През 1920 година Франсис Скот Фицджералд, жена му Зелда, и

През 1920 година Франсис Скот Фицджералд, жена му Зелда, и Ърнест Хемингуей са блокирани в Южна Франция от испански грип. В продължение на 3 месеца те претърпяват един до друг епидемията, която лишава живота на хиляди. Ето какво написа създателят на „ Великия Гетсби “ в писмо, което тези дни се тиражира от БГ интелектуалци във Facebook.     

„ Скъпа Розмари!

Денят беше безконечен и запустял, като че ли бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля към кошчето за отпадък пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички жители се скриха в домовете си и то не без причина. Сега наподобява съвременно да се заобикалят публични места. Дори и питейните заведения, споделих на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И даже не мислеше да отхвърля. Той счита, че това е елементарен грип. Чудя се кой му е споделил това. Администрацията предизвести всички, че би трябвало да се запасим с нужното за месец. Ние със Зелда си купихме алено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай, Боже, бренди, в случай че се наложи. Моли се за нас.

Ако можеше да видиш площада, наподобява страховито. Ужасявам се от проклетите благоприятни условия, които носи такова бъдеще. Дългият ден постепенно се търкаля в уискито със сода, което от ден на ден наподобява на вода.

Зелда споделя, че това не е причина да се пие, само че по различен метод писалката не се задържа в ръцете. Седейки на верандата замислен, виждам зад далечната линия на хоризонта, прикрит в мътна мъгла, и като че ли разграничавам безмилостно наказване, което от дълго време се движи към нас.

И въпреки всичко, в назъбените контури на облаците в залеза, виждам една-единствена линия светлина, която ме кара да имам вяра, че ще пристигна по-добро на следващия ден. Какво върша? Утре ще е по-добре! Със сигурност. Аз предчувствам! “