бяла или черна, значимото е да лови мишки “. Ако за пети следващ път партиите в българския парламент не съумеят да свършат работата, за която са определени, всички те ще се окажат ненужни. Тогава – горко на всички ни! Проф. Огнян Минчев