Теорията за „Проклятието на фараона“ или хилядолетната история на СПИН
През 1922 година британският археолог Хауърд Картър разкрил гробницата на египетския фараон Тутанкамон, в която се намирали несметни благосъстояния. Скоро по-късно съвсем всички, които нарушили покоя на египетския държател, умрели в страшни страдания. Тогава се родила и легендата за „ проклятието на фараона “. Тайнствената болест, от която измрели археолозите и техните помощници и до през днешния ден остава незнайна. През 80-те години на предишния век френската лекарка Каролина Филип сложила своя диагноза: хората, умрели от „ извънредно мощна алергия “, откакто вдишали в гробницата „ спори от мухъл, образувала се върху зеленчуците и плодовете, оставени там преди три хиляди и четиристотин години “.
И през днешния ден екскурзоводите в злокобната гробница описват на разчувстваните туристи легендата за това по какъв начин деветнадесетгодишният фараон Тутанкамон починал от вселилия се в него злобен дух. И освен това, този злобен дух, охранявайки гробницата, проклинал всеки: „ Проклятието рано или късно ще настигне всички осквернители, светотатствено нахлули в гробницата на фараона! “ И, както е известно, това предизвестие не останало единствено празна заплаха…
Смъртта на повече от двадесет души, които били в погребалните палати на Тутанкамон, и на тези, които докосвали заболелите, като че ли удостоверила справедливостта на злокобната легенда.
А по-късно почнали да се раждат версии и хипотези. Едно от първите научно обосновани проучвания е дело на африканския доктор Джофри Дин. В неговата болница в Порт Елизабет бил докаран в тежко положение геологът Джон Уилз, изследващ екскрементите на летящите мишки в пещерите на Централна Африка. Той имал висока температура, съпроводена със мощни болки в мускулите. За благополучие, на лекар Дин били известни сходни случаи на болести измежду откриватели на пещерите на инките в Южна Америка. В тях тогава бил открит възбудителят на заболяването – вирусът хистоплазмозис, съдържащ се в изпражненията на прилепите. Тогава недъгът получил названието „ пещерна болест “. И лекар Дин излекувал Уилз.
А случилото се напомнило на африканския доктор нашумялата история с участниците в археологическата експедиция на Хауърд Картър.
Приликите в действителност не били малко. Изучавайки историята на заболяванията на умрелите членове на експедицията и провеждайки бактериологично проучване на гробницата на Тутанкамон, Дин също разкрил в екскрементите на летящите мишки вируса хистоплазмозис. Така през 1956 година той сложил научно обоснована диагноза на тайнственото заболяване – „ пещерна болест “, и по този метод развенчал мита за „ проклятието на фараона “.
С проучвания на вирусите и отровните плесени, открити в гробниците и съдържащи се в мумиите, се занимавали и френски учени. В парижка лаборатория били доставени от музея балсамираната мумия на фараон Рамзес II, която с течение на времето почнала да се разлага. По време на нейната реституция откривателите разкрили по ушите, тялото и вътре в мумията плесенни гъбички от групата на аспергилусите, освен това най-активните и отровни. Тези и други проучвания посочили, че плесенните спори даже след хилядолетия освен не изгубват своята жизненост, само че противоположното – техният патогенен капацитет се усилва!
Именно на тази лаборатория в Париж била помощник и лекар Каролина Филип. Занимавайки се с проблемите на белодробните болести, тя открила, че вдишването на мухъл постоянно провокира белодробни болести с алергичен темперамент. Тя сложила диагноза на починалите членове на експедицията на Картър – „ мощна алергия “, за което преди време съобщила френската преса. Трудно е обаче човек да се съгласи с тази диагноза. Алергията, както е известно, не е заразна. Въпреки това фактът на заразяване на болногледачката и брата на лорд Карнарвън, участник в експедицията, другар и финансов настойник на Картър, е неопровергаем. Тогава каква е била тази тайнствена болест?
Според античната легенда младият фараон Тутанкамон е бил убит от злия дух. Но легенда ли е това? Известно е, че медицината в Египет от това време е била на високо ниво и била фамозна в целия Изток. При египетските лекари се лекували даже персийските царе. И също така древноегипетските медици добре се възползвали от „ услугите “ на злия дух: в случай че болният не се поддавал на лекуване, то лекарите поставяли диагноза, че той е станал жертва на вселилия се в него злобен дух. Такава диагноза не предизвиквала подозрение в никого и се възприемала като нещо, което се схваща от единствено себе си, а на медиците подсигурила опазване на „ достойнството “. Именно такава диагноза явно била сложена на умрелия Тутанкамон. Но придворните лекари прелестно разбирали, че Тутанкамон е станал жертва на незнайна смъртоносна болест, която се популяризирала като жестока зараза в Египет. За това свидетелстват атрибутите на погребалния обред – тройни саркофази. В тях погребвали умрелите от тази инфекциозна болест представители на знатните египетски фамилии и членовете на царствените династии. Саркофазите се издълбавали от скъпи породи дърво и представлявали комплект от три „ калъфа “, влизащи един в различен. В най-малкия слагали инфектирания мъртвец на мъртвия или неговата мумия, а капакът на саркофага подробно се залепвал по цялата дължина с насмолена лента. След това най-малкият саркофаг се поставял в междинния, той също подробно бил запечатван и най-после тези два саркофага се
слагали в третия, след което трите „ калъфа “ се поставяли, на собствен ред, в ковчег – и всичко това се зазиждало в дълбока подземна гробница.
Сега да се запитаме – съществува ли заплаха от заразяване на човек от инфекциозна болест при контакт с възпален мъртвец? Утвърдителен отговор дават оповестените в профилираната здравна преса фотоси на натрупа на човек, умрял от СПИН, увит в особено обработена тъкан, с цел да се предпазят медиците от заразяване. Интересна прилика! Не се ли крие в нея ключът към разгадаването на „ проклятието на фараона “?! Може би точно СПИН е бил този злобен дух, който умъртвил Тутанкамон и след доста епохи предизвикал гибелта на хората, които влезнали в неговата гробница?
Да си спомним – първоначално лекарите сложили на болния лорд Карнарвън диагноза „ двустранно инфектиране на белите дробове “. Характерно ли е това за СПИН-а? Според учените, най-честа, задоволително тежка и релативно неприятна във връзка с прогнозите е белодробната форма на СПИН-а. Тя може да се развива по отношение на провали на тъканите на белите дробове от бактерии, вируси, микроскопични гъбички, които провокират такива болести като хистоплазмоза и постоянно пневмоцистна пневмония. Пневмоцистите са необикновен тип едноклетъчни организми, които са необятно публикувани в околната среда – в земята, в праха, в мръсната вода.
Съществуващите научни данни за извънредно тежката белодробна форма на СПИН дават учредения да се счита, че лорд Карнарвън е умрял от двустранна пневмоцистна пневмония или, казано иначе, от белодробна форма на СПИН. А в случай че това е по този начин, то по-нататък пораждат редица въпроси, на които дава отговор актуалната догадка.
Къде би могъл лорд Карнарвън да се болести от СПИН? Несъмнено в гробницата на Тутанкамон, където той взел участие в отварянето на саркофазите, вдишвайки вдигналата се вирусна прахуляк.
Откъде се е взел вирусът на СПИН в гробницата на Тутанкамон? Възможно е преди 34 века в Египет, по време на царуването на Тутанкамон, да е свирепствала зараза от СПИН, измежду чиито жертви се оказал и младият фараон. Както предписвал царският траурен обред, тялото на фараона било мумифицирано и сложено в троен ковчег, вътрешностите – в специфични съдове, и всичко било зазидано в надълбоко подземие дружно с имуществото, належащо за отвъдния живот, и принадлежащите му съкровища. Но, както е известно, след гибелта на човек клетките в неговия организъм не престават да живеят още известно време. И вирусът на СПИН е продължавал да се развъжда в тях. При това изискванията за неговото размножаване са били в действителност като в развъдник: непрекъсната удобна температура, неявяване на влага и светлина, цялостна херметизация. В такива идеални условия насищането с вируси на останките на фараона безспорно е достигнало висока централизация. А по-късно, в продължение на епохи, вирусът е бил подложен на естествено изсушаване и се е трансформирал дружно с плесента върху останките на фараона в прахуляк, която се вдигала във въздуха при отварянето и проучването на гробницата от археолозите.
Следователно, вдишвайки тази вирусна прахуляк, първооткривателите се заразили със СПИН от самия Тутанкамон! Лорд Карнарвън боледувал в течение на три седмици и умрял. Извиканият от Европа негов роден брат и здравната сестра, които дежурили до леглото му, също се заразили от него и скоро умряли. А може би това е случайност? Стечение на събитията? Представлява ли заплаха вирусът на СПИН във тип на суха прахуляк, консервирана в гробницата? На сходен въпрос по отношение на спорите на плесените към този момент бил даден позитивен отговор от френската лаборатория, която изследвала мумията на фараона Рамзес II. Това се отнася също и за вирусите. Известно е, че за пробно проучване на вирусния материал необятно се ползва неговото изсушаване и консервация.
Но да се върнем за миг към версията на лекар Каролина филип за алергичния темперамент на болестта на лорд Карнарвън. Известно е, че алергията може да докара до смъртен излаз, в случай че настъпи анафилактичен потрес, само че в случай че това беше станало с лорд Карнарвън, то лекарите без усложнения биха сложили такава диагноза. При това един от признаците на неговото заболяване била мощна болежка във всички мускули на тялото, което е нехарактерно за алергичните болести.
Бактериологичните проучвания, извършени на мумията на фараон Рамзес II, разкрили единствено гъбични разраствания, поразяващи организма на човек. Но такова проваляне е продължително и нормално не води да гибел. Но фактът си остава факт: повече от двадесет индивида, спуснали се в гробницата на Тутанкамон, един след различен умряли в течение на пет години от незнайна болест.
Това дава съображение да се допуска, че там е имало освен гъбички, само че и гибелен вирус. Впрочем, отровните вируси, попадайки върху плесени, интензивно се развъждат и освен съхраняват своята жизненост хиляди години, само че и усилват своя патогенен капацитет! Не е изключено в гробницата на Тутанкамон да се е намирал вирус на СПИН, доколкото картината на протичане на незнайната болест при всички умрели е изцяло идентична с картината на развиването на белодробната форма на СПИН-а с летален излаз.
Може да възникне въпрос: по какъв метод СПИН-ът е пристигнал измежду нас от дълбините на вековете?
От историята на Египет е известно, че гробниците на богатите хора, и още повече на фараоните, са били разкопавани от мародери и крадци. Прониквайки в гробниците, те попадали и на заровени хора, умряли от СПИН, заразявали се с вируса и сами ставали носители на инфекцията. С тяхна помощ вирусът на СПИН излизал от гробниците.
Напълно допустимо е СПИН да съществува на Африканския континент от доисторически времена. Ту затихвайки, ту разгаряйки се с нова мощ, той бил необятно публикуван в епохата на египетските фараони. Всеки негов взрив се съпровождал от опустошителна зараза, а най-силната унищожила съвсем цялото население на Египет. В резултат на това по-късно земите на египтяните били заселени от арабите.
Епидемията от СПИН в Африка не би могла да възникне внезапно, от нищото. По всяка възможност СПИН, излизайки от гробниците на античните фараони, дълго време се е натрупвал локално в Африка, до момента в който не настъпило своето рода изригване на инфекцията в околната среда, за което съдействали както половата гражданска война от XX век в целия свят, по този начин и техническият напредък, осигуряващ експедитивност и лекост на попадането на вируса на другите континенти. На експанзията на инфекцията преди всичко била подложена Америка, станала елементарно налична за мигриращото африканско население.
Но поражда още един въпрос. Защо не умрял Хауърд Картър? Та нали той повече от другите работил в подземията, първи проникнал в тях, с ръцете си отворил саркофага на Тутанкамон и безспорно повече от всички вдишвал вирусния прахуляк. През останалите 17 години от живота си, отпуснати му от провидението, преди да почине от сърдечен припадък през 1939 година, Хауърд Картър продължавал настойчиво да работи в гробницата, изучавайки стенописите и съкровищата, открити в нея. Неговите проучвания, съпроводени с рисунки, фотографии и подробни описания, съставили четири тома, които били издадени под заглавие „ Гробницата на Тутанкамон “. И по този начин, за какво той не умрял дружно със своите съратници? Вероятно, тъй като е имал имунитет против СПИН!
Възможно ли е това? Отговорът на този въпрос се крие в биографията на Картър. От 18-годишна възраст, занимавайки се с археологически разкопки в Долината на царете, извличайки от подземията антични мумии, Хауърд непрекъснато дишал прахуляк, в който явно се намирал отслабен вирус на СПИН. В резултат на тази многогодишна „ въздушна имунизация “, когато отслабеният вирус на СПИН, внедрявайки се в белите дробове, прониквал в кръвта, организмът на Картър изработил имунитет.
